Какво следва, след като НЕК вече няма да е обществен доставчик? Еленко Божков пред ФАКТИ

Въглеродните квоти за 1 тон отделени вредни емисии струват 100 евро. Според Министерството на околната среда и водите, за да произведе 1 мегаватчас енергия, ТЕЦ “Марица Изток 2” изхвърля във въздуха около 1,3 тона вредни емисии - оскъпяване със 130 евро или 260 лева. Което прави електроенергията по-скъпа от тази на пазара. Какво ще се случи… Пред ФАКТИ говори енергийният експерт Еленко Божков.

- Г-н Божков какво е това, което основно притеснява миньорите и енергетиците. Защо се стигна до протести?
- В момента говорим за два въпроса. Единият въпрос е социалният елемент, а другият въпрос е енергийният елемент. Не мога да кажа кой от двата елемента е по-важен, защото при социалния елемент говорим за загубата на работни места – под риск остават близо 80 000 човека, пряко и непряко ангажирани в производството на електрическа енергия. Визирам добива на въглища и производството на електрическа енергия от Източномаришкия комплекс – Раднево, Гълъбово, Стара Загора, Нова Загора. Другият въпрос е енергийната страна, а тук вече говорим за сигурността на електроенергийната система - и като снабдяване на промишлеността с електрическа енергия, и снабдяване на бита.

- Много се говори, а реално какво се прави. Някак оставяме с впечатлението, че се взимат решения на хартия от управляващите – които и да са те, но с идеята следващите да се оправят…
- Наистина се говори по темата от много години, а защо нищо не се прави… Ако трябва да бъдем обективни, правят се неща, не е като да не се прави. Взимат се решения както от парламента, така и от кабинета. В парламента се взимат решения, които дават някакво развитие откъм електроенергийна система. Има решения на Народното събрание от януари 2023 година, от януари 2020 година, с които се гарантира работата на маришките централи. От друга страна имаме неуместните и неадекватни решения на правителството на Кирил Петков и специално на Асен Василев, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Те приеха, че емисиите на въглероден диоксид от тецовите инсталации в България ще се намалят с 40% от 2026 година, но сравнени с емисиите от 2019 година. Така не се изпълнява директно решението на парламента, което бе гласувано по-рано. Но нека да отговоря на въпрос дали нищо не се прави? Защото едни решения на Народното събрание, които влизат вече в Плана за възстановяване на устойчивост, противоречат на поетите ангажименти. Снощи (б. р.-четвъртък, 5 октомври), бяха приети промени в Закона за енергетиката, в които се казва, че общественият доставчик – разбирай Националната електрическа компания (НЕК) като обществен доставчик, ще работи до 1 юли 2024 година. Така практически се слага край на всякаква възможност за работа на централата „Марица Изток“ 2. Просто електрическата енергия, която тя произвежда, няма да може да се продава на свободния пазар.

- Къде отива?
- Не става въпрос къде отива, а че не може да работи централата, прекратява се възможността за нейната работа.

- Защото…
- Защото произвежда скъпа енергия заради квотите, които плаща, а към момента разликата в заплащането на емисиите се плащаше от държавата. В момента съществува възможност, на база разпоредбите на Закона за енергетиката и две решения на Народното събрание, с което се даваше възможност „Марица Изток“ 2 да работи, за да се гарантира сигурността на енергийната система.

- Да го обясним просто. След 1 юни 2024 година НЕК спира субсидията от страна държавата в заплащането на разликата в емисиите, за да може да работи централата?
- Практически наистина държавата даваше субсидия на „Марица Изток“ 2, за да покрива разликата в цената на емисиите. От приходите на НЕК се плащаха емисиите. С промените на закона, направени снощи, това вече не може да става. Тук има нещо много важно. С тези промени от вчера вече става невъзможно и изпълнението на точка №1 от споразумението между парламента, правителството и протестиращите миньори и енергетици, което бе подписано и гласувано от Народното събрание в сряда. Единствено КНСБ би тревога, че това се случва.

- Може ли енергията от ВЕИ да покрие спирането на енергията от въглищата?
- Не. Това категорично го говорихме още в началото на разговора, когато коментирахме причините за протестите. Спирането на работата на Мариците ще се отрази пряко и лошо на електроенергийната система, а тук вече ще имаме голям проблем. Ние имаме нужда от безотказна, безаварийна и непрекъсната работа за снабдяване на промишлеността и бита с електрическа енергия. А това няма да е възможно, ако централите не работят. Ще се опитам да го разкажа сбито. Централите имат няколко много важни функции. Те поддържат запаса по устойчивост в електроенергийната система, те служат за успокояване на нискочестотните колебания в мрежата и гарантиране на активната мощност. А това се отразява и на работата на енергийната система на цяла Европа. Централите осигуряват необходимия резерв за регулиране на честотата на електроенергията. Тоест, балансират така нещата, за да се запази равновесието на честотата между производство и потребление. Поддържат баланса, казано по друг начин. Всичките тези неща не могат да бъдат извършени нито от фотоволтаичните централи, нито от вятърните централи. Те могат да изпълняват някакви функции в поддържането на напрежение, което също го изпълняват тези тецове. Друго много важно е, че централите поддържат противоаварийна готовност, при тях има възможност за противоаварийно управление, ако стане голяма аварията и те да се включат.

- И да ви насоча към темата за битовите домакинства, които трябва да излязат на свободния пазар през 2025-а, ако се спазват поетите ангажименти. Ще се случи ли това и как ще повлияе върху цената на електрическата енергия?
- Тук вече ще има много проблеми. След като замениш обществения доставчик със свободен пазар и кажеш, че разликата между свободния пазар и цена за бита, която сега се определя от КЕВР, ще се поема от държавния бюджет, как в държавния бюджет ще влязат средства за тази работа. Логичният отговор е, че ще се вземат пари от Фонд “Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС). И така изниква следващият въпрос – ще има ли достатъчно пари и ще стигнат ли те и за покриването и на цената за битовите потребители.? Всичко това зависи първо от приходите във фонда.

- Как се пълни този фонд?
- В него влизат постъпления, които се базират на 5% отчисления от приходите на всички централи, които работят в енергетиката на България, 5% от приходите на Електроенергийният системен оператор (ЕСО), 5% от проходите на „Булгагрансгаз, плюс приходите от свободните квоти емисии на въглероден двуокис, които ние продаваме на Европейската енергийна борса. До тук говорим как парите се събират, но е важно и как се харчат. В момента има решение на Народното събрание, с което цена над 200 лв. за мегаватчас за промишлеността се дотира. Примерно дадено предприятие си купува електрическа енергия от борсата на цена от 400 лв. за мегаватчас, но плаща 200 лева, а останалите 200 лева се поемат от фонда, разбирай от държавата. Всичко зависи от това какви ще бъдат цените на борсата, за да видим после, след като се разходват парите за промишлеността, колко пари и дали ще останат за битовите потребители. Изобщо ще останат ли пари за компенсации на бита. Това трябва да влезе в сила от 1 юни 2025 година. Как ще стане? Постепенно ли ще навлиза, на порции ли ще става - не е ясно от закона. Просто идва съмнението дали ще има достатъчно пари във фонда за битовите абонати. И още нещо. Тук ще влязат в търговията и трите големи електроразпределителни дружества. Откъде те ще взимат енергията - дали само от пазара, или може и по друг начин. Всички те ще получат възможност да доставят енергия и от собствените си веита на битовите потребители. Те ще гарантират така енергия на техните потребители, но по този начин тук се губи конкуренцията, а това вече е много голям проблем.