„Нощните птици“ са по-податливи на депресия - ново изследване разкрива защо

Хората, които си лягат късно и се будят късно – така наречените нощни птици – са изложени на по-висок риск от депресия. Това показва ново проучване на учени от Университета в Съри, Великобритания, публикувано в списанието PLOS One. Изследването хвърля светлина върху биологичната основа на този феномен и предлага конкретни начини за намаляване на риска.

Изследването анализира хронотипа – биологичната склонност на човек към определен режим на сън и бодърстване – на 546 студенти чрез онлайн въпросник.

„Късният хронотип, известен и като ‘eveningness’ или склонност към активност през нощта, е генетично заложена биологична характеристика“, обяснява неврологът д-р Саймън Евънс пред BBC Science Focus. „Да бъдеш нощна птица не е лош навик, а естествена склонност.“

От участниците само 38 са определени като „ранобудни“ с изразен сутрешен хронотип. 252 показват ясно изразена вечерна активност, а останалите 256 попадат в междинна категория. Това не е изненадващо, тъй като младежите на около 20 години обикновено се идентифицират като „вечерни типове“, докато сутрешният хронотип се засилва с възрастта.

Освен хронотип, участниците отговарят и на въпроси за качеството на съня, склонността към руминативно мислене (повтарящи се негативни мисли), депресивни симптоми, осъзнатост (mindfulness) и употреба на алкохол.

Резултатите потвърждават вече съществуващите данни: хората с вечерен хронотип имат по-високи нива на депресивни симптоми в сравнение с тези с междинен хронотип. Установено е също, че вечерните типове показват по-висока склонност към руминативно мислене – което може да е причина за трудности със заспиването и липса на мотивация за ставане сутрин.

Но има и друга възможност: натискът на обществото – ранен старт на деня, учене и работа по фиксиран график – може да води до хроничен недоспиване и т.нар. социален джетлаг, което на свой ред подкопава психичното здраве.

Добрата новина: анализът показва, че има начини да се смекчи връзката между вечерния хронотип и депресията.

Ключова роля играят осъзнатостта и способността за самонаблюдение. Две нейни измерения – действие с осъзнатост (acting with awareness) и умение за описание (describing) – оказват значително влияние върху риска от депресия при вечерните типове.

„Действието с осъзнатост“ се оказва особено изразено при ранобудните участници, дори когато другите аспекти на осъзнатостта при тях са слабо развити – възможно обяснение защо често изглеждат по-енергични и фокусирани.

Това се свързва и с по-добро качество на съня – ключов фактор за намаляване на умората, разсеяността и психичното напрежение.

Интересно е, че алкохолът също се оказва медиатор. Въпреки че вечерните типове са по-склонни към употреба на алкохол, повечето от участниците не са злоупотребявали, а умерената консумация дори е понижила риска от депресия. Според авторите това може да се дължи на социалните ползи от умереното пиене – чувство за принадлежност и свързаност с други хора.

„Нашето изследване показва, че практики за повишаване на осъзнатостта – като водени медитации и упражнения по mindfulness – могат да бъдат много полезни“, казва д-р Евънс. „Също толкова важно е да се подобри качеството на съня и да се намали употребата на алкохол.“

Заключението на екипа е ясно: усъвършенстването на способността за осъзнато действие трябва да бъде приоритет в терапевтичните програми, насочени към подобряване на психичното здраве при хора с вечерен хронотип.