Нима талибаните са се очовечили?

Нима талибаните са се очовечили? "Ще простим на всички", каза говорителят на радикалните ислямисти Забихула Муджахид на първата им пресконференция, след като превзеха Кабул. "Искаме жените да работят." И още: "Гарантираме сигурността на всички, които са сътрудничили със САЩ и с международните войски."

Всички останаха изумени от тези думи на мъжа с черния тюрбан, който от години върши медийната работа на талибаните, но досега никога не беше показвал лицето си. Сега го показа и се постара то да изглежда дружелюбно. Но може ли да се вярва на тези обещания?Разпространено е мнението, че талибаните в момента преследват определени цели: да получат международни помощи, да бъдат признати като легитимно правителство, ООН да извади техните хора от списъците на санкционирани лица. А после, един хубав ден, те навярно отново ще покажат истинското си лице.

Да си спомним какво наложиха талибаните

Всеки, който познава историята на фанатичните ислямисти и помни диктатурата им в Афганистан в периода 1996-2001 година, неизбежно ще изпита основателни съмнения в тяхното демонстративно благодушие. Нека да си спомним, че тогава те наложиха една радикална версия на Шариата, върху която изградиха чудовищното си управление. На футболния стадион в Кабул се провеждаха публични екзекуции, момичетата нямаха право да ходят на училище, а жените - да напускат домовете си. Тогава талибаните отмениха музиката, киното, спорта и дори толкова популярните в Афганистан хвърчила.

Талибаните ("талиб" означава "ученик", "студент") се зародиха по време на войната със Съветския Съюз, когато стотици млади афганистанци постъпиха в религиозните училища - медресетата - възникнали в бежанските лагери в Пакистан. Когато Съветският Съюз се разпадна, а Западът се изтегли от региона, вече нищо не можеше да спре победния ход на талибаните, подпомагани активно от Пакистан и Саудитска Арабия. Днес основният въпрос гласи: дали тези ислямски екстремисти, които поне в пропагандно отношение не изостават от модните тенденции, наистина са в състояние да се измъкнат от каменната ера, в която пребиваваха през 1990-те години?

Експертите смятат, че талибаните са разделени на поне четири фракции. Първите две днес се опитват да демонстрират пред света хрисим и цивилизован лик. Това са политическото и религиозно ръководство, както и външното им представителство в Доха, което все пак участваше в някакви опити за диалог с досегашното афганистанско правителство. Към третата и четвъртата група принадлежат религиозните хардлайнери, както и младите, кръвожадни бойци, дали най-голям принос за военната победа, които изпитват изпепеляваща омраза спрямо демокрацията и досегашното правителство. "Сега най-важното е ръководството да държи под контрол своите подчинени", казва добрият познавач на материята Ханс-Йоахим Гисман. С други думи, тепърва ще става ясно кое течение ще надделее и дали няма съвсем скоро отново да видим истинското лице на талибаните.

Талибаните ще се нуждаят от международна помощ

Екстремистите не оставят и капка съмнение, че тяхното управление ще се основава върху Шариата. Не знаем обаче дали те ще наложат едно строго тълкуване на ислямското законодателство след изтеглянето на чуждестранните войски. По един въпрос всички експерти обаче са единодушни: когато за пръв път дойдоха на власт през 1990-те години, талибаните бързо демонстрираха пред света, че изобщо не са в състояние да управляват Афганистан. Тяхната власт постепенно се разпадаше още преди събитията, които последваха терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001. Тъй че в момента е ясно едно: ако искат този път да управляват по-стабилно, те имат нужда от международна помощ.

Ако с течение на времето обаче хората не получат от талибаните онова, което очакват, радикалните ислямисти могат да се провалят по същия начин, както досегашното правителство. А някои експерти се опасяват дори от гражданска война. Как ще изглежда бъдещето - никой не знае. В момента талибаните се правят на много хрисими и миролюбиви, но въпреки това стотици хиляди мъже и жени в Афганистан продължават да треперят от страх.

Автор: Кай Кюстнер