Петър Витанов пред ФАКТИ за изборите в БСП: Надявам се, че партията вече ще бъде по-консолидирана

Конгресът на БСП избра Атанас Зафиров за нов председател на Националния съвет на партията. Той се яви на балотаж с Борислав Гуцанов. Както е известно, Зафиров бе временно изпълняващ длъжността на председател на партията. Накъде поема БСП… Пред ФАКТИ говори Петър Витанов, бивш евродепутат от социалистите.

- Г-н Витанов, БСП си има нов председател в лицето на Атанас Зафиров. Всички на Конгреса казват, че партията тръгва по нов път. Какъв е той?
- Атанас Зафиров беше временно изпълняващ председател, той е свързан с участието в управлението, така че не виждам някаква кардинална промяна да има. Вече отпадна големият въпросителен кой ще е начело на партията, защото се разреши. Предизборните страсти се охладиха. Вярвам, че от тук нататък партията ще бъде по-консолидирана.

- Съвсем скоро вие прогнозирахте пред ФАКТИ и Лили Маринкова, че ще се отмени прекият избор. И така стана. Защо се отмени?
- Познавам партията, познавам и нагласите на хората, но за мен не е изненада.

- Какво се променя в самия избор с тази промяна?
- Още през 2016 година на Конгреса гласувах против прекия избор. Още тогава виждах потенциалните негативи на този избор. Така че това сега не е изненада. Прекият избор се показа като не толкова качествен инструмент, нямаше и положителните насоки. Ползите от него бяха, че се мобилизира цялата партия, че един по-широк кръг, да не кажа целият партиен актив определя председателя. В тази ситуация този, който е начело на партията, има огромна преднина пред всички останали. Не случайно в Западна Европа никъде не е останал пряк избор. Но, в крайна сметка, това беше волята на Конгреса, който демонстрира и самостоятелност, защото отхвърли други предложения на ръководството. Например, за отпадане на мандатността. Конгресът имаше друго мнение. Вижте, това е от типа „вътрешно заводски проблем“. Няма чак такова голямо значение начинът на избор на председателя.

- Близо 20 бяха кандидатите за председател, но в хода на Конгреса чувахме отвод след отвод. Какво се случи?
- То винаги е така, ако наблюдавате конгресите на БСП през годините. Защо кандидатите са толкова много? Защото няма ясно изразено лидерство. Имаше едно такова безвремие, ако щете, което предопределяше по-голям избор от кандидати. Още повече, че през годините голямата политическа динамика създаваше липса на самооценка у много хора. Този властови асансьор го взимаха страшно бързо различни хора, а това създаде усещането у много от тях, че могат да са пригодни за всеки един пост. Съвкупността от тези неща може би доведе до този голям наплив от кандидати. Все пак и мотивите на хората, които участват в състезанието, са различни. Много често тези, които са на трето и четвърто място, имат интересна роля. Както и в политиката. Дълги години ДПС беше балансьор и между леви и десни. Така третият и четвъртият може да се окаже балансьор при избора, защото може да насочат гласовете си в една или друга посока. Може да се получи после някакъв пост, примерно. В този смисъл мотивите на кандидатите са най-различни.

- От над 900 участници в началото на Конгреса, малко повече от 600 делегати участваха в балотажа. Това означава, че част от тях или са си тръгнали, или умишлено са бойкотирали избора за председател, или…
- Едва ли има бойкот. Винаги е така. Просто Конгресът беше лошо и много слабо организиран. Гласуването трябваше да се проведе в събота. В събота до 12 часа делегатите чакаха, за да се види дали ще гласуват. След това изборът остана за неделя, а после се проточи. В крайна сметка, нека не забравяме, че има хора от Генерал Тошево, от Айдемир, примерно, които са на 5-6 часа път от София. Част от тях са си тръгнали разбираемо, за да се приберат.

- И накрая балотаж между Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов – вицепремиер срещу министър. Постът ли надделя…
- Не. Може би постовете им дадоха преимущество на тези двама души. Когато си във властта, това ти дава друг тип инструменти, чрез които може да се привлича подкрепа. Тук може би личностите на двамата имаха значение. Но, вижте, изборът е такъв. Видяхме, че накрая имаше някакво другарско ръкостискане. Това най-вероятно означава, че вотът се приема.

- И двамата са част от управляващото мнозинство у нас. От „никога с ГЕРБ“, до „в кабинет на ГЕРБ“. Какво се случи в БСП, за да стане това възможно?
- Аз съм го казвал доста пъти, че бях против участието в тази управляваща коалиция. Няма нужда до го аргументирам. И на всякакви вътрешни форуми съм споделял мнението си. Може би това, което трябва да направи БСП сега, е да обясни пред своите избиратели защо го прави. Това не се казва достатъчно ясно. Аргументът „ да не се ходи на нови избори“ е невалиден. По-скоро за мен участието на БСП във властта трябва да се позиционира и ясно да се каже, че партията може да реши този, този, този и този проблем. Аз съм против участието на лява партия в дясно управление, защото някой ще плати сметката в края на коалицията. Но това се случи. В крайна сметка надделя мнението на тези хора в партията, които смятат, че трябва да има съвместно управление.