За Росен Петров и лицемерите, които му скочиха

Текстът е публикуван в Гласове

Акцията на Росен Петров и Николай Бареков по bTV предизвика бурни реакции, с което постигна първата си цел - да се разбере, че едно популярно лице от телевизията се присъединява към друго, за да участва в неговата партия. Преднамереният скандал трябваше да затвърди масовото усещане, че "България без цензура" на Николай Бареков е устойчив политически субект, и да каже на аудиторията, че има масово преливане на хора в неговите редици, доколкото един водещ в най-гледаното време на най-гледаната телевизия е събирателен образ на масовия зрител.

В интернет избухна масова реакция срещу това упражнение, а постъпката на Росен Петров предизвика поредица от обяснения между него и bTV, които определено не са в полза на една от най-големите частни телевизии в България. Това, което ме провокира да коментирам този случай, е именно реакцията, а не самият казус като такъв. 

За да обясня по-убедително коментара си, ще ви дам следния хипотетичен пример. Ако в неделя Росен Петров бе обявил, че се присъединява към Реформаторския блок, защото това управление е мафиотско и престъпно, а правителството на Орешарски се управлява от задкулисната мафия, на която дърпа конците самата олигархия, щеше да се радва на изумителен успех, поне в социалните мрежи. Т.нар. протестъри щяха да обявят Росен Петров за изключителен герой, постъпката му - за смела акция срещу олигархията, президентът Плевнелиев щеше да го покани на лична среща, а съюзът на някакви неправителствени организации - да му даде наградата за гражданска доблест и изключителна журналистическа смелост. 

Понеже Росен Петров избра Бареков, който от своя страна не избра протестиращите за свой електорат,

тази постъпка мина под етикета на скандала и масовото оплюване.

Почти всички културни приятели с претенции, които имам, и които участват в публичния живот, се възмутиха и дори погнусиха от постъпката на Росен Петров. Без да си дават сметка, че всеобщото ни отстъпление от ценности и позиции направи възможно това театро. 

Говоря в първо лице множествено число, защото се причислявам към онази група избиратели, която гласува срещу комунизма по морални, исторически и естетически причини. Към тях бих добавил и рационализация на този вот, която включва моментна снимка на сегашната реалност. По тези критерии за мен Росен Петров е много по-голям комунист от Сергей Станишев, Михаил Миков или Мая Манолова. И не само по външни критерии, той си е такъв по органично излъчване. 

Искам да кажа, че

ме възмущава днешната внезапна реакция срещу него, след като той е на екран от пет години,

а публична фигура и основен двигател в "Шоуто на Слави" поне от 15 години. Той не е изненада, нито новина, както обича да казва Бареков. През цялото това време той беше един ограничен, посредствен и агресивен възпитаник на милиционерската школа в "Симеоново", който по силата на случайните български обстоятелства се сдоби с огромна власт и в продължение на години имаше възможност да диктува вкусове и начин на мислене през малкия екран. 

В този ред на мисли Росен Петров имаше доста по-голяма власт, когато беше сценарист и водещ, отколкото сега в една определено надценена нова българска партия, чието бъдеще е доста неясно. Срещу него днес се обърнаха и много хора, които са работили с него в bTV, и е

редно да ги попитаме защо мълчаха досега.

Та нима Росен Петров не бе по-малко опасен, когато бълваше примитивните си националистически халтурки в стил "Волен Сидеров" от екрана на най-гледаната телевизия или с еднаква тъпота разпитваше чалга певици и водещи политици в най-гледаното ефирно време, пропилявайки десетки хиляди безценни ефирни минути? 

По всички критерии на телевизионната етика, естетика и професионализъм Росен Петров нямаше шанс да стигне до кастинг за водещ на телевизионно предаване, а той се оказа в българските условия голям рейтингов играч. Вярно е, че беше глупав да води разговори и интервюта, но

не се оказа толкова глупав, за да осребри позицията, която други глупаци му предоставиха, без да има качествата за нея. 

От тук нататък започва моята защита за него. След като е минал това стъргало, което въпреки манипулациите си остава най-гледаната медия в България, означава, че се е сдобил с определена степен на публично доверие, каквото и да мисля аз самият за него. Възмущава ме лицемерната реакция. От една страна, bTV наложи образа на водещ, на opinion maker, на един човек, който не отговаря нито на формалните, нито на интелектуалните изисквания за това. Търся по-меки думи, но ще трябва да го кажа направо. Росен Петров изглежда зле на екран и за съжаление, няма нито ум, нито дух, за да компенсира този дефицит. Никоя кабеларка не може да си го позволи за водещ, но в България той направи кариера в продължение на години в най-гледаното време. Утре, разбира се, някакви хора ще гласуват за него и разбира се, той ще има основание да претендира за техния вот. Вместо да стои в ъгъла, в задкулисието или в школата в "Симеоново", му бе даден

шанс да се изяви на авансцената, без да има нито качества, нито талант за това. 

Сега се чудим и умуваме над възможността да вземе да стане вътрешен министър. А защо не? В сравнение с Цветан Цветанов Росен Петров е титан на мисълта и поне има публична биография през последните 20 години. Със сигурност е по-интелигентен от бившия вътрешен министър, за което сигурно самият Росен Петров си дава сметка и което го е окуражило за тази стъпка в политиката. 

Защо ли се учудваме? Волен Сидеров започна от една маргинална кабеларка и примитивни речи срещу циганите и кара вече трети мандат в голямата според българските мащаби политика. И никакви скандали не могат да го свалят от привилегированото място да харчи държавната субсидия по световните курорти, както намери за добре. Намирам този цинизъм за симпатичен на фона на идиотите, които са си направили труда в една неделя да отидат да пуснат бюлетина за него. 

В този смисъл не мога да осъдя и

намерението на Росен Петров да се възползва от глупостта на българските избиратели и да се пробва за депутат,

а защо не и за вътрешен министър. При такъв благодатен пазар трябва да е луд да не го прави. Проблемът няма да е негов, а на онези, които ще гласуват за него. 

Но да се върна на възмущението на т.нар. десни в медиите и социалните мрежи. Както казах в началото, ако Росен Петров се беше записал откъм страната на протестърите, щеше да се ползва с масово одобрение и аплодисменти. Сега се превърна в нещо като социална принадлежност това да се отвратиш от неговата постъпка. 

Докато имаше предаване и можеше да бъде използван, всички с удоволствие се ползваха от неговите услуги и най-вече от услугите на медията. Сега, когато се оказа, че няма да им изнася, започнаха да се възмущават, измисляйки най-разнообразни причини от морален характер. Няма да изброявам имена, защото съм се потресъл от битовия срив, в който се изражда всеки опит за публична критика, но ще кажа, че Росен Петров го подкрепяха институции, граждански организации, отделни личности, които с удоволствие му гостуваха. Именно тяхното съгласие да участват в това шоу го направи валиден. Сега се възмущават, защото му е писнало да бъде шут и иска да се пробва в управлението.

Добро утро! Бойко Борисов беше същият екземпляр, макар и далеч по-харизматичен и природно интелигентен. 

Това, което стана в bTV в неделя, е метафора на цялата 13-годишна история на медията, а възмущенията - лицемерни, защото каквото и да си говорим, това е най-гледаната телевизия. Дори и от онези, които днес се възмущават от нейните ефирни рожби.