Тема на ФАКТИ: България по пътя към еврозоната - митове и факти (част 3)

На 10 юли 2020 г. България официално бе приета в чакалнята на еврозоната. Новината тогава дойде на фона на току-що стартиралите протести срещу родното правителство и главния прокурор, но това по никакъв начин не отне от значимостта ѝ като може би най-доброто нещо, случвало се нашата Родина в изминалото вече десетилетие. Оттогава насам периодично от ФАКТИ Ви представяме експертната гледна точка на общественици, които могат да оборят митовете и да изтъкнат значимите позитиви и на присъствието ни в чакалнята на еврозоната (ERM II), и на фактическото възприемане на еврото в България.

Днес медията ни проведе разговор с Мартин Димитров, икономист и политик с богат опит, въпреки младата му възраст. Диалогът ни започна с неговия коментар относно митовете за влизането в еврозоната, хвърляни в пространството през години.

''Аз искам да започна от там, че хибридната война, която се води срещу Европейския съюз и в частност срещу България, се опитва да обърка гражданите на различни страни, включително нашите сънародници, и да ги настрои срещу Европейския съюз и срещу евроизацията. Т.е. това е съвсем целенасочена политика, която идва от Евразия и чиято цел е да намали подкрепата за Европейския съюз.

Евроизацията е стъпка в посока на европейска интеграция. Тези от Евразия, които провеждат хибридната война, те искат да пречат на по-нататъшната европейска интеграция. Колкото по-слаб и по-нестабилен е Европейският съюз, толкова по-добре за конкурентите му, които идват основно от Евразия. За това и те искат да отслабят Съюза и да спрат процеса на интеграция. Интересът на България е да продължи към европейска интеграция, отстоявайки обаче своята национална идентичност. Аз например съм за данъчна конкуренция. Не съм за хармонизация на данъците. Но това не пречи България да продължи по пътя на възприемане на еврото.

По отношение на митовете. Най-големият мит е, че заради евроизацията, с други думи възприемането на еврото, ще има голямо нарастване на цените. Има страшно много проучвания в тази посока и те показват, че става въпрос за нарастване, което е десети от процента, нещо като 0,3% средно за разглежданите страни, което е минимално и касае най-вече сектора на услугите. Това е най-големият мит и най-голямата заблуда, която целенасочено се вкарва в обръщение в тази хибридна война, която споменах.

Другият мит е, че като приемеш еврото, едва ли не ти губиш самостоятелност'', коментира Мартин Димитров.

''Ползите са много по-големи от рисковете. На първо място, еврото е втората световна валута, което означава, че с възприемането на еврото валутният риск и транзакционният риск много спадат, драстично спадат. Големите ползи са в областта на търговията. Практиката от други страни, които пристъпиха към евроизация, показва, че имаш увеличение на търговските потоци не само в Европейския съюз, но и извън него.

Друга голяма полза е в областта на инвестициите. Възприемайки еврото, цените стават по-прозрачни, транзакционните разходи, както вече споменах, намаляват и това увеличава потенциала за инвестиции. Самата икономика и държавата се разглежда вече като по-стабилна, тъй като си част от еврозоната, зад теб стои Европейската централна банка, а това е втората най-голяма централна банка в света след Федералния резерв, и ти просто си по-стабилен, ти си по-сигурен. В резултат на това, спадат лихвите по кредитите, подобрява се кредитният рейтинг. Може да се види, че в страните от еврозоната в момента лихвите по кредитите са доста по-ниски от тези в България. Това е факт, който всеки един човек може да провери. Т.е. с евроизацията, заедно с намаляването на риска, ще станат и по-благоприятни лихвените проценти както за домакинствата, така и за бизнеса'', посочи икономистът.

''Има и един друг положителен момент, който е по-малко засегнат и който аз изследвам. А именно, че още с влизането в чакалнята на еврозоната някои от положителните ефекти започват да се реализират. Положителен ефект върху търговията, върху инвестициите и известен спад на лихвените проценти. Това е важно, но не е толкова изследвано и не е толкова обект на дебат. Влизайки в ERM II (т.е. чакалнята на еврозоната) вече имаме огромни ползи и тези огромни ползи са в следните направления. Тъжно ми е да си призная, но трябва да го кажем, че най-големите реформи в България са направени, когато имаше натиск за влизане в Европейския съюз. Т.е., за съжаление, трябва да има вътрешен натиск, част от който сме и ние - опозицията в момента, но трябва да има и външен натиск за реформи. С влизането в чакалнята на еврозоната този натиск ще се върне. Аз очаквам това да стана по следния начин: първо, очаквам Европейската комисия да има забележки по отношение на фонда, парите за възстановяване и да поиска да бъдат обвързани с реформи, и второ очаквам самият престой в чакалнята да се превърне в повод за нов външен натиск за много важни реформи като съдебната реформа, борбата с корупцията и т.н. С влизането в ERM II този натиск за реформи пак ще се върне, ние имаме нужда от него. В България, за съжаление, за да вървят нещата има нужда и от вътрешен, и от външен натиск едновременно, защото различните власти иначе не правят такива работи, казано леко шеговито, но истината е, че бягат и се крият от важните и ключови реформи'', добави Мартин Димитров.

''Има нещо много важно. Обясняват как едва ли не през 2024 г. България ще възприеме еврото. Аз тук съм по-скептичен и смятам, че ще отнеме повече време. Гледах средния период, който е отнел на балтийските страни - Литва, Латвия и Естония, както и Словакия и Словения, и той, средният период, е около 6 година и половина. Не вярвам България да е нещо по-различно. Т.е. очаквам да отнеме по-дълго време същинската евроизация. Искам да кажа на българските граждани, че нищо няма да се случи толкова бързо. По-скоро ще бъде процес, който ще отнеме повече време от очакваното. И сега ще изненадам като кажа, че това не е толкова лошо, защото в този период ще има натиск за реформи и заедно с това - друг въпрос, който не се обсъжда много в България, много ценното на участието в чакалнята е, че всички тези, които биха искали да отменят валутния борд, сега ще им бъде много по-трудно, защото влизайки в чакалнята на практика досегашната политика е вече затвърдена и за всички смислени хора в България единственото разумно излизане от валутния борд е възприемането на еврото. Всичко друго е опасно и вредно'', категоричен бе събеседникът ни.

От ФАКТИ нямаше как в разговора да не поставим въпроса за моментната финансово-икономическа ситуация в света, както и има ли нещо, което трябва да ни тревожи по отношение на стабилността на самата еврозона в контекста на кризата.

''Има, разбира се. Дълговата криза в Европейския съюз е обезпокоителна, положението на Италия трябва много внимателно да се следи. И за това бих казал, че един по-продължителен период на престой в чакалнята е положителен от тази гледна точка да видим как самият Европейски съюз и страни като Италия се справят в ситуацията на здравна пандемия, която е голямо изпитание за бюджетите и бюджетните системи на целия свят и Европейският съюз не прави изключение. В този смисъл, и Европейския съюз има много тежки и важни проблеми за решаване.

С отминаването на тази пандемия трябва да бъде приет категоричен план за намаляване на задлъжнялостта и за намаляване на бюджетните дефицити в ЕС. Тук трябва една много по-твърда политика от страна на ЕЦБ, отделните правителства и Европейската комисия, защото много държави натрупаха сериозни дългове и се движат по тънък лед, който може да предизвика сериозни кризи. Аз правих анализ и, за съжаление, между 2011 г., когато приключва глобалната финансова криза, и 2020 г. , когато започва сегашната криза със здравната пандемия, това са 9 хубави години, в които е можело драстично да бъдат намалени дълговете и бюджетните дефицити. Този период не е използван, защото и Европейската комисия няма достатъчно категорични мерки в тази посока. Да, на хартия има поне няколко инициативи, но резултатите не са достатъчни. Има нужда от много по-твърда политика за стабилизиране на публичните финанси'', отговори на нашия въпрос Мартин Димитров.

Има и един друг въпрос, който със сигурност вълнува много българи. А именно дали при правилно водена икономическа политика в България - след приемането на еврото у нас, това може да ни помогне да достигнем другите икономики в Европейския съюз. Мнението на Мартин Димитров по този въпрос е следното:

''Европейският съюз е една огромна възможност - достъп до пазари, достъп до инвестиции, достъп до знание, до технологии. Ако си умен, се възползваш. Ето, Чехия като брутен вътрешен продукт на глава от населението, според паритета на покупателната сила, задмина Испания. Балтийските страни също реализираха огромно развитие. На този фон България драстично изостава. Преди кризата бях сметнал, че със сегашните темпове на развитие на България ще ѝ бъдат необходими едва ли не 40 години, за да достигне средноевропейските доходи. Т.е. България не се възползва по начина, по който го правят Словакия, Чехия, балтийските страни, които са страшно успешни. Не се възползваме от огромните възможности на европейското членство. Оттук нататък това ще бъде най-голямата задача на икономисти, гражданско общество, политици, на следващите правителства - да се обърне тази тенденция в посока на висок растеж. Без висок растеж няма догонване, няма значим растеж на заплатите, няма значим растеж на пенсиите. Всеки, който обещава икономически чудеса в България, но без висок растеж на икономиката, ви лъже. Това е ключът и това е задачата оттук нататък, защото досегашният път не е задоволителен. Страни като Чехия, Словакия и балтийските драстично ни изпреварват заради по-умното управление, по-ниските нива на корупция, по-добра правосъдна система и т.н."