Митьо Пищова предрекъл смъртта си

„Зле съм, приятелю. До няколко дни ще си отида!“, казва Митьо Пищова на свой близък, който му се обажда на 1 март, за да му честити Баба Марта. Само два дни по-късно, навръх националния празник на България – 3 март, колоритният болярин издъхва.

Димитър Василев Маринов, както е името на бизнесмена по паспорт, умря в известна столична болница, където прекара последните дни от живота си под наблюдението и грижите на сина си Юлиан.

Пищова до последно се държал мъжката и дори криел от повечето си познати своя здравословен статус. Искал хората да го запомнят такъв, какъвто имидж си изграждал през целия живот на здравеняк, веселяк, голям женкар и горд собственик на най-големия 24-метров питон в страната.

Нещата обаче стояли по съвсем друг начин. Здравословните му проблеми нараствали с всеки изминал ден. Митьо непрекъснато ходил по докторски прегледи, редовно бил хоспитализиран от една болница в друга, но сърцето отказвало да работи в правилния ритъм. Поради тази причина се наложило да му поставят пейсмейкър, който да го поддържа във форма. Операцията била поета от негов приятел. И макар че интервенцията минала успешно, „моторчето“ забуксувало и Маринов пак постъпил в здравно заведение.

За беля дошло времето на карантината и Ковид-19. В края на 2020 г., Пищова изкарал тежко коронавируса и дори бе хоспитализиран. Спасили го по чудо, но месеци по-късно започнал да диша трудно. Изкачването на стълби започнало да му е проблем. Налагало се да спира за почивки, а това никак не пасвало на динамичната му натура, пише "Блиц".

Митьо Пищова си записал час да преглед, а медиците го шокирали с новината, че има сериозен проблем. Кръвните проби показвали, че хемоглобинът му е 60, т.е. кръвта му съдържа двойно по-малко кислород, отколкото трябва.

"Притесних се, защото съм набожен човек, и сънувах един страшен сън. Много ярки образи видях и идваха за мен, искаха да ме вземат. Помолих ги за отсрочка. Беше страшно! Не се описва с думи, защото би било грях".

Сънят на набожния Маринов се оказал пророчески. Четири години и два месеца по-късно той почина. Явно толкова е била получена отсрочка.

Кръвните му изследвания били изключително лоши. Синята кръв на болярина не се съсирвала. Бил слаб като скелет, защото отказвал да слага в устата дори любимите мандарини. Говорело се, че има опасна бактерия в кръвта, с която организмът му не можел да се пребори. Осен това получил усложнения от диабета, с който е диагностициран още преди 22 години. Нещата така се навързали, че довели до фатален край.