Д-р Мартин Табаков пред ФАКТИ: „Орел, рак и щука” изместват Нетаняху от властта

Лидeрът нa твърдoлинeйнaтa дecницa в Изрaeл Нaфтaли Бeнeт по-рано днес oбяви пoдкрeпa зa „прaвитeлcтвo нa прoмянaтa“ и кaзa, чe щe ce oпитa дa cъcтaви кoaлиция c прoтивницитe нa миниcтър-прeдceдaтeля Бeнямин Нeтaняху.

Бeнeт, кoйтo ръкoвoди фoрмaциятa „Яминa“, кaзa нa прeдaвaнa пo тeлeвизиятa прecкoнфeрeнция, чe щe рaбoти зa cъcтaвянe нa прaвитeлcтвo нa нaциoнaлнoтo eдинcтвo c oпoзициoнния лидeр Яир Лaпид.

Тoй зaяви, чe e взeл рeшeниeтo, зa дa нe пoзвoли дa ce cтигнe дo пeти пoрeдни избoри в Изрaeл зa мaлкo пoвeчe oт двe гoдини.

Както е известно, слeд чeтири пocлeдoвaтeлни пaрлaмeнтaрни избoри бeз убeдитeлeн пoбeдитeл в рaмкитe нa двe гoдини, 28-днeвният мaндaт зa oпoзициoнния лидeр Яир Лaпид дa фoрмирa нoвo прaвитeлcтвo изтичa в cрядa.

Провокирани от днешната политическа развръзка в Израел, макар и все още не финална, от ФАКТИ се свързахме с политолога д-р Мартин Табаков, който бе любезен да отговори на нашите въпроси.

- Г-н Табаков, намирате ли прилики между Израел и България в контекста на това, че след дълги управления – това на Нетаняху и това на Борисов, в и двете държави се усеща политическа криза, макар и мащабите да са различни на този етап?

- Има прилика между Бойко Борисов и Бенямин Нетаняху в посока на това, че и двамата позволиха прекалено много и твърде различни хора да се обединят срещу тях. И в българското, и в израелското общество основният въпрос за политическата идентификация минава в момента през този за личността – „за” или „против” Борисов в първия случай, „за” или „против” Нетаняху във втория.

Друго сходство след властовите хронологии на двамата е темата за корупцията. Актуален въпрос не само в България, но и в Израел, асоциирана конкретно с Нетаняху. Но тук идва и разликата в двата случая: дори привърженици на Ликуд и на израелския министър-председател конкретно ще ви кажат, че са наясно с корупцията в страната, но я приемат като своеобразна разумна цена, срещу която обаче получават компетентно управление, осигуряващо национална сигурност на държавата и икономическа такава на гражданите ѝ. Да, разбира се, Нетаняху също прибягваше до популизма, но при него, за разлика от българския случай, популизмът бе десерт, не основното ястие. В Израел първо се вземаха правилните решения, после – популярните.

Има и друга разлика, но този път касаеща опозициите на Борисов и Нетаняху: тази в Израел демонстрира, че има готовност не само да поиска властта, но и да я упражнява – било в коалиция с Нетаняху (по примера на Бени Ганц досега), било в коалиция без Нетаняху (каквато коалиция е почти готова към момента). Но докато в Израел се обсъждат всички сценарии, в България се изключват всички възможности. Може би основание за последното е, че за попадането в Кнесета отношение имат опитът и отговорността, а не само случайността.

- Изглежда в Израел все пак ще се стигне до „правителство на промяната“ – само и само, за да бъде отстранен Бенямин Нетаняху от изпълнителната власт. Какво означава това за самата държава Израел, но и за заобикалящия страната свят?

- Израел без Нетаняху би било най-сериозната промяна в тектониката не само на въпросната държава, но и за региона. Ако позволите такова лирично отклонение, Биби е последният голям политик в световен мащаб, а ликудниците са 13-то израилско племе. Но този кабинет, който евентуално ще наследи управлението на Нетаняху, ще се опита да „стъпи” на доброто от последните години – това е справянето с кризата с Ковид-19 и нормализацията на отношенията на Израел с редица арабски държави (ОАЕ, Бахрейн, Судан, Мароко). Първият голям тест за новото правителство, ако се стигне до него, ще бъде отношението му към преговорите и резултатите от тях между американците и иранците за връщането на САЩ в т.нар. Ядрена сделка. Разбира се, това ново правителство ще бъде тествано и от всяка една ракета, изстреляна от Ивицата Газа.

- Това правителство ще бъде политически миш-маш, казано на жаргон. От ляво, през центъра, та до крайнодясното. Може ли това да обуслови една евентуална негова „бърза смърт“?

- Правителството на „Орел, рак и щука”, което се опитва да измести Нетаняху. Тази изпълнителна власт няма да мисли в хоризонт на години, а на месец за месец. Пълен мандат изглежда много трудно постижим. Приоритет за правителството ще бъдат сравнително неутралните теми, доколкото такива съществуват в страната, понеже дори ваксинацията не се посрещаше еднозначно в обществото (покрай съображенията на ултра-ортодоксалните евреи).

- Ако приемем, че този сценарий е възможен, то би ли могъл той да доведе до завръщането на Ликуд и Нетаняху „на бял кон“, и то със значително по-голям картбланш в обществото, усетило преди това недостатъците на„шарено правителство“?

- Никого не бих посъветвал да зачерква политически Нетаняху. Биби вече е губил власт и после се е завръщал начело на Израел. Но в случая има обстоятелства от проблемно естество за израелския министър-председател. Такова, например, е това, че дясното в страната стана по-голямо от Ликуд и Нетаняху. На първите избори от този цикъл през последните вече над две години, Авигдор Либерман счупи мостовете си с Ликуд. На тези избори това направи, първо, Гидеон Саар, а след него и Нафтали Бенет. В Израел вече се утвърждава и заздравява дясно, което е отвъд контрола на Нетаняху. Да, Ликуд продължава да бъде най-голямата дясна партия, но дясното вече е по-голямо от Ликуд.

Вторият проблем за Нетаняху е този, че той видимо предпочете да остане начело на Ликуд пред това Израел да има дясно правителство. Понеже такъв десен кабинет с Ликуд, но без Нетаняху, бе възможен с подкрепата на Бенет и Саар. Явно обаче Биби не бе съгласен на такъв сюжет. Оттук говоренето на Биби, че Нафтали Бенет и Гидеон Саар са възпрепятствали съставянето на десен кабинет, е вярно, така както е вярно същото и в обратна посока.

В последната година Нетаняху води две битки и ги спечели: тези с Ковид-19 и с Хамас. Но, парадоксално, Биби е на път да загуби достъпа си до властта не от лявото и центъра, а от дясното и от собственото си минало (Либерман, Саар и Бенет бяха ликудници, които Нетаняху изгони от партията).

От друга страна, основният коз в полза на Нетаняху, който ще актуализира непрекъснато властовите възможности на Биби, ще бъде именно тази прекалена различност на компонентите, сглобяващи „правителството на промяната”. Друг скрит коз за Нетаняху е този, че той има негласни коалиционни партньори сред службите на страната.

- Очаквате ли антинетаняху блокът да продължи неговата – на Нетаняху, външна политика?

- По отношение на иранския вектор на външната политика на Израел очаквам известно успокояване на нещата. В новия кабинет на страната ще има достатъчно много „ястреби” спрямо Техеран, но ще има и немалко сили, които биха предпочели известно успокояване на отношенията с Иран (Мерец и Ра’ам, както и Лейбър под ръководството на новия си председател). По отношение на арабския вектор, няма логика новият кабинет да променя каквото и да е – Тел Авив бонифицира от Авраамските спогодби. Отношенията със САЩ няма да се влошат, а ако изобщо се променят, ще е в позитивна посока, с оглед на това, че и в американската, и в израелската администрации ще съвпаднат по време не десни компоненти. Промяната в Израел е възможност и за ЕС, доколкото Биби Нетаняху водеше политика на „разделяй и владей” спрямо Европа, участвайки в различни формати като балканския, балтийския, вишеградския.

- В кой аспект най-вече очаквате да има трудности в бъдещия израелски коалиционен формат, съставен от десни, леви, центристи, между които и арабски националисти в страната?

- Безспорно това ще са всички възможни измерения на израелско-палестинския въпрос. Например, политиката на заселничество на Израел в Западния бряг, касаещо отношенията на Тел Авив с Фатах, или постоянната опасност от военна ескалация между Израел и Ивицата Газа, касаеща отношенията на Тел Авив с Хамас и Палестински ислямски джихад. Тук дори не поставяме голямата риба в тигана: възможността за придвижване на концепцията за два народа, две държави, защото по отношение на нея няма да има консенсус в самото израелско правителство, камо ли да се стигне до такъв между него и Палестинската автономия.

- Има ли качествата Яир Лапид (лидер на партия „Йеш Атид“ – в превод „Има бъдеще“) да бъде толкова успешен лидер за държавата Израел, колкото беше Бенямин Нетаняху в годините назад?

- Яир Лапид има едно качество, което се среща много рядко сред политиците по принцип. Това качество е следното: той може да се погледне отстрани и да оцени сравнително обективно достойнствата и недостатъците си. В този ред на мисли считам, че не само аз, но и самият Яир Лапид си дава ясно сметка, че премиерското място и той могат да съществуват заедно, но тази релация не би била обезателно безпроблемна. Как да го кажа иначе: министър-председателският стол не може да лепне на меката тъкан на Лапид по начина, по който това се случваше с Нетаняху.

Никак неслучайно в рамките на последната предизборна кампания в страната, въпреки че бе основната опозиционна сила на Ликуд и Нетаняху, Яир Лапид изобщо не се изкушаваше да лансира себе си като следващия премиер на държавата. За разлика от други политици, които, макар и имащи далеч по-скромни резултати, предявяваха публично подобни амбиции. В контекста на съставянето на ново правителство, въпреки че Яир Лапид бе основната движеща сила в този процес и е председател на най-голямата партия, ориентирана срещу Нетаняху, той е готов да отстъпи първоначално премиерското място на Нафтали Бенет. За всичко това Лапид заслужава уважение и сякаш потвърждава думите му, че за него основен приоритет е отстраняването на Биби, а не това той да бъде министър-председател на Израел.

Но знаете ли, ако проявя упорство в това, което споменах преди малко, а именно, че потенциалният нов кабинет на Израел ще има по-скоро къс, отколкото дълъг хоризонт, то просто може да не се стигне до момента, в който Нафтали Бенет да отстъпи мястото си на Яир Лапид като министър-председател. Това значи, че ще трябва да проявим търпение, докато се ангажираме с евентуални сравнения между Нетаняху и Лапид.