Доналд Тръмп, за когото светът е базар

Американският президент Тръмп гледа на световната политика като на бизнес. Западните ценности и международните съюзи са без значение за него. Но дали Тръмп и САЩ ще спечелят, ако светът се превърне в един голям базар?

„Поставям си много високи цели, след което настоявам и натискам дотогава, докато не постигна това, което искам." Така самият Тръмп описва просто и директно своята тактика в книгата си „Изкуството на сделката", излязла през 1987 година.

Сега Тръмп показва на света, че и като президент на САЩ действа като бизнесмен, пише ARD и изтъква, че именно това очакват от него избирателите - да ръководи страната като успешна фирма. Неговите поддръжници от Силициевата долина симпатизират на идеолозите, които се отнасят към страната като към концерн и дори искат монархия.

Експертите наричат подхода на Тръмп „транзакционен". Това е понятие, с което например британският експерт Марк Галеоти описва действията на главните действащи лица от сферата на организираната престъпност. Понятието се използва и за външна политика като тази, която по един или друг начин следват турският президент Реджеп Тайип Ердоган, руският президент Владимир Путин или китайският президент Си Дзинпин, обяснява германската обществено-правна медия.

Конкуренция за ресурсите

В центъра стои собствената полза на държавите, респективно на тези, които ги оглавяват и свързват политическия интерес със собствената си икономическа изгода. Те гледат на международната политика като на конкуренция за ресурсите, в която важи правото на силния.

Преговорите за предпочитане се водят между отделните държави, на съюзите се гледа в най-добрия случай като на сделки. При първа следваща възможност отново се преговаря двустранно. „Базираният на правила световен ред, нормите на международното право и договорите се използват само тогава, когато служат за налагането на собствените цели - не са база за собствените действия.

Без норми и правила

От завръщането си в Белия дом Доналд Тръмп открито говори за това, че иска да подчини другите държави на волята си. Засега обаче стратегията му не се е очертала, пише ARD.

Това, че Тръмп се стреми към разрив с европейските съюзници, стана отчетливо ясно на 24 февруари. На третата годишнина от началото на руската нападателна война срещу Украйна в Съвета за сигурност на ООН САЩ гласуваха заедно с Русия и Китай за благоприятна за Русия резолюция, по отношение на която членовете от Европа се въздържаха.

Малко по-късно външният министър на Тръмп Марко Рубио отмени срещата си във Вашингтон с върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас. А колкото и да ласкаеха Тръмп френският президент Макрон и британският премиер Стармър по време на посещенията си в Белия дом, те не успяха да издействат от него обвързващо обещание за гаранциите за сигурност по линия на НАТО. Точно както и на Украйна не бяха обещани никакви гаранции за сигурност срещу възможността за експлоатация на нейните ресурси.

Това до момента не се е отдало и на италианската премиерка Джорджа Мелони, въпреки нейните добри връзки със съветника на Тръмп Илон Мъск и със самия Тръмп, отбелязва ARD. Наскоро на конференция на десните и ултрадесните сили тя предупреди за опасността от разцепление между Европа и САЩ. Но очевидно не е изтъкнала, че САЩ също биха имали полза от съюза с Европа - независимо дали става дума за икономиката или за военната сфера.

Нови приятели?

При това изобщо не е сигурно, че САЩ ще спечелят, ако се откажат от старите си съюзници, пише германската обществено-правна медия. Дали например Путин ще откъсне Русия от Китай и ще я прехвърли на страната на САЩ, ако Тръмп му „предостави" Европа? Дали концесиите за Китай ще въздържат президента на страната Си Дзинпин да прокарва собствените си интереси срещу тези на САЩ?

Експертите се съмняват. Тъй като какво значение имат уверенията на един американски президент, на чиито думи не може да се разчита и който няма да остане на поста си завинаги - докато Китай и Русия се познават добре? И защо да не бъдат също толкова безмилостни като него при сключването на сделки, за излизането от които има и задна врата?

Русия, Китай и други държави като Турция имат дългогодишен опит в отношенията си с врагове, с които ту налагат интересите си съвместно, ту едни срещу други. Един от примерите е отношението на Турция и Русия, посочва ARD.

„Сделки" в ущърб на САЩ

Ако Тръмп обявява Канада за придатък на САЩ, иска да получи контрол над Гренландия, пропагандира прогонването на палестинците от Газа и признава на Путин правото да заграби и унищожи съседните на Русия страни, вече няма причина другите държавни ръководители на свой ред да не решат, че по-слабите страни не бива да са нищо повече от зони на влияние.

Особено щом чрез оттеглянето на САЩ в световен мащаб се откриват нови възможности. Китай например още отсега се представя като алтернатива за Европа. По-малките държави също се позиционират глобално, за да използват новия властови вакуум, пише ARD.

Тези държави отдавна са научили от Запада да използват помощите за развитие и другите видове подкрепа като инструмент за влияние. А това, че екипът на Тръмп сам се отказа от това, ще допринесе допълнително за трайното отслабване на световното влияние на САЩ, като така ще дестабилизира и глобалния ред.

Не е ясно как Тръмп смята да постигне обещанието си „да направи Америка отново велика" и да установи мир в света. Засега неговата политика изглежда насочена към премахване на световния ред, установен след Втората световна война, в който САЩ не само играеха ключова роля, но и изключително много спечелиха.

С изкуството си за „сключване на сделки" Тръмп по-скоро може да превърне света в базар, на който кризите и конфликтите се засилват, а това в крайна сметка ще навреди и на САЩ, коментира ARD.