Защо Лула обърна гръб на Николас Мадуро?

Бразилия наложи вето на присъединяването на Венецуела към БРИКС на срещата на върха в руския град Казан миналата седмица. Това беше поредната стъпка от влошаването на отношенията между двете страни.

Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва не успя да присъства на срещата, след като дни по-рано претърпя битова травма, но в 20-минутен телефонен разговор с домакина – руския президент Владимир Путин, потвърди намерението си да не допусне съседката си до членство, съобщи испанският вестник „Паис“.

Бразилия обясни, че е наложила вето на кандидатурата на Венецуела за присъединяване към БРИКС, защото президентът Николас Мадуро е злоупотребил с доверието на Лула след президентските избори в края на юли, когато не е спази обещанието си да представи доказателства за официалните резултати от вота, обясни Селсо Аморим, главен съветник на президента на Бразилия по международните въпроси и бивш външен министър на страната.

„Проблемът с Венецуела няма нищо общо с демокрацията, а с нарушеното доверие. Нарушаването на доверието беше сериозно. Те ни обещаха нещо, но то не беше изпълнено“, каза той пред бразилския вестник „Глобо“, цитиран от „Паис“.

Правителството на Венецуела разкритикува ветото на Бразилия. Министерството на външните работи в Каракас определи този ход като „неморална агресия“, съобщи Би Би Си.

„Бразилското външно министерство реши да запази ветото, което (бившият бразилски президент) Жаир Болсонаро прилагаше срещу Венецуела в продължение на години, възпроизвеждайки омразата, изключването и нетолерантността, насърчавани от центровете на властта на Запад“, се казва в изявление на венецуелското външно министерство. „Венецуелският народ изпитва възмущение и срам от тази необяснима и неморална агресия“, добави то.

Няколко дни по-късно самият Мадуро каза, че страната му няма да бъде заглушена. „Никой няма да блокира или заглуши Венецуела, нито днес, нито утре, нито някога“, подчерта венецуелският президент без да споменава Бразилия, цитиран от Франс прес.

Бразилският президент Лула да Силва доскоро беше верен съюзник на Мадуро. Преди това страната му беше прекъснала дипломатическите си отношения с правителството в Каракас при управлението на президента Жаир Болсонаро (2019-2022 г.), който се присъедини към САЩ и около 50 други държави. Те признаха опозиционния лидер Хуан Гуайдо за временен президент на Венецуела след изборите през 2018 г., а вотът беше обявен за фалшифициран.

След встъпването си в длъжност през януари 2023 г. Лула възстанови отношенията си с правителството на Мадуро - част от преразглеждането на бразилската външна политика от времето на Болсонаро. В края на май миналата година бразилският президент прие венецуелския си колега и обеща нова ера в отношенията между двете страни.

Избягван от доста страни заради предполагаемите нарушения на човешките права от социалистическото му правителство, Мадуро беше посрещнат от почетна гвардия в президентския дворец в Бразилия, където левият ветеран Лула го поздрави с прегръдка и потупване по гърба, написа тогава френският вестник „Монд“.

Разбирателството между двамата не продължи дълго. Отношенията им се обтегнаха след изборите от 28 юли тази година и оспорваното преизбиране на Мадуро, припомня Франс прес.

През лятото Лула изпрати съветника си Аморим в Каракас, за да наблюдава на място президентските избори. На следващия ден бразилският пратеник отиде в двореца „Мирафлорес“, за да се срещне с Мадуро, който, според „Глобо“, е обещал да представи документите, оборващи обвиненията на опозицията за изборни измами.

Публично разпространени от опозицията, повече от 80 % от протоколите за преброяване на гласовете сочеха съкрушителна победа за нейния кандидат - Едмундо Гонсалес. В продължение на седмици Бразилия - заедно с Колумбия, Мексико и САЩ, изискваше документацията от Мадуро, но така и не я получи, припомня „Паис“.

Две седмици след изборите в интервю за радио „Гауча“ бразилският ляв лидер даде да се разбере, че търпението му се изчерпва и направи някои от най-неодобрителните си коментари за правителството в Каракас. „Смятам, че Венецуела живее под много неприятен режим“, каза Лула, като добави, че все пак не смята управлението на Мадуро за диктатура. „Това е различно от диктатура - това е правителство с авторитарен уклон, но не е диктатура, каквито познаваме толкова много по света“, каза президентът на Бразилия.

Какво обяснява тази промяна в тона?

Лула, който вече е на 78 години, преди това е бил два мандата президент, а след завръщането си на поста миналата година отново се опитва да се наложи като лидер в региона. Хитър прагматик, той се опитва да поддържа добри отношения с противниците на САЩ, включително с руския президент Владимир Путин и китайския лидер Си Цзинпин, като същевременно запазва доверието на администрацията на Джо Байдън, след като победи близкия до Доналд Тръмп Жаир Болсонаро, коментира „Ню Йоркър“.

Сегашната позиция на Лула по отношение на Венецуела е внимателно преосмислена, а практическите му съображения бавно засенчват старата идеология, коментира „Форин полиси“.

Според изданието няколко фактора са повлияли на преориентацията на бразилския президент. На първо място съществена роля за това имат масовите демонстрации срещу венецуелския президент, които през лятото привлякоха голям брой граждани от работническата класа - същите хора, които някога бяха гръбнакът на подкрепата за боливарския му режим, пише „Форин полиси“ и отбелязва, че продължаването на подкрепата за Мадуро при тези обстоятелства би довело до риск Бразилия да се присъедини към режим, който все повече се смята за нелегитимен и нежелан както от собствения си народ, така и от международната общност.

Друг важен фактор, който оказва влияние върху промяната на политиката на Бразилия, е нарастващото влияние на венецуелската диаспора в Южна Америка. През последното десетилетие повече от осем милиона венецуелци напуснаха страната си, а много от тях се преселиха в Бразилия и други страни от Латинска Америка. Тези мигранти напомнят за хуманитарната и икономическа криза, причинени от режима на Мадуро, и тяхното присъствие в Бразилия, макар и все още пропорционално малко, оказва все по-голям натиск върху Лула.

Във вътрешен план бразилското обществено мнение също се обърна решително срещу режима на венецуелския президент, отбелязва „Форин полиси“. Тази промяна е особено забележима сред някои традиционни леви кръгове в Бразилия, които в миналото симпатизираха на социалистическите правителства в Латинска Америка, но подкрепата им за Мадуро сега все повече изглежда като бърз път към политическа изолация както в страната, така и в чужбина.

В допълнение към вътрешния натиск, нарастващата международна изолация на Венецуела прави оставането на страната на Мадуро по-малко привлекателно за Бразилия, коментира изданието.

Икономическите фактори също играят решаваща роля в променящата се позиция на Бразилия спрямо нейната съседка. Икономическият упадък на Венецуела, който някога се разглеждаше като временно препятствие, вече се смята за необратим при сегашния режим. За Бразилия това означава, че икономическите ползи от поддържането на тесни връзки с Мадуро намаляват, докато потенциалните ползи от взаимодействието с демократична и пазарно ориентирана Венецуела стават все по-привлекателни.

Всички тези фактори показват, че променящата се позиция на Бразилия спрямо Венецуела е нещо повече от реторика - тя представлява стратегическа преориентация, продиктувана от неотложни вътрешни и международни процеси, отбелязва „Форин полиси“.

Мадуро ще положи клетва за трети мандат на 10 януари. Очаква се двустранните отношения между двете страни да останат замразени. Засега обаче Лула изключва пълно прекратяване на отношенията - това не е в неговия стил, коментира „Паис“.