Уникално откритие! Планета на 124 светлинни години от нас може да е друга Земя!

Гигантска планета на 124 светлинни години от Земята даде най-силните доказателства досега, че извънземен живот може да процъфтява извън нашата слънчева система, твърдят астрономи, пише "Гардиън".

Наблюденията от космическия телескоп "Джеймс Уеб" на планета, наречена K2-18 b, изглежда разкриват химическите отпечатъци на две съединения, за които на Земята е известно, че се произвеждат само от живота.

Откриването на химикалите, диметил сулфид (DMS) и диметил дисулфид (DMDS) може да доближи отговора на въпроса дали сме сами във Вселената.

„Това е най-силното доказателство до момента за биологична активност извън Слънчевата система“,” каза проф. Нику Мадхусудхан, астрофизик от университета в Кеймбридж, който ръководи наблюденията. “Много сме предпазливи. Трябва да се запитаме дали сигналът е реален и какво означава.”

“Това може да е повратната точка в търсене на отговора на фундаменталният въпрос дали сме сами във Вселената”.

Други са по-скептични и поставят въпроси относно това дали общите условия на K2-18 b са благоприятни за живот и дали DMS и DMDS, които до голяма степен се произвеждат от морския фитопланктон на Земята, могат надеждно да се разглеждат като биосигнатури.

K2-18 b, която се намира в съзвездието Лъв, е почти девет пъти по-масивна от Земята и 2,6 пъти по-голяма и обикаля в орбитата на своята звезда, хладно червено джудже, по-малко от половината от размера на слънцето. Когато космическият телескоп Хъбъл забеляза водна пара в атмосферата през 2019 г., учените обявиха това за „най-обитаемия познат свят“ извън Слънчевата система.

Предполагаемият воден сигнал е показал, че е метан при последващи наблюдения от екипа на Мадхусудхан през 2023 г. Но те твърдят, че профилът на K2-18 b е в съответствие с обитаем свят, покрит с огромен, дълбок океан – гледна точка, която остава спорна. По-провокативно е, че екипът на Кеймбридж съобщи за предварителен намек за DMS.

Планетите извън нашата слънчева система са твърде далечни, за да ги заснемем или да ги достигнем с роботизирани космически кораби. Но учените могат да преценят техния размер, плътност и температура и да изследват химическия им състав, като проследят екзопланетата, докато преминава през лицето на своята звезда-домакин и измерват звездната светлина, която е била филтрирана през нейната атмосфера. При последните наблюдения дължините на вълните, които се абсорбират от DMS и DMDS, внезапно намаляват, когато K2-18 b се скита пред червеното джудже.

“Сигналът дойде силен и ясен,” каза Мадхусудхан. “Това е първият път, когато успяваме да направим това … умопомрачително е, че това е възможно.”

Констатациите, публикувани в The Astrophysical Journal Letters, предполагат концентрации на DMS, DMDS или и двете (сигнатурите им се припокриват) хиляди пъти по-силни от нивата на Земята. Резултатите се отчитат с “три сигма” ниво на статистическа значимост (0,3% вероятност да са се получили случайно), въпреки че това не достига златния стандарт за открития във физиката.

“Възможно е да има процеси, за които не знаем, които произвеждат тези молекули”, казва Мадхусудхан. “Но аз не мисля, че има известен процес, който може да обясни това без биологията.”

Предизвикателство при идентифицирането на потенциални други процеси е, че условията на K2-18 b остават спорни. Екипът на Кеймбридж предполага, че става дума за океан, други казват, че данните сочат газова планета или пак океани, но не от вода, а от магма.

Остава въпросът дали DMS може да е бил донесен на планетата от комети – това би изисквало интензивна бомбардировка, която изглежда малко вероятна, или да е се е получила в хидротермални извори, вулкани или при гръмотевични бури чрез екзотични химически процеси.

“Животът е една от възможностите, но е една сред многото” каза д-р Нора Хани, химик от Института по физика на университета в Берн, чието изследване разкри, че DMS присъства на ледена, безжизнена комета. “Ще трябва стриктно да изключим всички други опции, преди да се спрем на живот.”

Д-р Джо Барстоу, планетарен учен от Отворения университет, също смята откритието за значимо, но каза: „Моят скептицизъм за всяко твърдение, свързано с доказателства за живот, винаги е максимален, не защото не вярвам, че има друг живот, а защото смятам, че за такова дълбоко и значимо откритие тежестта на доказване трябва да е много, много висока. Не мисля, че това последно откритие преминава този праг.”

На разстояние 120 светлинни години няма изгледи за разрешаване на дебата чрез наблюдения отблизо, но Мадхусудхан отбелязва, че това не е било пречка за откриването на черни дупки или други космически феномени.

“В астрономията въпросът никога не е да се отидете” каза той. “Ние се опитваме да установим дали законите на биологията са универсални по природа. Не го виждаме като: ‘Трябва да отидем и да се хвърлим във водата, за да хванем рибата.’”