„Безплатно“ саниране. Я пак?!

Благоевград е първенец по санирани блокове по Националната програма за енергийна ефективност, която се реализира с пари от държавния бюджет. Някои сгради обаче са санирани на двойно по-високи цени от други. Оплакванията за ниско качество са налице, а фирмите изпълнители се оказват обвързани с представители на местната власт. Така хората видяха нагледен пример как „безплатните“ неща винаги излизат поне двойно по-скъпи.
Това коментира в анализ за фондация „Фридрих Науман“ Мариета Димитрова.

Може ли един квадратен метър грубо строителство да струва малко над сто лева (по данни от строители), а един квадратен метър саниране да е поне два пъти по-скъпо? В България може. По-високите цени са реално платени по Националната програма за енергийна ефективност, популярна сред българите като „безплатното саниране“. Програмата е гордост за управляващите, но и любима тема за критика от опозицията. Първите казват, че така помагат на хората да живеят в обновени апартаменти и да плащат по-ниски сметки за ток. Вторите обаче питат на каква цена става това и дали не се харчи много повече от необходимото, а от това да се облагодетелстват верига от изпълнители, близки до общините, и така да се финансират предизборни кампании.

Публикувани данни на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) показват, че в началото на програмата през 2015 г. държавата е плащала почти по 300 лева на квадрат, а година по-късно цените падат наполовина. Какво се е случило за тази една година? Дали цените на материалите и труда са поевтинели също наполовина? Едва ли това е верният отговор.

НИЩО НЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС

Българското правителство има два предишни опита за масово саниране на жилищни сгради. През 2007 г. започва проектът „Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради“ на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) с финансиране от 50 млн. долара. През 2011 г. идва ред на проекта „Енергийно обновяване на българските домове“ на Европейския съюз на стойност от 50 млн. евро.
По първия проект са санирани 49 сгради (с общо 1093 жилища), по втория – само 2 блока. Държавата първоначално поемаше 50% от необходимата сума, а по-късно – 75%. Останалите 25% се заплащаха от собствениците. В момента всичко е „безплатно“ – т.е. собствениците не плащат и стотинка, а всичко се поема от държавата.

Има още една разлика между преди и сега – сметките. По европейската програма разходите за саниране на един блок с 18 апартамента в София са 151 000 лв. Така средната цена за жилище от 85 кв. м е 8388 лв., от които собствениците са платили своите 25% – т.е. по 2200 лв. Така обаче е било преди. Идва време за новата програма, а с нея идват и новите цени.

СЛУЧАЯТ „БЛАГОЕВГРАД“

Градът често е споменаван като първенец в санирането. Представители на властта често пристигат в града, проверяват строителните дейности, режат ленти на завършени обекти. В Благоевград обаче има договори за саниране, чиито цени се различават драстично една от друга – т.е. за една и съща еднотипна работа се плаща различно. Средната цена за саниране на кв. м в Благоевград е 203 лева., което е двойно повече от обновяването по европейската програма „Регионално развитие“ 2007–2013 г. Данните на МРРБ показват още, че най-високата средна цена за саниране е във Велинград – 288 лв./кв. м, а най-ниската – в Кюстендил, 116 лв./кв. м.

Консултирахме се със строителен предприемач, който извършва такава дейност в България и в чужбина, и според него реалната цена е около 110 лв., заедно с включена печалба за изпълнителя. Попитахме и бившия зам.-кмет на Благоевград инж. Янко Янков – откъде идва тази огромна разлика в цените? Разликата идва от променящите се в движение правила на самата програма, обясни той.

„Средната цена в Благоевград винаги е била съобразена с правилата, наложени от МРРБ. Имаше момент, когато беше по-висока, но тогава и дейностите бяха повече.“
Направена била промяна заради факта, че не всяка сграда има нужда от конструктивна интервенция, обясни още Янков. Но и преди, и сега Програмата изисква обследване, което да установи нуждата или липсата от конструктивна интервенция, за да бъде обективно определена цената.

„В началото всичко се базираше на обследването и не допускам да е имало злоупотреби и преди, и сега“, каза още Янков.
Тези обяснения обаче не дават отговор на друг въпрос – защо има огромна разлика и в цените за саниране на няколко идентични блока, извършени приблизително по едно и също време.

ЧЕТИРИ „СЛУЧАЙНИ“ БЛОКА

Получихме информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) – техническите паспорти и доклади от обследването на 4 сгради с идентична етажност и РЗП (разгърната застроена площ). Документите показват, че 14-етажен блок на ул. „Цар Иван Шишман“ №16 в Благоевград, с РЗП от 4525.43 кв. м., е саниран срещу 1 256 911.64 лв. с ДДС. Простата сметка показва цена от 277.74 лева за квадратен метър.

15-етажният блок № 15 в квартал „Запад“, с РЗП 5423.30 кв. м, е саниран за 776 496.35 лв. с ДДС. И височината, и площта на този блок са почти същите като на първия. Но тук средната цена за саниране на квадрат излиза 134.73 лева. Това е точно два пъти по-евтино. С какво ли блокът на „Цар Иван Шишман“ е по-специален от този в квартал „Запад“?

Нека продължим с трети блок – той също е на 15 етажа, намира се на ул. „Братя Иванови“, с РЗП 5527 кв. м Неговото саниране е струвало 618 524.20 лв. с ДДС. – т.е. по 111.90 лв. за кв. м Четвърти блок – отново на 14 етажа, отново с близка РЗП от – 5891.13 кв.м, намира се на ул. „Марица“ №2. Всички параметри са като извадени под индиго, но цените са твърде различни. Последният блок е саниран за 1 309 78.53 лв. с ДДС, или за 222.33 лв. на кв. м.

И тук възниква въпросът – на какво се дължи тази разлика? Защо са допускани разминавания? Програмата за саниране създаде напълно законна възможност за прахосване на пари на данъкоплатците и даде власт на общините да контролират процеса – т.е. да избират фирмите и да надзирават работата им. Това поражда съмненията за съществуване на корупционни схеми за отклоняване на част от парите.

Към октомври 2017 г. общо 782 многофамилни жилищни сгради в цялата страна са вече изцяло реновирани и въведени в експлоатация по Националната програма за енергийна ефективност, показва справка от сайта на МРРБ. В процес на изпълнение са строително-монтажни работи по още 612 сгради. Предстои да бъдат реализирани мерки за подобряване на енергийната ефективност по още 628. Одобрени за реновиране и с вече сключени договори за целево финансиране са общо 2022 многофамилни жилищни сгради с договори на обща стойност 1 854 861 926 лв. с ДДС. Финансов ресурс в такъв обем превръща санирането в най-големия проект на държавата и затова отчетността и прозрачността за изразходването му е толкова важен въпрос.

СТАНА МНОГО ВИДНО

В началото на Програмата тези силно завишени цени правят впечатление. Тогава все още няма фиксирани максимални цени. След множество коментари и публикации по темата МРРБ определя референтни стойности, които след това два пъти променя. Първата корекция идва, след като се установява, че цените са далеч над тези на свободния пазар. Следва и второ занижаване на максималните стойности.

През октомври 2015 г. цената е фиксирана на 348.60 лв. на кв. м. Още тогава разликата е драстична – в същото време по европейската програма „Енергийно обновяване на българските домове“ се санират блокове на цена от 114.16 лв. на кв. м.
През април 2017 година зам.-министърът на регионалното развитие в служебното правителство Виолета Комитова съобщи, че с предвидените по програмата 2 милиарда лева са можели да бъдат санирани 4 хиляди сгради – два пъти повече от санираните 2 хиляди. Допуснато е над договаряне на проекти извън одобрения от правителството ресурс с цели 200 милиона. Програмата е временно спряна от МРРБ, но после на помощ идват… данъкоплатците. Министерският съвет отпуска още 1 милиард.

Тогава Комитова изчисли, че срещу тези 2 млрд. лв. всеки един от собствениците на апартамент в предвидените за саниране 2022 сгради, получава от държавата „подарък“ в размер на 17 500 лв. Разхищението е огромно – на свободния пазар всеки собственик може да договори фирма, която да санира апартамента му за около 5-6 хиляди лева. Така „безплатното“ саниране излиза доста солено на българския данъкоплатец – той го плаща почти тройно.

А КАЧЕСТВОТО?

Понякога е разумно да се плаща повече от средната цена, ако получаваш много по-качествена услуга, която би се „изплатила“ в бъдещето. Дали случаят със скъпото саниране е такъв обаче? В Благоевград вече има десетки оплаквания от качеството на работа на фирмите изпълнители. Само два месеца след санирането бл. 53 в квартал „Запад“ протича. Покривът е издържал в продължение на 40 години преди санирането, но малко след това започва да пропуска вода. Така след „безплатния“ ремонт от държавата идва ред на нов ремонт, за кой то вече собствениците ще събират пари. В най-ниските части на фасадата се забелязват огромни отвори, които при дъжд се пълнят, а оттам водата прониква в сградата.

Обяснението на фирмата изпълнител е, че те нямат вина, защото липсват тротоарни плочки и те няма как да оформят фасадата. Докато отговорността се прехвърля, времето се разваля и водата е все по-чест неканен гост в домовете на „ощастливените“ данъкоплатци с „безплатно“ саниране. Новини за протекли санирани блокове идват още от Бургас, Стара Загора, Русе, Враца, Хасково, Мездра, Димитровград и София.

В един момент на ул. „Цар Иван Шишман“ се случва инцидент – скелето на най-скъпо санирания блок в Благоевград пада. Вероятно недостижимата за другите цена от 277.74 лева за квадратен метър не е достатъчна за осигуряване на здраво скеле. По чудо няма пострадали. 33-годишен работник обаче няма този късмет и пада от скелето на петия етаж на блок 30 в квартал „Запад“, докато поставя изолация за саниране. Разследването за смъртта му продължава.

След пожара на жилищна сграда в Лондон, при който загинаха най-малко 80 души, темата за качеството на използваните материали в санирането става актуална и в България. Оказва се, че никой не е включил в изискванията на Програмата да се използват негорими материали, което е задължителен елемент от сигурността на високите сгради. Започва обсъждане на промени и евентуална забрана за използването на стиропор при сгради над 28 метра. Докато това стане обаче, стиропорът остава основният използван материал – защото е най-евтин.

„Безплатното“ саниране започва да изглежда още по-нелицеприятно – скъпо и некачествено. Следващите редове обаче обясняват защо държавните и общински чиновници не се притесняват от тези факти – нещо друго е било по-важно за тях.

ВАЖНОТО Е ФИРМИТЕ ДА СА „НАШИ“

Компромисите с качеството и огромните разлики в цените се обясняват много по-лесно, когато видим кой изпълнява обществените поръчки. На сайта на община Благоевград са публикувани договорите и там присъстват лица, свързани с общинската управа. Над 80% от договорите за обследване на сградите, са извършени от „Екоконсулт“ ДЗЗД с управител Янко Димитров Янков. На пръв поглед нищо странно, но човек със същото име се оказва заместник-кмет по строителството на община Благоевград. Към момента на обследването той все още не е заемал длъжността, но е факт, че има успешна дейност с общината, преди да стане неин служител на 23 ноември 2015 г. Но това не е всичко – по-късно друга свързана с него фирма започва да изпълнява строително-монтажните работи и инженеринга по Програмата за енергийна ефективност.

Търговският регистър свързва с Янков още няколко фирми – „Строителство и саниране-инженеринг-консулт“ ЕООД, „Стройинвест консулт София“ ЕООД, „Стройинвест консулт 2013“ ЕООД, „АС инженеринг“ ЕООД и „Хидрокомерс България“ ЕООД, от които той вече е прехвърлил дяловете си. Проверка в списъка на изпълни- телите на санирането показва, че една от тези фирми работи по няколко договора с община Благоевград, дори и след като Янков вече е встъпил в длъжност – това е „Строителство и саниране-инженеринг-консулт“, която зам.-кметът е напуснал през 2012 г.

Янков може да е напуснал фирмата, но тя остава близка до него. Собственичка е 25-годишната Елизабет Урукова, дъщеря на Цветанка Господинова, с която зам.-кметът Янков живее на семейни начала. На 16 август 2016 г. Янко Янков участва в заседание на Комисия за провеждане на открита процедура по Закона за обществените поръчки и определя за изпълнител на една от обособените позиции… същата фирма. „Строителство и саниране-инженеринг-консулт“ ЕООД сключва с общината договор на 21 ноември 2016 г. на стойност 817 233.65 лв. с ДДС. Тази фирма е първенец по саниране в града с 3 блока.

Дружеството „Строителство и саниране-инженеринг-консулт“ ЕООД е получило от договори по Програмата за саниране общо 6.3 млн. лв. за 7 блока в цялата страна – три от тях са в Благоевград. В съдружие фирмата печели една от най-скъпите поръчки за саниране на сграда във Велинград за над 2.2 млн. лв. А фирмата съдружник е „Топ хаус“ – собственост на съпруга и брата на бившата депутатка от ДПС и бивш зам.-министър на екологията Фатме Илияз.

Малко след публикуването на първите данни за връзки на Янков с фирми изпълнители той подава оставка от зам.кметския пост в Благоевград.

ДА СИ КУПИМ МНОЗИНСТВО

Поръчките по Програмата се оказват особено „полезни“ и за осигуряване на мнозинства в Общинския съвет на Благоевград. Например „Хидроенерджи-БГ“ ООД с управител Милен Динков сключва договор на стойност 2 363 858.54 лв. с ДДС. Милен е брат на Рашко Динков, който е общински съветник. Това обаче не е единственото „съвпадение“. „Динатстрой“ ООД на общинските съветници Димитър Урдев и Васил Миладинов също участва в Програмата и сключва договор за 1 812 558.33 с ДДС. Тук интересното е, че „Динатстрой“ дава с 400 хиляди лева по-висока цена от конкурента си, но печели заради предложената по-дълга гаранция.

Но и тези връзки не са последните. Венци Тодоров, който е брат на общинския съветник Андон Тодоров, е управител на „БГ еврострой АВМ“ ЕООД, която е санирала два блока в квартал „Струмско“ срещу 840 278,12 лв. с ДДС. А пък всички споменати, случайно или не, гласуват редовно в полза на предложенията на общинската администрация, която ги храни – буквално.

Така изглежда картината в „столицата на санирането“ Благоевград – най-много обновени блокове по Програмата, сериозни разминавания в цените, оплаквания от лошо качество и много силна връзка между фирми из пълнители и местната власт. За едни остават печалби те, а за данъкоплатците остава урокът, че „безплатните“ неща обикновено им излизат поне два пъти по-скъпи.

ИЗТОЧНИЦИ:
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
https://goo.gl/tGb15X
https://goo.gl/Nznt93
Община Благоевград
http://www.blgmun.com/
Копие от цитираната документация е достъпно на сайта chernakniga.bg