Социални помощи за… бизнеса

Даниела Пенкова за „Барикада“

Докато гони „фалшиви инвалиди“ и „фалшиви болни“, правителството опрощава 30 милиарда лева за невнесени данъци и осигуровки от бизнеса. Сумата се равнява на две трети от държавния бюджет за 2019 г. и на всички средства за социално подпомагане за 30 години

Готви се нов подарък за бизнеса – опрощаване на 20 млрд. лв. неизплатени от него данъци и осигуровки само за четири години. Ще бъде поредният, минал незабелязано – колко хора изобщо са чули за последните 10 милиарда, опростени от НАП през 2016 г.? За да си дадем сметка за мащаба на тези подаръци, ще припомня, че бюджетът ни за 2019 г. беше почти 44 милиарда. Следователно, между вече опростените през 2016 г. и предстоящите да бъдат опростени данъци, говорим за сума, равняваща се на 68% от бюджета за 2019 г.

Но кой не си е плащал данъците, като се има предвид, че всички работници и служители плащат своите подоходни данъци и осигуровки в мига, в който си взимат заплатата, както и своето ДДС на секундата, в която закупят някаква стока или услуга? ДДС-то си плащат и всички безработни, пенсионери, деца, болни и дори социално слаби, защото просто няма как да избягат от него.

Колосалната сума са основно задължения на фирми фантоми, на дружества с прекратена регистрация и такива, регистрирани на името на безимотни и социално слаби. В нея са включени основно вземания, свързани с измами с ДДС, но също така неплатени осигуровки към НОИ, както и задължения към други държавни институции.

Новината мина сякаш незабелязано и не се видя реакция от страна на политиците. Дори лидерът на НФСБ Валери Симеонов не каза нито дума, въпреки че от години гради имиджа си на борец срещу източването на държавните средства чрез „щедрата“ ни социална система, от която се били издържали мързеливци, живеещи от помощи. Явно източването на сума, равняваща се на 68% от целия годишен бюджет на държавата, не е такъв голям проблем, колкото въпросните социални помощи.

Нека направим едно сравнение между двете суми. В сайта на Агенцията за социално подпомагане може да се види бюджета ѝ за 2019 г. с разбивка по пера. На страница 4 са изброени всички разходи по Програмата на семейства с деца. Всеки може да ги разгледа и да прецени дали онези, които редовно опрощават данъците на богатите, просто не се опитват да ни разсеят с безумните си твърдения кой и как „източвал“ държавния бюджет. За целта използват добре познатия метод за настройване на бедни срещу бедни.

Всички социални помощи за 2019 г. по програмата за семейно подпомагане са общо 550 млн. лева. Това е сума, равняваща се на по-малко от 2% от въпросните 30 млрд. опростени данъци на вие-знаете-кого.

От тях:

– 172 млн. са помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания. Помните ли протестите на майките на деца с увреждания? Искате ли да им се отнемат тези помощи, защото „източват“ бюджета?

– 23 млн. са еднократните помощи при раждане. Взимат ги всички майки, независимо от доходите и етническата си принадлежност. Искате ли да не се дават такива помощи?

– 2,5 млн. е еднократна помощ за отглеждане на близнаци. Отново я взимат всички майки без значение от доходите.

– 1,4 млн. е еднократна помощ за всички майки-студентки редовно обучение.

– 11 млн. е еднократна помощ за ученици, записани в първи клас. Семействата, в които средният доход на член от семейството е под 450 лв. на месец през последните 12 месеца, получават по 250 лв. за първолака. Мен ако питате, тази помощ трябва да се дава на всички ученици, но нали и без това ни е толкова щедра социалната система, защо да не я премахнем изцяло, че да не я даваме „на ония мързеливци, вие-знаете-кои“?

– 7 млн. месечна помощ за сираци.

– 175 хил. при осиновяване на дете.

Ако приспаднем въпросните изредени помощи, остават 333 млн. лв., равняващи се на 1% от опростените от НАП данъци. А в самия бюджет тези 333 млн. тежат под един процент – едва 0,75%!

Да видим обаче какво влиза в тази сума, с която, според насажданото от властта убеждение, „издържаме“ мързеливите, неработещи и само раждащи цигани.

– 1,6 млн. лв. еднократна помощ при бременност.

– 667 хил. за пътуване веднъж годишно с железопътен и автобусен транспорт за многодетни майки.

– 17 милиона са помощите за отглеждане на дете до 1 г. Размерът им е 100 лв. месечно в продължение на 12 месеца. Ако майката е под 18 години, въпросната помощ се отпуска в натура, а не в пари. Могат да я получат семействата, в които доходът на член от семейството е под 450 лв. на месец, сред които не знаем колко са българските семейства, но определено не липсват такива. У нас бедността изобщо не е ограничена до някакъв определен етнос. 17 милиона означава, че такава помощ могат да получат около 14 000 от общо 62 000 родилки (само след отчета по изпълнението на бюджета ще разберем точно колко действително са ги получили). Сред тях ще попадне и всяка жена, която е работила и се е осигурявала, преди да роди, но все още няма пълни 12 месеца осигуряване. Същата майка вероятно ще продължава да плаща осигуровка през останалата част от трудовия си живот, но никога няма да получи нормално майчинство.

– 314 милиона за отглеждане на дете до завършване на средно образование. Това са прочутите около 40 лв. на месец, които се дават на семейства с доход до 500 лв. на член от семейството. Помощите се спират за една година, ако ученикът прекъсне обучението си или получи 5 неизвинени отсъствия. А вече и ако не ходи на детска градина 3 дни. Някои хора си представят, че подобна месечна сума е достатъчна за отглеждане на дете и дори за издръжка на цяло семейство. Други смятат, че тези „огромни“ по размер помощи се получават предимно от ромски семейства. Това, разбира се, не е вярно, имайки предвид данните на Министерството на финансите, от които става ясно, че през 2018 г. 1 688 000 души, равняващи се на 53% от цялото деклариращо доходи население на България, получава до 560 лв.

Това означава, че ако и двамата родители работят на такава заплата и имат едно дете, средният доход на член от семейството би бил 373 лв. и, следователно, имат право и вероятно получават въпросните помощи. За да стане ясно, че по-голямата част от тези помощи изобщо не се получават от роми, както се опитват да ни убедят управляващите, нека направим една проста бакалска сметка. При последното преброяване през 2011 г., самоопределящите се като цигани са били 325 000 души. Въпреки че и те, както всички останали, напускат постоянно страната (през 2001 г. са били 370 000), нека допуснем, че не са намалели и че все още са толкова.

Нека направим и още едно допускане, макар и абсурдно – че сред тях няма възрастни, всички са примерни ученици и всички получават помощи. 325 000 ромски деца, по 40 лв. на месец, по 12 месеца в годината са 156 млн. лв, тоест половината от цялата сума за детски надбавки. Останалите явно не отиват при тях. Но управляващите се опитват да възбуждат етническа омраза, за да продължават да орязват почти несъществуващата ни социална система и да отклоняват вниманието ни от щедрите подаръци, които правят постоянно на „предприемачите“.

В крайна сметка може да се обобщи, че „щедрите“ социални помощи, чрез които „издържаме“ нехайници и мързеливци, са по-малко от 1 процент от бюджета. Но докато се взираме в тях, не забелязваме как подаряваме 68 процента на едни други хора, които явно не се притесняваме да издържаме. Има само една причина да се говори повече за „източването“ на смехотворните ни социални помощи, вместо за огромните ресурси, поглъщани от една шепа „предприемачи“. И тя се крие в най-важната разлика между двете групи – класовата принадлежност на получателите им.