От Италия за COVID-19: Българските власти са абсолютни престъпници

Коментар на Николай Слатински във "Фейсбук"

Мой приятел от Италия, с когото някога бяхме част от един и същи проект, ми писа днес следното, предполагам, че нещата са точно така:

- При нас в Италия властите стриктно следят процента на положителни тестове към всички тестове. И когато той мина 15%, незабавно се взеха бързи и строги мерки. Ти ми казваш, че вие от две-три седмици всеки ден сте над 40% и едва днес властите ви говорят за по-строги мерки. От нашата, италианска гледна точка, вашите власти са абсолютни престъпници! Те какво – пробват да видят колко българи могат да оцелеят от вируса. И какви са тези оздравели от вируса? Хора, изпъдени сигурно от болниците, за да освободят места за следващите… Това го минахме. В Италия знаем твърдо – няма оздравели от вируса, има оцелели от вируса! Да оцелееш от вируса никак не е малко. Аз оцелях и съм щастлив, защото по едно време имах абонамент за ходене до гробищата…
…
Днес ми писаха двама приятели.
Единият е университетски преподавател, скърби, че за последния месец пет пъти е ходил на погребения.
Другият е учител. В тяхното училище са направили тестове на целия преподавателски и административен персонал. Положителните тестове са … 60%!
…
Аз съм абсолютно сигурен, че провалът в контрола на епидемията ще бъде нещото, с което ще остане в историята ББ и това няма да му бъде простено никога.
…
Науката за сигурността в рисковото общество променя начина, по който трябва да се отнасяме към рисковете.
Образно казано, вече трябва да се подготвяме за ситуации, в които сме на ръба на пропастта. И трябва да мислим, че се намираме в ситуации, когато сме на ръба на пропастта.
Може и да не сме, но е по-ефективно като управление да смятаме, че сме. Ако не сме, нищо не рискуваме. Но ако сме на ръба на пропастта, а смятаме, че не сме, то при най-малката грешна стъпчица можем да преминем в друго агрегатно състояние.

То е като в прословутия облог на Блез Паскал дали да вярваме, че има Бог или да не вярваме. Печелившата формула, казва Паскал е да вярваме, че има Бог. Ако вярваме, че има Бог, а Бог няма, нищо не губим, освен че поведението ни регулират десетте Божи заповеди. Ако не вярваме, че има Бог, а Бог има, ще си понесем наказанието за неверието и безверието. А ако вярваме, че има Бог и Бог има, то ще спечелим неговата любов и благодат.
Така че в Обществото на рисковете всяка ситуация от самото начало трябва да се възприема като ситуация на ръба на пропастта.

В съгласие с това разбиране аз от самото начало приех COVID-вируса като екзистенциален риск и моята позиция не се е променила оттогава.
Понесох доста критики, много хора се разочароваха от мен, някои ФБ-приятели център-дясно ме разприятелиха.
Постепенно отпаднаха в Б група, победени от реалността онези, които ме критикуваха, твърдейки, че вирус няма.

След тях отпаднаха и онези, които казваха, че вирус има, но е по-безобиден от грип.
Аргументите и на първите, и на вторите стават все по-слаби. Даже те си дават вече сметка, че вирусът е екзистенциална заплаха. Само че те изиграха една пагубна роля за българското положение на нещата – те създадоха критичната маса от хора, които игнорираха вируса и вдъхновиха ББ към подобно игнориране.
И през днешния ден се вижда – ББ патологично не разбира каква катастрофа преживява България в резултат на това негово патологично неразбиране.

Слаба утеха е, че за историята ББ ще остане като причинител на поредната национална катастрофа, в която България може да даде повече жертви, отколкото при предишните си национални катастрофи.