Велизар Енчев пред ФАКТИ: Промоциите пречупиха достойнството на българите

Близо 4 милиона лева повече е оборотът на големите търговски вериги по време на четвъртия бойкот. Данните на Националната агенция за приходите показват, че на 5 март, ден преди акцията, търговците са отчели 25,5 млн. лв., а по време на бойкота оборотите са скочили до 29,3 млн. лева. На този фон от Министерството на земеделието и храните обясниха, че работата по законопроекта за скъсяване на веригата на доставка продължава. Какво се случва… Пред ФАКТИ говори Велизар Енчев, бивш посланик в Република Хърватия.

- Г-н Енчев, що за народ сме българите. Явно добре си живеем, след като пазаруваме като за последно, както се казва, въпреки призивите за бойкот на търговските вериги?
- Изобщо не живеем добре. Точно обратното - по официални статистики България е най-бедната страна в Европейския съюз, като стандартът на живот у нас е по-нисък и от някои страни в Западните Балкани. В последните месеци в търговските вериги и в останалите магазини за хранителни продукти се наблюдава увеличение на цените на стоки от първа необходимост – двойното увеличение на цената на яйцата е най-показателно за този процес.
Този ценови удар е истинска катастрофа както за 800 000 пенсионери, които живеят под прага на бедността, така и за работещите бедни в България, които не са в състояние да покриват елементарните си разходи за храната и бита. Още по-възмутително е, че цените на масло, мляко, сирене, месо и колбаси в чужди търговски вериги са по-високи в българските им клонове, отколкото в собствените им страни, където стандартът на живот е несравним с нашия. Един и същи продукт, в една и съща търговска верига, има по-висока цена в България, отколкото в страни в Западна Европа, по-конкретно в Австрия и Германия...

- Факт е, че при първия бойкот на 13 февруари оборотите на веригите паднаха с близо 30%? Явно само тогава се изрази недоволството на хората. Какво и как се обърна после?
- Така е. При първия бойкот оборотите на веригите паднаха, но при третия и четвъртия оборотите им се увеличиха. С едно важно уточнение – бойкотът на 6 март донесе 4 милиона повече оборот, но на стоки с 50-60% промоция. Което означава, че печалбата на търговските вериги са паднали, а потребителите са пазарували по-изгодно за тях. Ние приемаме данните за търговския оборот, представени ни от НАП. Факти, които Инициативният комитет за бойкота не е в състояние нито да провери, нито да оспори.

Но нека не си затваряме очите пред един смущаващ феномен – хората, за които се прави бойкотът, го бойкотираха.

Реакцията на българските потребители на бойкота е без прецедент и изобщо не може да се сравнява с бойкотите на хипермаркетите в Гърция, Хърватия, Черна гора и Сърбия. В тези страни се случи точно обратното – в дните на бойкота гражданите масово бойкотираха, хранителните вериги бяха празни и това доведе до незабавни мерки на правителствата за намаляване на търговските надценки.

Бойкотът срещу високите цени на хранителните стоки в чуждите търговски вериги е в услуга най-вече на пенсионерите, социално слабите и работещите бедни в България.

Но, за съжаление, именно тези социални групи не само пренебрегнаха бойкота, но направиха точно обратното и в дните на втория, третия и четвъртия бойкот окупираха магазините заради промоциите.
Вместо да бойкотират високите цени на чуждите вериги, третиращи ги като „втора категория“ европейци, стотици възрастни хора се тълпяха пред входовете на магазините преди отварянето им рано сутрин.

Жалко е да се каже, но трябва - промоциите пречупиха достойнството на българите и ампутираха социалната им солидарност.

И ето сравнението, което ме натъжава - на 28 февруари стотици хиляди гърци протестираха срещу беззаконието след тежка жп катастрофа преди две години. В този ден гърците превзеха площадите в битка за ПРАВДАТА, докато на 27 февруари българите окупираха магазините заради ПРОМОЦИИТЕ. Народ, който лесно се купува със скъпи промоции, евтино продава бъдещето си.

- На бойкота веригите отговориха с още по-голямо намаление, което им донесе повече приходи? Игра на психика ли е това?
- Ако приемем, че е игра на психика, това означава, че чуждите вериги познават нашата народопсихология и най-вече „черните дупки“ в нея, където потъва гражданската съвест. Тази „черна дупка“ погълна и синдикатите, за което говори фактът, че след 1989 г. България е единствената страна в Европа, в която не е имало генерална стачка.

- Очаквате ли държавата да се намеси в този спор между търговци и потребители или ще гледа отстрани?
- Още на 13 февруари се обърнахме към правителството с искане, което вече бе удовлетворено от хърватското правителство след първия хърватски бойкот. Българското правителството трябва да одобри списък от 70 основни хранителни продукта, на чиито цени да бъде поставен „таван“.
За сравнение, ето какво решение взе хърватското правителство: най-високото ниво на цените на дребно за слънчогледовото олио е 1.72 евро за литър, прясно мляко с 2,8% масленост - 1.03 евро/литър, захар - 1.33 евро/кг., брашно - 0.80 евро/кг., свинска кайма - 4.11 евро/кг., пиле – 3.32 евро/кг., кисело мляко – 0.49 евро за кофичка, ориз – 2.29 евро/кг., 10 яйца - 2,45 евро, свински врат без кост - 5.49 евро/кг. и т.н.
Ако обаче сравним заплатите и пенсиите в България и Хърватия, ще установим нещо крайно смущаващо – в България цените на тези стоки от първа необходимост са по-високи, а заплатите и пенсиите – по-ниски.

На 15 февруари, само 48 часа след първия бойкот на българските потребители, правителството на Желязков проведе извънредно съботно заседание и обеща да вземе мерки за укротяване на цените на хранителните стоки.

Но понеже управниците се страхуват само от масовата съпротива, след като се видя, че хората са купени с евтини промоции, правителството забрави обещанието да сложи таван на цените на основни хранителни стоки. Земеделският министър вече говори само за скъсяване на веригата на доставки, за да се намалят посредниците между производителите и крайните потребители. Това е много добро решение, но не е гаранция за намаляване на високите търговски надценки на храните във веригите, някои от които са 100 процента.

- Вие добре познавате Хърватия и хърватите, защото бяхте посланик на България там. Какво е различното – и в народопсихологията на двата народа, и в бойкотите - там и у нас?
- Хърватите са славянски народ, изповядващ католицизма, но с манталитет на прусаци. През 19 век те се възхищават на българския народ и горещо подкрепят борбата ни за национално и църковно освобождение – от турското робство и от диктата на гръцкото духовенство. Символът на тази подкрепа е католическият епископ Щросмайер, който през 1861г. издава в Джаково „Български народни песни“ на Братя Миладинови.
Днес ролите са разменени. Когато през 1992 г. югоармията нападна Хърватия, мъжете масово отиваха доброволци, за да бранят родината. По същото време българските младежи бягаха от военна служба в мирно време...
Днес ние трябва да следваме хърватската борба за социална справедливост. Но при българите е ампутирана социалната солидарност, а без нея не може да постигнеш социална справедливост. Ние сме болезнено разединен народ, който не вярва в нищо, който е изтрил границата между добро и зло, между срам и чест, поругал е своите изконни ценности и живее в дълбока вътрешна емиграция. Затова и търговските вериги се гаврят с нас с тези подкупващи промоции - защото виждат, че лесно се продаваме.

- От вашите думи разбирам, че българските потребители също имат вина за високите цени?
- Ще кажа нещо, което не звучи симпатично. Виновник за днешната ни нерадостна съдба е и народът, гражданите. Защото те търпят несгодите на живота, не се съпротивляват на неправдата, а на избори продават гласа си или убедено гласуват за тези, които ги гледат в очите и ги мамят.
На 30 декември миналата година, на протеста пред КЕВР срещу необоснованото увеличение на цените на тока с 9 процента, дойдоха само 50 души. А трябваше да са поне 5000. Народ, който мълчи и търпи, когато трябва да крещи срещу неправдата, сам се обрича на бедност.

Българинът трябва да осъзнае, че трябва да е гражданин, а не поданик на търговските вериги и ЕРП-тата.

Че министрите и хипермаркетите са му слуги, а не той на тях. Че с робско търпение и малодушно примирение някак си се преживява. Но това не е достоен живот, а срамно оцеляване.

- Продължава ли бойкотът?
- Бойкотът не е битка за промоции, а борба промоционалните цени в търговските вериги да станат постоянни. Бойкотът цели българите да плащат за основни хранителни стоки толкова, колкото плащат германци и австрийци в същите вериги. За да покажем, че сме Народ, а не стадо, както ни нарекоха глашатаите на властта, на 13 март бойкотът на веригите продължава!