Небивалици и откровени лъжи: какво говори Борисов

Коментар от Ясен Бояджиев:

В началото на юни, когато предизборната кампания (макар и формално да не беше започнала) вече набираше сила, направи силно впечатление, че в опита си да задържи властта доскорошният премиер Бойко Борисов системно разпространява откровени небивалици.

Нов жанр

Това по принцип винаги е било негова отличителна черта. Тогава обаче, опитвайки се да наложи някакъв свой прочит на събитията, той беше започнал да надминава себе си: „Искат да съборят изборите и да продължат в условията на еднолична диктатура”; "Така е било 1944 година - избили са елита на нацията и след това - айде 45 години комунизъм. Това в момента се опитват да направят”; „Така сме паднали под турско робство". Характерна за подобен род твърдения е тяхната пълна откъснатост от действителността.

Такива абсурди могат да се чуят от бившия премиер и неговата партия и сега, когато предизборната кампания е в разгара си. (Като например: "Българското правителство положи безпрецедентни усилия за разкриването на руската шпионска мрежа. Това ядоса политическите ни противници - радикализираха се и тотално унищожиха нормалния диалог".) През последните седмици обаче в творчеството му все по-отчетливо преобладава друг жанр. В него авторът взима реални факти и събития, след което ги преобръща на 180 градуса, като се държи така, сякаш току-що е паднал от небето и няма нищо общо с тях. Резултатът е същият - откровени лъжи. Ето примерите - кой от кой по-нагъл.

Прехвърляне на отговорността

Факт е например, че България твърдо е блокирала преговорите за членство на Северна Македония в Европейския съюз, а отношенията между двете страни са близо до точката на замръзване. В тази ситуация Борисов се опита да прехвърли отговорността за кризата изцяло върху служебното правителство и назначилия го президент на републиката. "Те ще дезертират, нищо няма да излезе от днешната ви среща (…) Те ще избягат от отговорност, както винаги правят. В същото време лъжат и евроатлантическите партньори, че са за членството на Северна Македония в ЕС", каза той на македонския премиер Зоран Заев. Сякаш ако зависеше от него, щеше веднага да каже „да” за преговорите на Скопие с ЕС. Истината е обаче, че по този въпрос служебното правителство следва изцяло и дословно политиката (добра или лоша) на бившия премиер. Именно той блокира европейския път на Северна Македония - и отговорността за последиците от това (като дипломатическата самоизолация на България в ЕС например) е основно негова.

"Можехме да се къпем в пари…"

"Оставихме им План за възстановяване. От злоба и инат те го замразиха и докато нашите съседи в Гърция вече ползват милиарди евро безвъзмездно, България още не си е подала плана. Европа дава безвъзмездно милиарди, а те излизат и казват на докторите, че няма пари. Няма - щото сте некадърни да си направите плановете! Нашият - хубав, лош, сега щеше да има пари и да се къпят в пари". В това твърдение на бившия премиер няма абсолютно нищо вярно. Първо, след изборите през април всички караха правителството му да внесе Плана за възстановяване, но то не пожела да го направи. Второ, нито Гърция, нито която и да е друга държава вече "ползва милиарди", защото по процедура предоставянето на първата част от средствата може да стане едва в края на септември. И трето, никой няма „да се къпе в пари”, защото държавите ще получават тези средства за конкретни проекти, а не за да си харчат на воля за каквото им скимне. Колкото до въпроса чий план е „некадърен”, трябва да се каже, че далеч по-важно от сроковете е качеството на тези планове. Планът, разработван от служебното правителство, е насочен към проекти с максимална добавена стойност, водещи към реална трансформация на икономиката и модернизация на страната. А не към просто „усвояване” без траен ефект.

"Чудовищен провал"

„Новите щамове идват, а ние нямаме план за ваксинация (…) Получихме 2,7 млн. ваксини. Сега голяма част от тях стоят по фризерите и не се ползват. Това е чудовищен провал". Така Борисов се опита да прехвърли на служебното правителство и отговорността за едва-едва кретащата ваксинация. В действителност обаче „планът” (доколкото въобще го е имало) бе много бързо зарязан и провален от него и собственото му правителство. То на практика месеци наред не си мръдна пръста, за да се противопостави на дезинформацията и конспиративните теории и да мотивира хората да се ваксинират. Тъй че отговорността и за този провал е преди всичко негова.

Стратегия на отчаянието и безсилието

Списъкът с примери за подобен род небивалици може да бъде продължен. Тяхното разпространение очевидно е трайно възприета стратегия в предизборната кампания. Защитна реакция с цел отклоняване на вниманието от несекващия поток скандални факти за „постиженията” на предишното управление.