Светецът, чието тяло не изгоря

На на 11 февруари почитаме паметта на Свети Георги Софийски Нови. Житието му остава пример за непоколебима вяра и смелост, които вдъхновяват поколения християни.

Блаженият Георги се родил в град Кратово, Македония, в благочестиво християнско семейство. Родителите му – Димитър и Сара – го възпитали в любов към Бога. Още на шестгодишна възраст те го поверили на изучаването на Свещените книги, а по-късно той усвоил и златарския занаят.

Младият Георги бил не само даровит и трудолюбив, но и необикновено красив. Когато баща му починал, той започнал да се страхува, че османците могат да го отвлекат и да го отведат в двореца на султана. Затова напуснал родния си град и се установил в Сердика (днешна София). Там намерил подслон в дома на един градски свещеник, който го наставлявал във вярата.

Георги с жажда попивал Божието слово и прилагал на дело всичко, на което го учели. Духовната му светлина не можела да остане скрита – тя озарявала всички около него.

Не след дълго благочестието и твърдата вяра на Георги направили силно впечатление на всички в града. Но това не останало незабелязано и от мюсюлманските духовници. Те не можели да търпят млад християнин да изповядва открито вярата си и да бъде пример за останалите.

За да го отклонят от християнството, османските власти изпратили един от най-образованите си учени хора – човек хитър, красноречив и опитен в споровете. Той се опитал да убеди Георги да се откаже от Христос и да приеме исляма, обещавайки му богатство, почести и високи длъжности в османската държава.

Георги отказал твърдо.

Тогава последвали заплахи, но той останал непоколебим.

Разгневени от отказа му, османските власти арестували Георги и започнали да го подлагат на жестоки мъчения. Искали с болка и страх да сломят духа му.

Свети Георги Софийски Нови бил подложен на жестоки мъчения заради вярата си в Христа. Неговите мъчители му казали:

- Разбери, не така бърже ще те преселим от този живот! А много ще страдаш, докато издъхнеш.

След това го хвърлили в огъня, докато кожата му се покрила с мехури. Но след всяко мъчение го измъквали, за да го питат:

- Но, Георги, нима не усещаш този огън?

А той спокойно отговорил:

- Да, не го усещам, понеже Творецът на огъня и огъня превръща в роса. А вас, окаяните, и този огън може да ви изгори, и бъдещият. По благодатта на Христа аз не се боя нито от този огън, нито от бъдещия!

Ядосани от думите му, мъчителите три пъти го хвърляли в пламъците, но той оставал непоколебим. Накрая решили окончателно да го хвърлят в кладата. Георги паднал по гръб, с лице към изток. Въжето, с което били вързани ръцете му, изгоряло, той вдигнал дясната си ръка, прекръстил се и извикал:

- Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си!

В този момент един от мъчителите го ударил с тежко дърво по главата и светецът предал душата си на Бога. Това станало на 11 февруари 1515 г., по времето на султан Селим I.

Тогава се случило чудо – при ясно небе внезапно над кладата се появил бял облак, който посипал роса върху тялото на светеца. Всички присъстващи били изумени. Християните прославили Бога, а дори някои от мъчителите били посрамени и се разплакали.

Християните поискали тялото на мъченика, за да го погребат, но османците отказали и заплашили, че ще изгорят останките му и ще разпилеят пепелта му, както направили с други мъченици в Одрин и Цариград.

Презвитерът отишъл отново на мястото, където тялото на светеца горяло в огъня. Той започнал да моли агаряните да спрат, обещавайки им подаръци, но те станали още по-яростни и продължили да хвърлят дърва върху него, надявайки се да го изгорят. Но, въпреки усилията им, тялото на светеца останало невредимо.

Агаряните, смутени от чудото, решили да горят тялото до сутринта. Ако не изгори, щели да го хвърлят в ров. Един християнин, наемник в близките къщи, предложил да открадне тялото през нощта. Презвитерът му дал малко пари и обещал награди.

Към сутринта свещеникът Йоан взел тялото на светеца и го занесъл в своята църква. След това отишъл при другия презвитер, който предложил да пренесат тялото в съборната църква и да го погребат тържествено.

Презвитерът се обърнал към съдията с молба за разрешение да погребе тялото. Съдията, чувайки разказите за чудото, признал тялото за свято и разрешил тържественото погребение. Така, презвитерът и християните погребали светеца с почести в църквата „Света великомъченица Марина“.

Скоро след мъченическата му смърт започнали да се случват чудеса. Вярващи християни свидетелствали за изцеления и духовна подкрепа, получена чрез молитва към светеца. В резултат на това Георги Нови бил канонизиран от Българската православна църква и започнал да се почита като светец и закрилник на вярващите.

След известно време, светецът се явил насън на един от клириците и заповядал да извадят тялото му от гроба. Това се повторило няколко пъти и след като мощите били извадени, те били положени в храма, раздавайки божествени благословения на всички, които се приближавали с вяра.

Свети Георги бил на 18 години, слаб и висок, с продълговато лице и гъсти вежди. Носел благочестив нрав – бил смирен, кротък и мълчалив, винаги показващ почит към другите. Никога не се смеел неразумно и не изричал груби думи. Не се хвалел и не завиждал на никого.

Такива били подвизите на свети Георги, който, подкрепен от Христа, завършил славно своя път на страдание и бил увенчан с венеца на мъченичеството. Неговата душа, отнесена от архангелите, влязла в Господните дворове и сега моли Христа Бога за нас. На Него подобава всяка слава и почит вечно. Амин!

Историята на Свети Георги ни учи на силата на духа и предаността към вярата, независимо от изпитанията. Той е символ на българската православна традиция и пример за това как истинската вяра може да устои на всички предизвикателства.

Източник: https://ikonopis.bg/