САЩ и Русия възраждат "Северен поток-2"? Какво се знае

Скандалът е огромен. САЩ яростно се бориха да блокират газопровода „Северен поток 2“, за да не тече по него руски газ до Германия, а сега приятел на Путин може да възобнови проекта с пари от САЩ и от спонсор на Тръмп.

Съдбата на газопровода „Северен поток-2“ е една от ярките илюстрации за провала на европейската политика „Wandel durch Handel“ (промяна чрез търговия). Тя стъпваше върху идеята, че икономическото сътрудничество с бившия СССР, а след разпадането му с Русия и други недемократични режими, може да ги промени и постепенно да ги демократизира. Нахлуването на Русия в Украйна обаче сложи край на тази илюзия.

Въпреки това напоследък се появяват информации, че е възможно „Северен поток-2“ да бъде реанимиран. Според една от версиите германският бизнесмен Матиас Варниг, когото медиите описват като приятел на Владимир Путин, смята да го рестартира със средства от американски инвеститори. Друга версия гласи, че германските власти обмислят възможността да използват част от тръбопровода за внос на водород от Финландия. Доколко реалистични са тези сценарии и какво е отношението на Германия към тях?

Какво се знае за евентуалното рестартиране на "Северен поток-2"

Като се позовават на свои източници, „Файненшъл Таймс“ и вестник „Билд“ съобщиха, че „Северен поток-2“, който Германия замрази след нахлуването на Русия в Украйна, може да бъде рестартиран с участието на американски инвеститори. Според тяхната информация германският бизнесмен Матиас Варниг, бивш ръководител на швейцарската компания Nord Stream-2, която трябваше да бъде оператор на проекта, ще участва пряко във възстановяването на тръбопровода.

„Билд“ твърди, че от няколко седмици в Швейцария се водят тайни преговори за рестартиране на „Северен поток-2“. Според изданието в тях участва пратеникът на президента Тръмп, отговарящ за специални мисии, Ричард Гренел. Той отрича това. Кой представлява Русия на преговорите, засега не е възможно да се изясни. Според „Билд“ Германия не е представена на преговорите.

Обсъжданият план предвиждал газопроводът да бъде контролиран от американски компании. Според източниците на „Файненшъл Таймс“ САЩ виждат във възобновяването на проекта начин за подобряване на отношенията с Русия и същевременно инструмент за оказване на натиск върху Москва на бъдещите преговори за съдбата на Украйна. Освен това за американските инвеститори това е шанс „да им паднат пари от небето“, посочват източниците. Според информатор на „Билд“, свързан с германското правителство, това е „реалистичен сценарий“. В това време германските власти търсят начини да предотвратят подобно развитие на събитията.

Макар че ЕС предприе редица строги санкции срещу Русия, истинско ембарго срещу руския газ така и не беше прието – има само обща декларация за намеренията, че вносът оттам трябва да бъде прекратен през 2027 година. На този факт обръща внимание германският експерт по газовия пазар Хайко Ломан и казва: „Теоретично възможно е „Северен Поток-2“ да заработи. Напълно абсурдна обаче ми изглежда възможността Германия да сертифицира тръбопровода. Но ситуацията сега е такава, че вече можем да си представим почти всичко - включително как американците и руснаците сключват сделка и САЩ започват да купуват руски газ“.

Кой е Варниг и защо е смятан за приятел на Путин?

69-годишният Матиас Варниг е германец от Бранденбург, който според съобщения в медиите се познава с Владимир Путин от края на 1980-те години. По това време Варниг е служил на ЩАЗИ в Министерството за държавна сигурност на ГДР, а Путин - в съветската служба за външно разузнаване в Дрезден. Съществуват няколко версии за запознанството. Според „Уолстрийт Джърнъл“ Варниг е бил вербуван от Путин.

В началото на 1990-те години Варниг присъства на откриването на клон на Dresdner Bank в Санкт Петербург, където Путин тогава работи в градската администрация. Запознанството е подновено. По-късно, от 2003 г. до 2015 г., Варниг е член на надзорния съвет на банка „Россия“, която е близка до руския президент. От 2006 г. той работи в компаниите, управляващи „Северен поток-1“ „Северен поток-2“.

Варниг напуска поста си на главен изпълнителен директор на „Северен поток-2“ през 2023 г., около година след началото на войната в Украйна. Пред „Ди Цайт“ той твърди, че се е срещал с Путин в Москва и се е опитвал да го убеди да спре инвазията. Пред “Файненшъл Таймс“ Варниг твърди, че „не е участвал в преговори нито с американски политици, нито с бизнесмени“.

Кои американски инвеститори биха могли да участват?

В края на 2024 г. „Уолстрийт Джърнъл“ съобщи, че Стивън Линч, основател на американската инвестиционна компания Monte Valle и един от спонсорите на Доналд Тръмп, претендира за активи на „Северен поток-2“. Той е поискал от Министерството на финансите на САЩ да му разреши да участва в търг за придобиването на тези активи. Според германския „Билд“ Линч продължава да участва в преговорите за закупуване на газопровода.

Линч е добре познат в Русия. През 2007 г. той придобива чуждестранните активи на „Юкос“, а по-късно се оказа, че това е станало в интерес на Стивън Дженингс и Ричард Диц, основатели на инвестиционната компания „Ренессанс Капитал". Матиас Варниг също е участвал в сделката, е установила агенция Ройтерс. Варниг е осигурил на купувачите подкрепата на „Роснефт“, където са отишли руските активи на Юкос, а за награда е получил акции на „Ренессанс Капитал", пише Ройтерс.

Това означава, че двамата ключови играчи в историята за евентуалното рестартиране на „Северен поток-2“- Матиас Варниг и Стивън Линч - ако не са свързани, то поне са познати.

Какво мислят в Германия и ЕС за рестартирането на "Северен поток-2"?

ЕС не е заинтересован от възобновяването на работата на "Северен поток-2", тъй като това няма да помогне за диверсификация на доставките на газ за Европа, а напротив, отново ще направи Европа зависима от "ненадежден партньор" като Русия, каза наскоро говорителката на Европейската комисия (ЕК) Анна-Кайса Итконен.

Въпреки това в Европа продължават да се обсъждат възможните варианти за експлоатация на „Северен поток-2“. Както е научил „Ханделсблат“ още през февруари, една от опциите е да се използва част от газопровода за внос на водород от Финландия в Германия. Но се разглежда и възможността за възобновяване на доставките на газ от Русия – след края на войната в Украйна. Източник от германското правителство е казал пред изданието, че „не се водят никакви дискусии“, но същевременно е отбелязал, че властите не биха искали да оставят бъдещето на тръбопровода неопределено.

"Винаги съм бил против "Северен поток-2" и съм предупреждавал, че това ще бъде гроб за милиардни инвестиции, защото нямаме нужда от този (допълнителен) руски газ", каза за ДВ Юрген Хард, външнополитически експерт от фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага.

"Разбира се, има нужда от тръбопроводи в Балтийско море. Дали те могат да се използват (за доставки на водород, б. ред.) е нещо, което експертите трябва да преценят. Но аз съм категоричен срещу това отново да позволим на Русия или на всеки, който действа в неин интерес, да контролира тези тръбопроводи", посочва още Хард.

Кога Европа ще се откаже от руския газ?

През 2022 г. ЕС си постави за цел до 2027 г. да се откаже напълно от руските енергийни ресурси. Тази цел обаче може и да не бъде постигната. Европейската комисия трябваше да представи пътна карта с подробен план в края на март, но публикуването ѝ беше отменено и не беше посочена нова дата.

Преди войната делът на Русия в доставките на газ за Европа беше почти 45%. Миналата година, когато все още имаше транзит през Украйна, руският дял беше около вече 20% - малко повече, отколкото през 2023 година (15%). След спирането на транзита делът на Русия в доставките на газ ще намалее, но ще остане значителен. Русия все още е вторият по големина доставчик на втечнен природен газ за ЕС след САЩ: През 2024 г. руският втечнен природен газ ще представлява около 6,6% от общото потребление на газ в ЕС, според доклад на германската екологична организация Deutsche Umwelthilfe.

Несигурността сега е толкова висока, че би било безразсъдно да се правят каквито и да било прогнози. „Досега ЕС действаше предпазливо, но не знаем какво ще се случи по-нататък“, казва в тази връзка експертът Хайко Ломан. „Унгария, например, заяви, че за нищо на света няма да се откаже от руския газ. Словакия - също. В ЕС има още няколко държави, които са категорично против спирането на руските доставки. Но в зависимост от това как ще се развие ситуацията в Украйна, всичко това може да придобие нова динамика“, посочва Ломан.