Как да четем официалните данни за COVID-19

Всеки нов ден в последните месеци започва с публикуването на статистически данни за разпространението на епидемията от COVID-19 в България в правителствения Единен информационен портал. Медиите и управляващите използват тези числа, за да анализират актуалната ситуация и да прогнозират бъдещото ѝ развитие. На тях се базира и въвеждането на мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса.

Въпросът е дали знаем какво точно ни казват тези числа. Свободна Европа тръгна по следите на статистиката и откри, че в начина на събиране на тези данни има сериозни пропуски. И че едни и същи числа могат да ни казват едно, но могат да ни казват и съвсем друго.

Например, всеки ден се съобщава брой „излекувани“ от COVID-19. Вероятно очаквате това да е броят на хората, които са преминали успешно лечение на коронавирусна инфекция. Оказва се обаче, че това не е точно така. В това определение влизат и хора, които нито са били в болници, нито са преглеждани от лекар. Влизат дори и такива, които изобщо не са пили лекарства.

Броят на направените PCR тестове също може да не отразява точно реалността, тъй като хора, дали положителни проби в различни лаборатории, могат да бъдат отчетени като различни случаи в статистиката. Това показва проверка на Свободна Европа на данните в Министерството на здравеопазването (МЗ) и лабораториите и съпоставката им с няколко реални случая на заболели.

Всяка сутрин държавата съобщава брой на направените PCR тестове, на новите положителни случаи, на активните случаи в момента и на излекуваните. За понеделник, 30 ноември, тези числа са съответно - 1965 теста, 739 новозаразени, 90 078 активни случая и 815 излекувани за последното денонощие. Следващите редове разкриват как се съставят тези данни.

Различни случаи, но в една и съща графа

Филип Сарачев е на 35 години и живее в София. В средата на октомври дава положителна проба за коронавирус. Личният му лекар му изписва по телефона антибиотик и му назначава домашно лечение. След 12 дни състоянието му се влошава и той вика линейка. Спешният екип идва цели 14 часа по-късно, за да го закара в Инфекциозна болница, където го преглеждат и отказват да го приемат.

Няколко дни по-късно Сарачев отново вика „Бърза помощ“. Този път чака по-малко и е откаран в Пета градска болница, където установяват, че има пневмония и го приемат за дълго лечение. След смяна на антибиотик и десетина дни болничен престой, мъжът най-накрая дава отрицателен тест и е изписан, влизайки в статистиката като излекуван.

Рада Митова е на 33 години, също от София. Тя дава положителна проба в края на октомври и е карантинирана вкъщи. Проявява симптоми като ниска температура, главоболие и загуба на обоняние, но състоянието ѝ не се влошава до толкова, че да пие антибиотик. Не се налага и да търси медицинска помощ, освен задължителното позвъняване на личния лекар. В края на 14-дневната си карантина Митова вече няма симптоми и се връща към нормалния си ритъм на живот без да се тества отново. Подобно на Филип, тя също е отчетена в графа „излекувани“.

Не е такава ситуацията обаче с Ида Трифонова от София. В края на октомври тя си прави PCR тест, който се оказва положителен. Свързва се с личния си лекар, който ѝ казва да си остане вкъщи за 14 дни и да му се обади при промяна на състоянието. От Районната здравна инспекция (РЗИ) така и не ѝ се обаждат и не ѝ връчват официално предписание за карантината дори със закъснение.

След изтичането на изолацията ѝ, Трифонова се обажда отново на лекаря си, за да пита за болничен лист. Той прави справка в системата и установява, че пациентката му изобщо не фигурира в нея като заразена с коронавирус. Затова ѝ препоръчва да си вземе резултата от PCR теста и да отиде в РЗИ, за да ѝ дадат предписание, с което вече той да ѝ издаде болничен. Тя обаче решава да не се занимава, защото работи на свободна практика.

Така Ида въобще не влиза в общата статистика нито като заболяла, нито като излекувана. Какъв е броят на пациентите като нея? Данните на Министерството на здравеопазването не дават отговор.

Как се отчита броят на направените PCR тестове?

В Единния информационен портал се публикуват и данни за направените PCR тестове, потвърдени и активни случаи. Те би трябвало да дават информация за хода на епидемията и да служат за вземане на решения за управление на кризата.

Абсолютният брой на направените PCR тестове от началото на епидемията наближава един милион, пише в информационния портал. Всеки ден се съобщават и данни за „нови случаи“ и се извежда процентно съотношение спрямо общия брой тестове. Това би трябвало да дава информация за разпространението на епидемията сред хората, но на практика не дава тази информация.

Следващият проблем, който води до изкривяване на статистиката, са възможните няколко положителни теста на едно и също лице.

Причината е, че един човек може да си направи няколко теста и те се отчитат като брой тестове, а не като контролни, извън общия брой. Т.е. знаем брой на тестовете, но не знаем броя на тестваните хора. Следващият проблем, който води до изкривяване на статистиката, са възможните няколко положителни теста на едно и също лице. Дали в статистиката това е още един заразен?

„Ние няма как да засечем, че едно лице има втори положителен тест, ако той е направил изследване и в друга лаборатория“, обясни пред Свободна Европа управителят на една от големите лаборатории д-р Недялко Калъчев.

Всяка лаборатория изпраща данни под формата на генерирани екселски таблици в съответната регионална здравна инспекция (РЗИ). След това здравните инспектори започват да правят епидемиологично проучване. Тоест, при тях може да попадне едно и също лице под формата на два случая от две различни лаборатории.

„Потвърдените случаи са относими към брой хора. Едно лице може да има няколко положителни резултата от проведен PCR тест, но се отчита като един потвърден случай“, твърдят от здравното министерство в отговор на запитване за начина на отчитане на тестовете. Оттам допълват, че „лабораториите, които провеждат диагностика за COVID-19, въвеждат получените резултати в Националната информационна система за борба с CОVID-19 за съответния ден, като положителните проби следва да се въвеждат незабавно“.

Според здравното министерство „в статистиката не влизат като нови случаи повторните положителни резултати на едно и също лице/пациент“. Оттам обаче не конкретизираха на кой етап се случва финалното обобщаване на данните, особено предвид обстоятелството, че и лабораториите, и регионалните здравни инспекции обработват данните със закъснение.

Липсващите данни за антигенните тестове

В последните седмици все повече хора започват да си правят антигенен тест. Основната причина е, че този тип изследвания са по-евтини, по-бързи, имат висока степен на достоверност и не на последно място - антигенните тестове не подлежат на задължително проследяване. С уговорката, че това е негово субективно наблюдение, защото е само за една лаборатория, д-р Калъчев каза, че „в сряда (25 ноември - б.а.) направихме 400 PCR-a и 200 антигенни, от които 33 на сто бяха положителни“.

Лабораториите подават данни и за резултатите от антигенните тестове, но по неясни причини те не се обработват като база данни и не се публикуват в Единния информационен портал. „Вкарваме резултатите, но не знаем, какво показват данните“, призна д-р Калъчев. Същото се случва и с резултатите от бързите тестове за антитела. Според личните наблюдения на д-р Калъчев зачестява появата на хора с антитела, но от откъслечни данни не могат да се направят изводи.

Друг сериозен проблем е, че по „неясни причини, ако един човек в края на карантината си направи нов PCR тест и той излезе положителен, подлежи на нова 14-дневна карантина, за която не му се полага болничен, а ако иска да го удължи трябва да отиде на лекарска комисия“. От Министерство на здравеопазването не отговориха на въпросите по повод този проблем.

Какво означава активен случай?

В Единния информационен портал се води и статистика за „активни случаи“. „Това е потвърден случай на COVID-19, при който задължителната изолация в лечебно заведение за болнична помощ или в домашни условия, не е изтекла“, поясниха от Министерството на здравеопазването.

Тоест, би трябвало броят на активните случаи да е по-малък от броя на карантинираните лица, защото се предполага, че всеки заразен пациент има поне едно или две контактни лица, които също подлежат на карантина. Но това не е така. Броят на карантинираните е по-малък от броя на активните случаи - така казва официално публикуваната статистика.

„По отношение на броя на карантинираните лица следва да се има предвид натовареността на всички Регионални здравни инспекции в страната след драстичното увеличение на положителните случаи на COVID-19, което в отделни случаи води до забавяне връчването на предписания за карантина“, отговориха по този повод от здравното министерство.

Според обяснението им „следва да се има предвид и преминаването на лицата от статус карантина в статус изолация, тоест, заболяване в хода на карантината, което допълнително намалява броя на карантинираните лица“.

Кога един случай спира да е активен?

Най-общо отговорът на този въпрос според управляващите е „когато лицето е оздравяло или починало“. От самото начало на кризата медицинските лица в щаба обясняват, че има разлика между „болен“ и „заразен“ човек. Също така е известно, че при хора, диагностицирани с COVID-19, заболяването може да протече безсимптомно или леко и да не се наложи лечение. Но независимо от това, статистиката на министерството брои за „оздравели“ и лица, които на практика не са заболели и не им е прилагано лечение.

Така стигаме до следващия термин, с който борави Единният информационен портал - излекуван пациент. Според обяснението на здравното министерство един пациент е здрав „след приключване на задължителната изолация и липсата на симптоматика“.

На практика означава, че в тази графа биха влезли и пациенти в тежко състояние, които успешно са преминали през болнично лечение, и такива, които са имали симптоми, но са се възстановили без да им се наложи да търсят лекарска помощ.

„От данните, които се публикуват в Единния информационен портал се вижда, че няма единна методология. Това, съчетано с липсата на цялостна информационна система за отразяване и проследяване на болните, повдига сериозни въпроси дали тези числа отразяват реалността“, казва анализаторът на данни Боян Юруков.

По думите му това, което се публикува, е „информацията, която здравните власти успяват да съберат“, но от нея не може да се направи точен анализ.