Иво Инджев: Тръмп е безспорна мишена на опит за убийство и това ще го накара да настъпва

Всеки коментар на нормален човек във връзка с раняването на Доналд Тръмп на предизборен митинг в САЩ изисква по дефиниция задължителното му осъждане. Това се отнася особено до опонентите му – най-малкото от предпазливост да не поощрят подобен ответен удар срещу себе си.

Щеше да звучи като проява на лош вкус и липса на въображение ако автор на фентъзи беше измислил човек с фамилията Crooks да стреля по кандидата за завръщане в Белия дом. Защото тази дума в английския еднозначно означа мошеник, лош човек. Прекалено безвкусно е да измислиш как един мошеник и лош човек се опитва да убие (кандидат) президента.

И все пак реалността е такава: 20 годишният Thomas Matthew Crooks стреля и рани зрелищно, но пък безопасно за живота му, най-омразния и най-обичания бизнесмен и политик в най-могъщата държава на света. Почти го превърна в събрат по съдба на исторически великани като Линкълн или Кенеди. Почти. Толкова “почти", че чак ще има хора, които ще разчетат в това почти “нарочно".

Не е по силите на никого да гарантира, че може да простреля в само в крайчеца на ухото някого и да е сигурен, че няма да го убие. Няма такъв филм. Така че това си е опит за убийство. Но неговият неуспех постига обратния ефект. Без съмнение.

Задъханите съобщения след атентата, че Тръмп е добре, не казват цялата истина. Той е не просто добре, а е в отлично политическо здраве и можем да не се съмняваме, че ще се възползва от това в максимална степен за целите на кампанията си. Друг може и да се замисли дали е било правилно досега да поощрява свободния достъп до огнестрелни оръжия, но от Тръмп подобно разкаяние не можем да очакваме. Той е безспорна мишена на опит за убийство, отървала се на косъм от смъртта и това ще го накара да настъпва, а не да се оправдава.

Тръмп е ясен и без тази драма, която може да стане трагедия за противниците му, доколкото намалява шансовете им да го атакуват и да го спрат по пътя му на реванша. Убитият от охраната на митинга Томас е обектът, който предстои да бъде изследван с много по-голям интерес, за да се разбере какво кара един младеж, почти дете (по американските стандарти за понятието “възрастен"), да се реши на такава самоубийствена мисия. От първите отзиви за него не изглежда нито луд, нито малоумен (това са две различни неща). Ерго: направил си е сметката, че няма как да избегне ответния огън върху себе си. А дали се е надявал да оцелее, въпреки това, вероятно никога няма да узнаем.

Възможно ли е желанието да се прославиш на всяка цена да те мотивира да си рискуваш живота по начин, по който ти гарантира поне доживотна присъда и то в случая, че по някакво чудо те пощадят полицейските куршуми?

Това е страшният въпрос, според мен. Евентуалният му положителен отговор не бива да се произнася на глас. Би вдъхновил и други да го направят.

Раната върху обществения живот в САЩ и растящото противопоставяне на двете му половини е прекалено прясна, за да се постави диагноза чрез прогноза. Задачата на политиците и влиятелните гласове в тази страна е да успокояват страстите.

От успеха на такова усилие зависи сега гражданският мир в държавата, където всяка вътрешна нестабилност може да детонира тектонични вторични трусове по цялата планета.

Уви, това е случаят, при който не трябва да се заблуждаваме “къде сме ние". “Ние" не сме Америка. За добро или не, светът не зависи от сътресенията в нашата политика. Обаче също сме били шокирани от атентати, включително със смъртен изход на бивш премиер, като Луканов. В този смисъл няма да ни отива злорадството, че Там се случва нещо подобно.

Ще следим и ще се надяваме бурята да (ни) отмине.