Скандалът с подслушванията: този път ще има ли последствия?

Българската политика редовно бива разкаляна от скандали с незаконни подслушвания. Последствия няма. Виновни не се намират, така че до поръчителите не се стига. А каквато и информация да е събрана от спецслужбите, тя се приватизира за кланово-партийни нужди или частни интереси.

Историята се повтаря

Наскоро лидерът на ДСБ и бивш шеф на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов обяви по БНР, че са подслушвани 32 опозиционни политици. И през февруари 2015 отново той обяви, че свързани с протестите граждани са подслушвани незаконно 300 дни. В сегашния случай политици от "Има такъв народ" (ИТН), "Демократична България" (ДБ) и "Изправи се! Мутри вън!" били слушани от МВР, ДАНС (контраразузнаването) и ГДБОП. А в операцията преди 6 години, според ген. Атанасов, са участвали МВР, ДАНС и Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО).

През декември 2013 година, при кабинета на БСП и ДПС с премиер Орешарски, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов публично заяви, че МВР и ДАНС "масово подслушват лидери на опозицията". Осем месеца по-рано председателят на БСП Сергей Станишев подаде сигнал, че в първия кабинет "Борисов" - при вътрешния министър Цветан Цветанов, са били подслушвани "магистрати, журналисти, бизнесмени и политици от опозицията".

Кой когато му отърва, обвинява политическите си противници, че службите се използват за политически цели и рекет на бизнеса с цел преразпределение на пазари и активи.

Не оставки, а нови механизми за контрол

Заради новия скандал лидери на опозиционни партии - като Слави Трифонов на ИТН и съпредседателят на ДБ Христо Иванов - поискаха оставки. Иванов настоя и за бързи резултати от проверката на Софийска градска прокуратура, самосезирала се за случая. Нито призиви президентът да се намеси, нито настойчиви искания за пълно разследване не решават обаче системния проблем за ефективния надзор върху разузнавателните служби. Те продължават да работят като в тоталитарния режим, когато бяха ключов елемент от контрола върху обществото и нарушаваха човешките права. Разликата е, че тогава бяха военизирани и го правеха в интерес на една управляваща партия, а в новите условия - не са с нашивки и работят за партията, която е на власт или по-скоро за нейната върхушка.

Чуждестранни анализатори нееднократно са отбелязвали трудностите при реформиране на спецслужбите в посттоталитарните източноевропейски държави - и поради общественото недоверие към институциите, и поради спецификата да работят тайно, за да бъдат ефективни. Предизвикателство е да се организира и спазва балансът между отчетността на управляващите пред управляваните, както изисква демокрацията, и работата на службите. Следващият парламент следва да се заеме и с тази демократична отчетност, освен тази, която се обмисля за главния прокурор.

Какво и как работят службите

В една демократична държава работата на специалните служби е да подпомагат управляващите с информацията, която придобиват и анализират. Тя се използва за решения в областта на външната политика, за неутрализиране на външни и вътрешни заплахи за националната сигурност - ако службите, разбира се, са в състояние да направят адекватна оценка на риска. Как така тогава службите не са предотвратили отравянето на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев през 2015 в София и не са неутрализирали групата, предизвикала четири взрива във военни заводи и складове в България в периода 2011-2020? Прокуратурата разследва руска връзка между тях. Успели ли са службите задоволително да оценят заплахата за България от напрежението между Украйна и Русия и ситуацията в Черно море? Защото от действията на бившия вече премиер Борисов това не пролича.

Но дори и да предупреждават службите, има ли кой да ги чуе? Например в доклада си за 2019 година - точно преди да се разрази пандемията от COVID-19, ДАНС са констатирали, че здравната система в България се превръща в една от основните заплахи за националната сигурност. В доклада, изпратен и до тогавашния премиер Бойко Борисов, се посочва, че все повече българи отказват да се имунизират; невъзможност за превенция и лечение на детски и обществено значими заболявания; закъсняло и некачествено лечение; разнородни схеми за източване на НЗОК; дефицит на лекарства заради реекспорта им към други държави…

Стоп. Всички тези проблеми се изостриха по време на пандемията, но вероятно част от тях можеха да бъдат предотвратени, ако Бойко Борисов беше предприел действия заради изводите в доклада. Например да разпореди най-сетне да тръгне специализираната система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА). Преди време председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова настоя за това. СЕСПА е трябвало да заработи още през февруари 2019 година, за да проследява количествата и пътя на внесени лекарства (включени в Позитивния лекарствен списък) и да ограничава износа им при установен дефицит. Не е станало.

Ако следващите управляващи не искат още кал на политическия терен, реформата на спецслужбите е неизбежна. Ще познаем, ако и те са решили да ги използват срещу политически противници и критични медии, в опит да ги неутрализират и контролират. Просто ще сменят ръководствата им.

Автор: Емилия Милчева