Краят на полското чудо

До неотдавна Хенрик Орфингер и Ирена Ери крояли амбициозни планове да разширят бизнеса си чак да Саудитска Арабия и Ирак. Тяхната козметична фирма се развивала повече от успешно в Полша, но тогава избухнала кризата с коронавируса. Сега двамата предприемачи имат една единствена цел – да оцелеят поне до края на тази година.

Кризата в полската икономика тепърва започва, пише в обширна своя публикация по темата германският „Зюддойче Цайтунг". От средата на март до днес правителството във Варшава прие четири антикризисни програми, но много фирми се оплакват от мудните действия на претоварената бюрокрация по изплащането на обещаните помощи. От средата на май започнаха и протести под надслов „Стачка на предприемачите" – в опит да се привлече вниманието върху проблемите на бизнеса.

Протестина хора от бизнеса

Но протести като тези на хората от бизнеса се окачествяват като „незаконни събирания по време на епидемията", отбелязва по-нататък изданието. С мощно озвучаване полицията се опитва да заглушава речите на протестиращите, а срещу демонстрантите използва сълзотворен газ. Сред тях имаше задържани и санкционирани.

Тези протести обаче вероятно са само началото. Само през април 153 000 поляци загубиха работните си места, а до края на годината същата участ може да сполети още стотици хиляди. Икономисти не изключват безработицата към края на 2020 да скочи от 5 на 15%.

Досегашния си икономически възход Полша дължеше на това, че произвежда за много германски, френски и британски фирми. Почти половината от БВП се пада на експорта, а над 2/3 от целия полски износ е насочен към чужди фирми. По данни на Германско-полската търговско-промишлена палата, над 5 000 германски компании са давали работа на 391 000 поляци допреди началото на кризата.

Спад в производството

През април промишленото производството в Полша е спаднало с 24,6% в сравнение със същия период на миналата година, съобщи Централната статистическа служба на страната.

 Ако по време на световната криза през 2008/09 година Полша успя да избегне тежка рецесия, през тази година полската икономика може да спадне с 4,6%, гласи прогнозата на МВФ.

Но не само в частния сектор работните места са несигурни. С четвъртия антикризисен пакет правителството във Варшава създаде предпоставките за съкращаването на служители от държавната администрация и държавните предприятия, които са големи работодатели в Полша. Половината икономика на страната се крепи на дейности, които са силно засегнати от кризата.

Според вестник „Жечпосполита", близо 2 милиона поляци работят в особено тежко засегнатите от пандемията сектори на туризма и ресторантьорството, транспорта, образованието и културата, като стотици хиляди работни места в тях сега са застрашени. Същото важи и за търговията на дребно, както и за изградените с кредити молове, изникнали по време на икономическия възход в цялата страна.

Сега търговските обекти отново работят, но клиентите са намалели с 40 процента. Дори браншове, смятани едно време за стабилни, сега се движат по тънък лед: една четвърт от аптеките в страната трупат загуби. Пет милиона по-малко клиенти влизат седмично в аптеките, спрямо времето отпреди кризата, пише „Жечпосполита". Не по-малко засегнати са други структуроопределящи сектори като туризма, транспорта и гастрономията.

Доходите от чужбина почти изчезнаха

От средата на март, когато бяха наложени ограниченията в страната, стотици хиляди поляци, които работят в Германия, Англия или Чехия, вече не могат да разчитат на доходите си или да изпращат пари у дома. А в самата Полша пък са заети около 1 милион украинци, работещи с временни договори в промишлеността, строителството, в болниците или старческите домове. Тези сектори също бяха пряко засегнати от ограниченията.

Сегашната криза ще има много тежки социални последици за Полша, предричат експерти. Почти 29% от поляците нямат никакви спестявания, а 42 на сто разполагат със средства само колкото да изкарат до края на месеца, става ясно от доклад на полския филиал на банката ING.