Електричеството победи в надпреварата с водорода ...засега

За първи път в автомобилния сектор официално и много шумно се заговори за водород, когато през 1999 г. BMW показа във Франкфурт революционния си модел 320g. Технологиите с водород бяха широко дискутирани само две-три години след това. Изведнъж настъпи тишина. Изглеждаше, че германците бяха избързали с промоцията, защото технологично не бяха готови. Планетата, обаче, не можеше да чака.

Ситуацията бе такава, че трябваше спешно да се вземат мерки за екологичното ѝ спасяване. Темата за водорода беше изместена и вече сме свидетели на масовата подмяна по целия свят на автомобили с двигател с вътрешно горене с електрически. Едно от големите неудобства, обаче, е голямата и твърде тежка електрическа батерия. Все още не е създадена по-лека алтернатива. Всички забравиха за водорода, поне на публично равнище. За настоящата ситуация и бъдещето на енергийните източници разговаряме с Юлиан Попов, съветник в Европейската климатична фондация.

- Г-н Попов, намираме ли се в ситуация на „задкулисно“ разработване на водородната технология за внедряване в транспорта, докато ни се налага да купуваме електрически возила?

- Не мисля, че има задкулисно разработване на едната или другата технология. Както големи автомобилни фирми, така и правителства залагат в различна степен на няколко различни технологии. В различни моменти изглежда, че една или друга технология има повече шансове. В един момент сякаш се налагаха хибридните коли. Toyota изигра голяма роля за това с успеха на Prius. После се появи Tesla и наложи глобална мода с изцяло електрическите си коли, но и значително напреднала технология. Други фирми направиха опити с коли на водород, които са също електрически. Сякаш чисто електрическите коли победиха, но още е трудно да се каже дали тази победа е окончателна.

- Масовата подмяна на световния автомобилен парк с електрическите возила не дава ли време на големите играчи да разработят по-бавно развиващата се водородна технология?

- Водородни модели се развиват. Все още се спори за това дали водородът няма да е доминираща технология при товарните превозни средства. В момента бих заложил 80:20 на пълната победа на чисто електрическата кола. В същото време обаче ставаме свидетели на силен глобален интерес към водорода. Ако цената на зеления водород (произведен с възобновяема енергия) падне значително, това ще е предимство за водородните модели и те могат да дръпнат рязко напред. Засега обаче зеленият водород е скъп.

- Ще се наложи ли много скоро след подмяната на автомобилния парк с електрически захранвани коли да го подменим наново, но този път с водородни?

- Не мисля. Двете технологии са сходни, едната разчита на батерии, другата на водородни клетки, те могат да се развиват и съществуват паралелно, могат да се конкурират, подобно на дизеловите и бензиновите коли. Какво ще се наложи зависи много и от каква инфраструктура, която ще се изгради. Ако Европа изгради цялостна инфраструктура за електрически коли, това ще им даде значително предимство в конкуренцията с водородните коли.

- Големи европейски компании инвестират огромни средства в разработване на водородни батерии. Доколко интересно би било за обикновения инвеститор да пренасочи инвестиционни средства към този сектор?

- Според мен за малък инвеститор това ще е много рискова стъпка. Големи инвеститори, които залагат на различни карти могат да си позволят по-лесно подобна инвестиция. Автомобилни компании или компании, които работят в сферата на автомобилните технологии също могат да правят подобни инвестиции като евентуална застраховка в случай, че водородната технология излезе в един момент напред.

- Танкерите, които в момента превозват и съхраняват петрол, ще бъдат ли преоборудвани за пренос и съхранение на водород?

- Все още не е ясно как ще се развие търговията с водород. Един сценарий би бил страни с много добър соларен капацитет да развият инсталации за зелен водород и после да го продават в други страни. Саудитска Арабия, например, има планове за много големи инсталации за зелен водород. По-вероятно е, обаче, за подобно производство да се изградят специални плавателни съдове, отколкото да се преоборудват танкери. Проучват се също възможностите да се адаптират газопроводи за износ на зелен водород.

Технологичната конкуренция е разгорещена, тя се тласка много и от политиките за климатична неутралност. Лично аз съм скептичен за това, че стара инфраструктура ще бъде масово пригодена за водород. Смятам, че водородът ще бъде главно използван за декарбонизиране на индустрии, които е трудно да се декарбонизират по друг начин. Не мисля, че водородът ще е водеща технология в отоплението, производството на електричество и транспорта. Може би след година тази прогноза да изглежда различно.