Късно вечерта на 25 август на възраст 82 г. почина Фердинанд Пиех, една от най-влиятелните фигури в историята на автомобилостроенето, гениален конструктор и мениджър от световна величина. Въпреки грандиозните си успехи той ще бъде запомнен като противоречива личност, авторитарен ръководител и генератор на скандали.
В автомобилната индустрия надали някой е уволнявал толкова често подчинените си, колкото Пиех. Сключва съюзи със същата скорост, с която ги и разрушава. Налага двойното предаване при леките коли, обожава сложните технически решения като W-образните двигатели и едновременно с това е поддръжник на простите и рационални конструкции като редовия петак и свръхикономичния Volkswagen Lupo 3L.
Пиех демонстрира забележителен талант и в съкращаването на разходи. В началото на 90-те години на миналия век решителните му действия извеждат Volkswagen от кризата и превръщат концерна в глобална сила. В същото време не се колебае да инвестира разточително в безнадеждно губещи проекти като Phaeton и Bugatti Veyron.
Младият Фердинанд получава образованието си в престижната Висша техническа школа в Цюрих, Швейцария. Кариерата му изглежда предопределена - самият Пиех е убеден, че ще служи цял живот в семейната компания Porsche. Дядо му е легендарният създател на Костенурката Фердинанд Порше, а чичо му Фери е директор на фирмата.
В Porsche Пиех изминава целия път от инженер в отдела за изпитания до ръководител на развойната дейност. Участва в конструирането на 911 и разработката на цяла серия състезателни автомобили.
Кариерата му в Porsche обаче се оказва кратка. Заради конфликт между представители на семействата Пиех и Порше през 1971 г. е решено те да се оттеглят от ръководството на компанията. Така след 8 години в Porsche Фердинанд остава без работа.
Пиех се пробва като независим консултант кратко, но въпреки това успява да разработи петцилиндров двигател за Daimler-Benz. През 1972-ра постъпва в Audi, която отскоро принадлежи на Volkswagen.
В Инголщад кариерата на Пиех се развива стремглаво. Успява да се пребори за автономия от концерна-майка и превръща марката от производител на посредствени бюргерски колички до премиум бранд от елита.
Това са само някои от проектите, с които Пиех ще остане завинаги в историята.
Porsche 917, 1969 г.
Това не е първият, но определено е най-впечатляващият автомобил, създаден от Фердинанд Пиех в Porsche. Обтекаемият болид с 12-цилиндров двигател с мощност над 500 к.с. е проектиран и произведен в необходимите по регламент 25 бройки за рекордно кратки срокове.
Рисковият проект изисква колосални капиталовложения. Когато обаче детските болести му са излекувани, 917 се превръща в най-успешния състезателен автомобил на своята епоха. Печели два пъти "24-те часа на Льо Ман" и трансформира Porsche от нишов производител на маломощни, но бързи благодарение на ниското си тегло и прекрасна аеродинамика коли в елитна марка.
Audi Quattro, 1980 г.
Купето с двойно предаване и турбодвигател носи успехи на Audi не само в рали спорта. Quattro определя бъдещия път на марката за дълги години напред.
Самата идея да се адаптира двойното предаване на армейския всъдеход Volkswagen Iltis за лекото Audi 80 дава инженерът Йорг Бензингер. Пиех оценява потенциала на такова решение, но го допълва с мощен петцилиндров турбомотор.
Quattro печели на Audi две титли в световния рали шампионат и буквално парализира конкурентите, които започва трескаво да разработват собствени варианти за двойно предаване. От техническа екзотика четирите задвижващи колела се превръщат в популярна опция, която скоро започва да се предлага за всички модели на компанията.
Audi 100, 1982 г.
Като ръководител на развойния отдел в края на 70-те Пиех поема пълен контрол над разработката на третото поколение на най-голямото Audi. Новата "стотица" се отличава с великолепна аеродинамика - коефициентът на въздушно съпротивление е 0.29, което е нелош показател дори по днешните стандарти. За постигнат такава обтекаемост, инженерите прибягват до редица хитрости. Липсват, например, водосточни жлебове, предното стъкло е залепено за рамката, а страничните са монтирани външно.
Пиех се опасява, че ако преминат при конкуренцията, сътрудниците му ще издадат тайните за аеродинамиката на автомобила. Ето защо налага невероятно строги мерки за сигурност. Крие информация от ръководството и провежда изпитания в аеродинамични тунели на външни компании в Хамбург, Щутгарт, Волфсбург и Торино, за да бъде единственият с цялостен поглед върху проекта.
В конструкцията на Audi 100 са приложени редица технически нововъведения. Ръждясващи детайли от стомана са заменени от високоякостни пластмаси, големи панели за пода с дълбоки щампи с минимален брой заварки и галванизирано покритие против корозия.
TDI, 1989 г.
Фердинанд Пиех посвещава дълги години от живота си на усъвършенстването на дизеловите двигатели. През 1989 г. Audi пуска петцилиндровия 2.5 TDi с директно впръскване, турбокомпресор и електронно управление.
Никога преди това дизеловите автомобили не са били толкова мощни, тихи и бездимни. Новият мотор развива съвсем приличните в онези години 120 к.с. и ускорява Audi 100 до почти 200 км/ч при разход от едва 5.7 л/100 км. Две години по-късно се появява аналогичен четирицилиндров TDi за по-компактната "осемдесетица".
Четете ни и в Google News