Как чистият въздух бе „погълнат“ от паркоместа в Плевен…

Една заповед на министъра на околната среда и водите Нона Караджова през 2011 година премества множество стационарни станции за измерване на чистотата на въздуха. Защо? Това вече го обяснихме в интервюто на адвокат Димитър Площаков по темата. Но да припомним. Заради предприета наказателна процедура на ЕС спрямо България за замерването на чистотата на въздуха. И за да не патим много, се предприемат скоростни действия в цялата страна. За два месеца… За да влезем в рамките на изискванията на ЕС, просто местим.

„С тази заповед от 2011 година, за която говоря, са изместени общо осем автоматични измервателни станции – в София, Пловдив, Варна, Добрич, Перник, Смолян и Видин. Но това не е единственото изместване. През 2016-а се измества станция в Плевен, например. Общата картина е следната - станциите в градовете София, Пловдив, Варна, Девня, Русе, Горна Оряховица, Плевен, Благоевград, Кърджали, Стара Загора, Димитровград, Бургас и Несебър също не са на местата си. Така вече нашата администрация разполага пунктовете в зелени територии, в паркове, в градини, в между блокови пространства, глухи квартални, периферни улички и по възможност далеч от основните замърсители. Това е политиката на държавата чрез администрацията, а вие ме питате дали можем да вярваме на измерванията им. Отговорете си сами… Администрацията срещу народа – ето какъв въздух дишаме“, казва адвокат Площаков в интервюто си пред ФАКТИ.

Какво е характерното за Плевен
Юристът предостави на ФАКТИ кореспонденцията си с различни институции, от която видно става следното. Че станцията в Плевен от централна градска част, е преместена в двора на училище!?
Какво четем в отговора на РИОСВ – Плевен, поискан по Закона за достъп до обществена информация: „… с което се иска предоставяне на следната информация относно: Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух било ли е променено местоположението на пункт/ове за мониторинг качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ Плевен в изпълнение на Заповед № РД-66 от 03.02.2011г. на Министъра на околната среда и водите и в случай, че е променено да се посочат старото и ново местоположение на пункт/овете.

Във връзка с горецитираното заявление Ви предоставяме следната информация:

В рамките на националната система за мониторинг на околната среда, на територията, контролирана от РИОСВ Плевен (области Плевен и Ловеч) са разположени 3 стационарни автоматични станции за измерване на показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух (КАВ):
• Автоматична станция Плевен (градски фонов пункт)
Автоматична станция Никопол (градски фонов пункт)
• Автоматична станция Ловеч (градски фонов пункт)
Местоположението на АИС-Ловеч и АИС/ДОАС-Никопол не са били променяни.

Автоматична станция Плевен във връзка с градоустройствени промени, през 2016 г. е преместена на нов адрес ул. „Патриарх Евтимий" № 3 (в двора на НУ „Патриарх Евтимий").

Новото местоположение на АИС Плевен е прието след проведено проучване, извършено от работна група на Дирекция „Опазване чистотата на атмосферния въздух" при МОСВ, ИАОС, РЛ Плевен, РИОСВ Плевен и Община Плевен, на 29.06.2016 г. Координатите на станцията, на новия адрес са ширина 43°24'32", дължина 24°37′26″Е.
Местоположението на пункта до преместването му на посочения по-горе адрес е било на ул."Дойран" №100 в гр. Плевен.



Плевен, координати ширина 43°24′42.41", дължина 24°36'54.62"E.

с уважение,

ИНЖ. ЗОРНИЦА ЙОТКОВА Директор на РИОСВ-Плевен (б.р. - отговор към 11 април 2022 година)“

Когато става въпрос за ул. „Дойран“, виждаме, че станцията е била поставена централна градска част! А е била преместена в двора на училище? Дали има разлика във въздуха на двете места…

Какво показват данните
ЕС отделя голямо внимание на замърсяването с фини прахови частици. Доказано е, че те са най-големият бич за белия ни дроб. Кога са най-много – през зимата, разбира се. Когато хората започнат да ползват дърва за огрев.

Какво виждаме на таблицата. Фините прахови частици са РМ10. На ул. „Дойран“ имаме – 58,3 през лятото (измерване юли месец), 169,6 през септември, 250,4 през ноември и 234,4 през декември. Измерването с мобилната автоматична станция в двора на училището отчита тире, пардон нула.
Иначе данните са правилни за пред ЕС. А пред белия ни дроб? А пред здравето ни? А пред това на децата ни? Кое е по-важно – да се нагодим към ЕС или да знаем информирано какво дишаме. То същото важи и за хората, работещи в администрацията. Или пък те са започнали да не дишат…

Защо сме такива, защо не мислим за нас си, за хората, а е важно да натъкмим данни… Защо си пречим сами, защо не направим така, че да знаем какво дишаме. Защо, защо, защо… Защото така, сигурно ще каже някой. Важното е моят живот да мине, а другите – тук влизат и децата ни, да се оправят. Значи честито, дишайте спокойно, у нас е така. А в ЕС, където хората работят, за да направят така, че да влязат в нормите, със сигурност е различно. Въпросът е, че нали и ние уж сме в ЕС. Или само си мислим и ни се иска да е така… поне на думи. Когато стане въпрос за дела, май е по-добре да спрем да дишаме. Въпросът е как? Тук дори и администрацията вдига безпомощно рамене и ни препраща да питаме ЕС… Нали в цяла Европа въздухът е общ…