Докато светът гледа към Украйна, Путин обърна поглед към Балканите

Насред очакванията за евентуална руска инвазия в Украйна руският президент Владимир Путин изпраща секретаря на Съвета за сигурност на Русия на Балканите, където Москва се опитва да запази влияние главно чрез своя съюзник Сърбия, съобщава "Асошиейтед прес", позовавайки се на доклади.

Вчера сръбските проправителствени медии съобщиха, че се очаква Николай Патрушев да пристигне в Белград през следващите дни за разговори с президента на Сърбия Александър Вучич. Москва не е направила изявление относно пътуването на Патрушев.

Съобщава се, че акцент на разговорите ще са твърденията на Москва, че "наемници" от Албания, Косово и Босна се изпращат, за да се бият на страната на украинските правителствени сили срещу проруските сепаратисти на фона на опасенията от руско нападение.

Миналата седмица официални лица от Албания, Косово и Босна отхвърлиха тези твърдения, направени от руския външен министър Сергей Лавров.

Има информация, че в Косово, Албания и Босна и Херцеговина се вербуват наемници, за да извадят Русия от равновесие , обяви Лавров преди дни и допълни, че Кремъл проверява тези сведения.

Вчера Вучич свика среща на висшите служители по сигурността на Сърбия, които също са обсъдили докладите за "наемници" от Балканите, които отиват в Украйна. В миналото десетки сръбски бойци са се били в Източна Украйна, но на страната на проруските бунтовници, уточнява "Асошиейтед прес".

Сърбия официално обяви неутралитет в конфликта между Русия и Украйна, криещ рискове от избухването на голяма война в Европа. Въпреки това сръбските държавни медии категорично подкрепят Москва в противопоставянето ѝ със Запада, разпространявайки безкритично руската пропаганда.

Независимо че официално се стреми към членство в Европейския съюз, Сърбия отказа да приведе външната си политика в съответствие с 27-членния блок, като вместо това засили своите политически, икономически и военни връзки с Русия и Китай.

Все по-автократичният Вучич, който е изправен пред общи парламентарни и местни избори на 3 април, започна кампанията си миналия уикенд, заявявайки, че докато е на власт, Сърбия никога няма да се присъедини към НАТО и ще поддържа тесните си връзки с Москва и Пекин.

Като доказателство за укрепването на връзките между двата славянски съюзника, Сърбия и Русия наскоро сформираха "работна група", чиято задача е да се бори с народните бунтове, известни като "цветни революции", които висшите служители на сигурността на двете страни определиха като инструменти на Запада за дестабилизиране на "свободните държави".

Западни официални лица обвиниха Кремъл в "зловредно" влияние на Балканите, което е спомогнало за разпалването на вълна от национализъм, заплашваща да разруши мира в Босна след войната от 1992-95 г., да възобнови въоръжения конфликт около Косово, което се отдели от Сърбия през 2008 г., и да доведе до политически проблеми в страните членки на НАТО, Северна Македония и Черна гора.

Москва многократно отрича тези твърдения, въпреки че твърди, че Босна, Сърбия и Косово никога не трябва да се присъединяват към НАТО.

В момента Босна е в разгара на политическа криза. Вчера външните министри на ЕС проведоха среща в Брюксел, на която обсъдиха начини за деескалация на напрежението и предотвратяване на евентуалния разпад на етнически разделената балканска страна. Босненските сърби, които имат подкрепата на Сърбия и Русия, заплашват да се отделят от федерацията.