Борисов, ПП-ДБ и другите: Кой губи от провал на преговорите

Коментар на Веселин Стойнев:

Вървим към кабинет на малцинството или към предсрочни избори. Преговорите за съставяне на управленско мнозинство и редовно правителство започнаха със слаби надежди да завършат успешно и по всяка вероятност ще завършат с резултат, който е нулев за главните преговарящи страни.

Какво се случи преди финала

След задочното прекратяване на преговорите от ГЕРБ всяка от страните се постара да положи максимални усилия да запази духа на диалогичност. Мандатоносителите не наругаха „Демократична България“, че им е отхвърлила Росен Желязков за премиер. ДБ пък се ограничиха до озадачението си, че са научили от медиите за прекратяването на преговорите. ИТН се въздържаха от типичните си ехидни коментари, а БСП не проплака заради попарения им копнеж да се върнат във властта.

А на заседанието на парламентарната правна комисия във вторник всички единодушно приеха законопроекти за промени в Закона за съдебната власт, които да осуетят избора на Борислав Сарафов за главен прокурор. Въпреки единомислието, ДБ демонстративно бе поставена „на опашката“ на коалиционните партньори от ГЕРБ и ИТН, нищо, че бе основен преговарящ, като не бе удовлетворено желанието ѝ промените в ЗСВ да бъдат първа точка в дневния ред, а последна.

По същото време на финансова комисия представителят на ДБ гласува заедно с ГЕРБ – и срещу позицията на коалиционния си партньор „Продължаваме Промяната“, - да бъде удължен бюджетът от миналата година, а не да се гледа и преправя проектобюджетът на служебния кабинет за 2025-а. С което стана съвсем очевидно, че ДБ са много повече единомишленици по бюджетната и фискална политика с ГЕРБ, отколкото с ПП, както и по разбирането, че за нея отговорност може да носи само редовно правителство с ясно парламентарно мнозинство зад него.

Сарафов или кабинет

В сряда преди обед ГЕРБ анонсира онлайн, че подновява преговорите само с ИТН и БСП, а ДБ може да се включи, само ако подкрепи Росен Желязков за премиер. От ДБ отговориха с прессъобщение, че изначалната им позиция е съставът на кабинета да се обсъжда на лидерска среща едва след окончателно съгласие по споразумението за управление и призоваха ГЕРБ да не превръщат върховенството на правото в разменна монета за кабинет, като бавят гласуването на промените в Закона за съдебната власт. Така изборът на главен прокурор и на самия финал се оказа основен препъни камък в преговорите. А ДБ останаха сами в позицията си премиерът да не е ярка политическа фигура и да е взаимноприемлива кандидатура.

И ГЕРБ, и ПП-ДБ имаха полза от четворната коалиция

За разлика от БСП и ИТН, които така или иначе могат само да спечелят от участието си във властта, но и нищо не губят, ако не участват, за ГЕРБ и ПП-ДБ провал на четворно управленско мнозинство носи много повече вреди. Освен че не отговарят на желанието на мнозинството граждани за редовна власт и трупат пасиви от продължаване на политическата нестабилност, двете формации търпят и тяснопартийни стратегически щети.

ГЕРБ начело на четворна коалиция има шанса да намали зависимостта си от Делян Пеевски, дори чрез едно по-бавно и по-внимателно ограничаване на влиянието му в съдебната власт и регулаторите, както и в собствената си парламентарна група. ДБ може да постигне с по-малки и по-бавни стъпки поне част от онова, което не успя с посичането на съдебната реформа и провала на ротацията в управлението Денков-Габриел. Двете формации в едно некрасиво иначе четворно управление могат поне временно да стабилизират политическата ситуация и да решават насъбрали се текущи проблеми, които няма как да бъдат решени без редовна власт и осигурено парламентарно мнозинство.

Не си създавай сам силна опозиция

Ако отидем на избори или ГЕРБ състави кабинет на малцинството само с БСП и ИТН (с пасивна подкрепа от цели групи или отделни депутати от останалите партии), Бойко Борисов ще се освети окончателно като зависим от Пеевски. Ще консолидира срещу себе си ПП-ДБ, които бяха в голяма степен разделени и ще ги бетонира като силна опозиция. Което пък ще им даде много по-добър старт на следващите избори, независимо дали ще останат заедно, и независимо дали изборите ще са веднага или по-късно, след краткотраен кабинет на малцинството.

На следващи избори, независимо дали ще спечели повече или по-малко, ГЕРБ ще се окаже отново насаме с един вероятно още по-силен Пеевски, но няма да може да има за партньор ПП-ДБ или само ДБ, които са му крайно необходими за легитимация да управлява. Дори да си състави удобно мнозинство с Новото начало и/или с други формации, срещу себе си ще има силна, включително гръмогласна площадна опозиция.

Борисов да последва Тодор Живков

А ако не може да избира между четворна коалиция - срещу Пеевски, кабинет на малцинството – заради Пеевски, или предсрочни избори – с Пеевски, пред Борисов има и съвсем нестандартен вариант да осигури управление. Шегата е съвсем уместна в момент, в който световната политика се превръща в зловеща комедия: ако Гренландия и Канада не искат доброволно да станат част от САЩ, Борисов да предложи България да стане 51-ви щат. Така Борисов ще надскочи и своя учител Тодор Живков (за когото признава, че му е бил като университет), който не успя да превърне България в 16-а съветска република.