Италианската авантюра на Citroen или колата заради която "Шевроните" попадат в лапите на Peugeot

Знаете ли кое е общото между Йохан Кройф, Бърт Рейнълдс, Джей Лено и (ако се вярва на слуховете) Леонид Брежнев? Отговорът на този въпрос спокойно може да спечели голямата награда в шоуто "Стани богат", но не би представлявал никаква трудност за познавачите на историята на Cit­roёn. Крие се зад семплите инициали SM, които окупират речника на моторните фанатици след Женевския автомобилен салон през 1970-а. Тогава "Двата шеврона" показват пред публика най-новото си творение със свръхмодерни форми и още по-авангардно техническо съдържание.

През годините всеки един от гореупоменатите господа (и другар) е имал шанса да притежава този легендарен автомобил, който мнозина обвиняват за краха на френската марка и по-сетнешното ѝ попадане в лапите на Peugeot. В началото на 70-те обаче Serie Maserati e колата на бъдещето, символ на оптимизма и безрезервната вяра в прогресивните технологии. Разработките на бъдещия SM започват още през 60-те, когато Citroёn е на върха, а шокът от извънземния DS още не е преодолян. Всъщност идеята за създаването му се ражда в опитите да бъде лансирана спортна версия на "Богинята", както наричат DS (déesse = богиня на френски).

По онова време французите са години пред останалите в областта на дизайна, окачванията и каросериите. Да постигнат набелязаната цел им пречи само липсата на достатъчно расов двигател. Това препятствие е преодоляно през 1968-а, когато Citroёn закупува закъсалата Maserati с единствената цел да използва инженеринговия опит на италианците. "Двата шеврона" имат амбицията да конкурират имена като Jaguar, Porsche и Alfa Romeo, атакувайки пазара с коренно различна концепция. SM трябва да се превърне в първия Grand Turismo-автомобил с предно предаване и безпрецедентна по комфорта си возия.

Дизайнът на купето е дело на Робер Опрон и неговото Bureau des Etudes, което по-късно ще се прочуе с флагмана CX. Много от елементите по външността са заимствани от DS - силуетът е почти същият, а сложната осветителна техника в предницата разполага с отделни фарове, които "завиват" заедно с колелата. "Богинята" осигурява и хидропневматичното окачване, спирачната система и ходовата част.

Истинският коз на SM обаче се намира под предния капак. Под множеството тръ­бопроводи и хидравлични механизми се крие алуминиев V-образен шестак от Модена с обем 2.7 литра и мощност 170 к.с, разработен от "il dottore" Джулио Алфиери. Този шедьовър на апенинското двигателостроене всъщност е дериват на агрегата на Maserati Merak с два цилиндъра по-малко. "Развърта" спокойно до 6 500 об./мин. и изстрелва 1 600-килограмовия SM до 220 км/ч. Захранва се от три двойни карбуратора Weber, а малко по-късно получава и инжекцион, с което мощността нараства на 178 к.с., а максималната скорост - на 228 км/ч.

Независимо от брилянтната техника, авангардните форми и феноменалния набор от екстри обаче, продажбите не вървят по предварителния план. През 1971 г. са произведени 4 988 екземпляра, което остава абсолютен рекорд в историята на модела. След това кривата на продажбите започва да се спуска стремително надолу, за да достигне жалките 273 коли през 1974 г. Година по-рано французите са разширили гамата с още по-разкошен и мощен вариант с трилитрова карбураторна версия на двигателя със 180 коня и автоматична трансмисия. За жалост това съвпада с началото на петролната криза и въвеждането на драконовски мерки за защита на околната среда в Щатите - един от най-важните пазари за модела.

Капризната поддръжка и не особено високото качество на изработката погребват окончателно SM през 1975 г. Произведени са общо 12 920 екземпляра, 5 509 от които във Франция, 2 070 в Италия, 2 037 в Щатите и 327 във Великобритания. След приемането на ново екологично законодателство в САЩ през 1974 г. 134 коли се оказват дори в Япония.

Днес SM се цени изключително високо от колекционерите, макар реставрацията на такъв автомобил да е истинско мъчение заради лошата антикорозионна защита и сложността на двигателите и останалите механизми. Serie Maserati остава първият и последен опит на Citroёn в класа на спортните купета от висок клас, което наред с разкошния дизайн и присъщата за марката авангардна техника го превръща в един от най-несправедливите провали в историята на автомобилостроенето.