Руската политика на Германия

Ангела Меркел се завърна с трясък от отпуска. Още не беше седнала на работното си бюро и публично се захвана с Владимир Путин. При това с ясни думи както никога досега, написа списанието за политическа култура Cicero. „Цинизъм е това, което Русия предлага за преодоляване на хуманитарната криза в Сирия“, каза нейният говорител. В същото време външният министър Франк-Валтер Щайнмайер по време на посещението си в Екатеринбург се опита да успокои нещата. Пред студенти той каза: „Аз съм за диалог, при това за двоен диалог – за това, което ни свързва, но и за това, което ни разделя“. Ясно е, той винаги е говорил така, и това не е фалшиво. В неговия работен кабинет от години стои портретът на Вили Брант, патронът на диалога Изток-Запад и нобелов лауреат, чиято историческа заслуга във времената на Студената война беше и си остава политиката на разведряване. Франк-Валтер Щайнмайер новият Вили Брант ли е?, пита Cicero и уточнява една подробност – и Вили Брант преди да стане канцлер е бил в голяма коалиция.

Една от мантрите на Щайнмайер особено за Русия е, че без диалог не може и не трябва, както и че към Москва е необходимо да се проявява разбиране. Франк-Валтер Щайнмайер продължава да е единствената надежда за социалдемократите, най-малкото е кандидатът на сърцето ако става дума за наследника на президента Гаук. Проблемът според списанието за политическа култура Cicero е, че руснаците не позволяват да се разговаря с тях. Ако трябва доказателство за това, то е срещата на Щайнмайер с руския му колега Сергей Лавров в Сибир. Лавров гледаше студено своя гост от Берлин, когато ставаше дума за повече хуманитарни коридори за сринатия от бомби Алепо. Вместо това Москва изненада света с новината, че нейни бомбардировачи атакуват противниците на Асад от иранска база. Това е триумф на руската външна политика, която разшири своето влияние в Средния Изток по немислим до сега начин. Освен това и замразеният украински конфликт. Там нищо не е решено. Умират по-малко хора отколкото в началото на конфликта, но ежедневно се стреля. Определено положението е объркано, а и двете страни правят малко, за да се стигне до мирно решение.

Немската външна политика при Путин е на предела на своите възможности. Въпреки това канцлерът Ангела Меркел е доволна от своя външен министър. Когато и Меркел да говореше в Бундестага за външна политика, тя винаги вкарваше в речите си: Похвала, благодарност и признание за Франк-Валтер Щайнмайер. И двамата имат дълбоко чувство на разочарование. Те употребиха безкрайни часове да направят отстъпки на своите руски партньори Путин и Лавров. Напразно.

Зад най-новото разминаване на позициите на Меркел и Щайнмайер може да се подозира стратегията на „лошото и доброто ченге“. Но ако някой се надява на голям напредък трябва да погледне календара. В началото на ноември в САЩ има избори, после идват месеци, в които ще се прави правителство. Това го знае и Владимир Путин. От позицията на сила той може да се обедини около решение за Сирия даже още с Барак Обама. За това в момента намекват немски дипломати. Или той ще изчака на спокойствие да види кой ще влезе в Белия дом – неговият почитател Доналд Тръмп или Хилари Клинтън. Шефът в Кремъл очевидно не бърза. Как са разпределени ролите в Берлин би трябвало да му е по-скоро все едно, коментира списание Cicero.