Как да разпознаем опасната сърдечна кашлица

Кашлицата невинаги е симптом за настинка или белодробно заболяване. Понякога тя предупреждава човек, че нещо не работи нормално в сърдечносъдовата система. В такива случаи тя се нарича „сърдечна кашлица“. При сърдечни заболявания може да се появи задух, болка в гърдите и лопатките, пише в. Струма.

Сърдечната кашлица възниква поради застой на кръвта и провокира силно натоварване на дихателната система. Белите дробове не могат да функционират нормално, тъй като сърцето не успява да снабдява организма с достатъчно кръв. Ако не обърнете внимание на симптомите навреме, може да развиете кислороден глад, а заедно с това и белодробен оток. В повечето случаи сърдечната кашлица се появява след преживени инфаркти, инсулти и други сърдечни пристъпи. Но може да се прояви и при хора със сърдечна недостатъчност, хипертония и други хронични заболявания на сърцето и кръвоносните съдове.

Сърдечната кашлица е суха – не се отделят храчки, слуз или гной при кашляне. По време на остри пристъпи може да се появи кръв в секрета. Кашлицата е придружена от цианоза (посиняване) на устните, триъгълника около носа и устните, ушните миди или върховете на пръстите.

По време на кашлица пациентът има учестено дишане. Отначало задухът и кашлицата се появяват само при физическо натоварване, но с напредването на болестта дори дългият разговор може да причини задушаваща суха кашлица и учестено дишане. Кашлицата е придружена от болка в сърцето и сърцебиене, които са причинени от претоварване на сърцето с кръв.

Кашлицата може да бъде придружена от световъртеж и загуба на съзнание, които се предизвикват от повишаване на гръдното налягане и намаляване на обема на кръвта, която тече към сърцето. По време на пристъпите вените на врата се подуват. Кашлицата се появява или усилва, когато се опитвате да легнете, тъй като при това положение на тялото лявата камера е още по-претоварена. Някои пациенти дори трябва да спят в полуседнало положение. В началото на заболяването кашлицата е придружена от силна слабост, изпотяване и световъртеж.

Освен това пациентът развива оток на глезените вечер. В по-късните етапи отокът става по-плътен, устойчив и не изчезва сутрин.