Димитър Къцарков за ФАКТИ: Подценяването на талибаните беше само един от грешните ходове за САЩ

Овладяването на Афганистан от талибаните буди сериозно притеснение у цивилизования свят. След изтеглянето на САЩ от афганистанска територия, тя бе подчинена под талибански контрол за броени дни - нещо, което буди много въпроси. Но за да не разсъждаваме без да сме експерти по такива големи теми от Близкия Изток, от ФАКТИ се свързахме с Димитър Къцарков. Кой е той и интервюто ни с него, можете да прочете в следващите редове:

Димитър Къцарков e хебраист и магистър по международно право от СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в университета в Хайфа, Израел, по Международна сигурност, а също и в Йерусалим, Израел, в програмата им по политически науки със специализация по арабски език. Работил е в посолството на Израел в България, Министерство на външните работи, в Израелския център за наука и култура в България и във фондация „Orient Occident” по програма на Съвета за човешки права на ООН в Рабат. В момента е докторант към университета в Лайден, Нидерландия, в програмата им по изучаване на съвременния Близък Изток, и работи като търговски представител и бизнес консултант в региона на Близкия Изток и Африка за фирма в сферата на киберсигурността.

- Г-н Къцарков, с оглед триумфа на талибаните в цял Афганистан, можем ли да приемем за валидна хипотезата, че САЩ и НАТО са претърпели сериозен провал с мисията си в тази страна?

- Спорно е да се каже. Ако трябва да бъдем честни, преди 20 години САЩ нахлуха в Афганистан с няколко основни задачи и те бяха: да се разбие Ал-Кайда и да се свали от власт режима на талибаните, които ги подкрепяха, както и да се ликвидира виновникът за най-голямата трагедия в историята на САЩ, а именно лидерът на Ал-Кайда – Осама Бин Ладен. Много от целите на американците към днешна дата са изпълнени. Бин Ладен беше ликвидиран в скривалището си в Пакистан, Ал-Кайда бяха разбити на много места по света, където имаха силно присъствие, и де факто се бяха превърнали в маргинална групировка, която избледня на фона на Ислямска Държава, Боко Харам и други подобни. Разбира се, подобно нещо се смяташе и за лидерите на талибаните, които допреди една година едва ли не се криеха по пещери и чукари, но тяхното движение си остана културен ислямски феномен и фактор за народа на Афганистан - нещо, за което всеки голям играч в региона имаше едно на ум.

- Ако все пак можем да говорим за сериозен неуспех, то кой от американската страна го пося според Вас, тъй като за никого не е тайна, че САЩ бе двигателят на мисията в Афганистан?

- Виновникът не е един. Подценяването на талибаните беше само един от грешните ходове за САЩ. Планираното оттегляне, което стратегически беше заченато още във втория мандат на президента Обама, намери своето волеизявление при администрацията на Доналд Тръмп и се финализира при кабинета на Байдън, вървеше по план, включително и с увереността, която много хора в Пентагона имаха относно обучението и екипировката на афганската армия и мотивацията им да поддържат сигурността в страната. Само няколко самотни анализаторски гласа споделяха опасенията, че талибаните са имали предостатъчно време да се мобилизират от преговорите в Доха, започнали през септември 2019 г. и продължили до юли тази година, когато ген. Остин Милър и по-голямата част от високопоставените пълководци на САЩ напуснаха Афганистан. Оттам насетне последва една светкавична кампания, която беше наречена от анализатори по международна сигурност – талибански блицкрийг.

- Как си обяснявате факта, че на талибаните не бе оказана никаква съпротива от страна на афганистанската армия?

- Допреди половин година изглежда САЩ са подценили колко са мощни подземните структури на талибаните. Тръмп сгреши с постепенното изтегляне, защото талибаните успяха да се мобилизират и да активизират съмишлениците си! Отделно светкавичната офанзива, която успяха да организират само за 10 дни хвана неподготвена афганистанската армия. Настрани от това, много от войниците, подвластни на международно признатото правителство, водено от президента Ашраф Гани, дезертираха или се предаваха, позволявайки американска военни техника да се окаже в талибански ръце. Страхът да влезеш в битка с талибаните е може би водещият фактор, който даде този бърз резултат. Много голяма част от редовната армия на Афганистан са били деца, когато в средата на 90-те години на миналия век водените от Мохамед Омар талибани вземат властта и превръщат страната в ислямско емирство с изключително строги закони спрямо жените и с брутална саморазправа с всички опозиционни сили. Страхът от вендета е и този, който накара хиляди хора да преследват по пистите на летището в Кабул напускащите американски самолети.

- Никак не съм привърженик на конспиративните теории, но този развой на събитията е алогичен на база мощта на САЩ, плюс цялото НАТО семейство. Може ли да се разсъждава в посока на това този развой да е търсен от Запада, или поне част от него?

- Този въпрос е по-скоро спекулативен за мен. Ретроспективно погледнато развитието на конфликта в Афганистан претърпя сериозни промени през последните няколко години. Това беше продиктувано от активизирането на външната политика на САЩ по време на кабинета на Тръмп в посока на конкретни действия към изтеглянето на САЩ от Афганистан. Не е тайна, че през последните години стана ясно колко финансови и технологични средства редица американски администрации са налели във военни кампании, изграждането на афганистанската армия и институции, както и в редица инфраструктурни проекти на територията на Афганистан. Числото на тези загубени долари отдавна надвиши американското фиаско във Виетнам. Всъщност паралелът между Виетнам и Афганистан стана все по-натрапчив в последните дни, особено след кадрите с хеликоптера, който отвеждаше извън страната служителите на американското посолство в Кабул. Провалът на Байдън се потвърждава и от факта, че преди около един месец американският президент убеждаваше, че Кабул няма да е вторият Сайгон и че унизителни кадри на американска евакуация няма да има. Уви, това неизпълнено обещание ще остави дълбок отпечатък върху наследството му по отношение на неговата външна политика. Оттук нататък американците отварят една Кутия на Пандора, която трудно биха затворили.

- Като човек, който изкъсо наблюдава Близкия Изток, забелязвате ли някаква реакция от големите фактори в този регион - например Израел и Иран?

- Афганистан е казус, от който Израел се стреми да страни, но няма да е лошо да обърнем внимание и на стратегическите ходове на другите регионални играчи в Близкия Изток и Средна Азия. Руската федерация извърши през последните дни безпрецедентни военни маневри със своите съюзници от Узбекистан и Таджикистан, съседи на Афганистан, като със сигурност целта е да се създаде защитен вал и да се изтласкат талибаните от северните зони на Афганистан – например от Мазар-е Шариф, както и от Херат, и да се търси обединение и изработване на общ фронт в Банширската долина със старите сили около покойния лидер на етническите таджики в Афганистан - Ахмед Шах Масуд, и с негласния лидер на узбекското малцинство в страната - Абдул Рашид Достум.

Тук е редно да се отбележи, че при талибаните е силно застъпен етническият ринцип на разделение. Над 75% от тях са етнически паштуни и това дава ясен отговор на въпроса защо в началото на този „талибански блицкрийг“ първата вълна от бежанци към съседните страни беше от най-застрашените групи, а именно киргизи, тюркмени, таджици и узбеци. Това беше и причината президентът на Таджикистан - Емомали Рахмон, да не признае управлението на талибаните и да посочи като причина за това сериозното притеснение за етническа саморазправа. Разбира се, в редиците на талибаните има етнически представители на всички малцинства в страната, но доминацията в движението винаги е принадлежала на паштуните.

На другия полюс застава другата местна супер сила, а именно Китай, който почти веднага легитимира управлението на талибаните. Това е логично поради желанието на Китай да запази транспортните коридори към Иран, които са важни за „Новия копринен път“. От друга страна повечето сунитски ислямски държави в региона много обичат китайските пари, стига за пред собственото им население да не излезе така, че неглижират въпроса за уйгурите в Китай. Особено неприятно този въпрос седи пред хора, които строят халифати и емирства в XXI век и желаят да се изживяват като някакви обединители или примери за Ислямския свят. Оставя горчив и лицемерен привкус. Но при липсата на други съюзници талибаните ще се сработят повече от добре с Китай. Позицията на Европейския съюз, разбира се, на този етап е обвързана с тази на НАТО, а отделни държави, като Франция и Нидерландия, вече координират и прибират всички свои дипломатически представители от страната.

От идващата със сигурност нова бежанска вълна най-много ще бъде засегнат ЕС и тук за пореден път съюзът ще е изправен пред огромни вътрешни дебати относно как да се процедира с търсещите убежище бежанци и за ролята на агенции като „Фронтекс“ по въпроса. Изключителна активност по кризата в Афганистан обаче демонстрират други две натовски сили и това са именно Великобритания и Турция. Борис Джонсън изпрати допълнително войски и се ангажира с хуманитарна помощ, докато героичната проява на посланика на Лондон в Кабул - да не си тръгне, докато последният служител и съюзник на неговото посолство не бъде изтеглен, бе достойна за адмирации. През годините, още от времената на Тони Блеър, Великобритания беше най-солидният съюзник на САЩ в конфликта в Афганистан и също до последно държаха корпус от войници там. В този смисъл активността им не е учудваща.

Ердоган от друга страна отново проявява умението си да напипва вакууми, в които да се опитва да прожектира някакво регионално влияние. Такова има, но то е по-силно в съседен Пакистан, където турска военна техника подсилва местната армия. Самият Ердоган, в желанието си да бъде медиатор в евентуални преговори за разпределянето на властта в Афганистан с талибаните, много бързо разбра, че това ще е поредното кално блато, в което ще нагази и затова даде заден на дипломатическата си и военна инициатива.

Съседите на Афганистан - Иран и Пакистан, от своя страна са свикнали вече с бежанските вълни, така че не може да се очаква промяна за тях. Освен, разбира се, от големината на бежанския натиск. Но и в двата случая Иран и Пакистан се оказват места, в които повечето афгански бежанци търсят временно застояване или просто транзит. Всъщност последният сериозен играч в региона е най-изправен на тръни. Става въпрос за Индия, която вижда идването на талибаните на власт като пробойна в опитите ѝ да оказва влияние в Афганистан, и по-конкретно да запази страната като буферна зона между нея, Китай и Русия. Всъщност талибаните отправиха най-сериозното си предупреждение да не се намесват в ситуацията именно към Делхи. И засега премиерът на Индия Моди се вслушва.

- Каква прогноза бихте направили за предстоящото в Афганистан - и като събития вътре в него, и като реакция отвън?

- Прогнозата ми е насочена към това, че предстоят любопитни времена за афганистанския народ. Любопитни, защото според някои анализатори талибаните са готови да покажат едно ново лице на света, а именно такова, което зачита основните човешки права и им гарантира суверенитет и независимост в лицето на международната общност. Дали Западът ще им се довери и дали мулла Бардари ще се окаже онзи разумен преговарящ, който описваха първите дипломати на Русия и САЩ - Сергей Лавров и Майк Помпео, тепърва ще се види. Все пак не трябва да се забравя, че някъде в сянката на Бардари неизбежно се спотайва и лидерът на Ал-Кайда - Айман Ал-Зауахири, за когото от години се спекулира, че е намерил убежище в някоя от стотиците пещери в Афганистан. Дали Талибаните отново ще станат проводник за Ал-Кайда предстои да видим. Едно е сигурно обаче, и то е, че Западът трябва да окаже сериозен международен натиск върху талибаните да спазват поетите в Доха ангажименти относно човешките права на собственото си население. Изтеглянето от Афганистан бележи срамна страница в историята на външната политика на САЩ. На ръба сме 20 години след 11 септември 2001 г. Афганистан да се върне към ситуацията отпреди американската инвазия и талибаните да се върнат на власт, заедно с Ал-Кайда в сянката им.

В залите на Капитолия във Вашингтон позаспалите републиканци вече атакуват провала на Байдън. Ще му се припомня, че преди време, подобно на сега, масираното изтегляне на военни от Ирак, предприето от Барак Обама, всъщност роди чудовището ДАЕШ! Изтеглянето сега на Джо Байдън от тази прокълната земя какво ли ново чудовище ще роди? Предстои ни да видим!

- В България представители на институции и партии вчера се събраха на Консултативен съвет за национална сигурност заради афганистанските събития и притесненията от силна мигрантска вълна. Къде сме ние в цялата тази работа?

- В цялата тази каша, разбира се, не трябва да забравяме и мястото на България като естествен сухоземен вход за идващите бежанци към страните от Европейския съюз. Властите в Анкара още от неделя бият сирените относно струпването на хора на турско-иранската граница. Това неизбежно води до факта, че в навечерието на четвърта Ковид вълна, съчетана с вълна от бежанци, нашата страна няма ефективно работещо правителство. Проведеният вчера КСНС препотвърди и тревожната тенденция, че в момента никоя от партиите няма да загърби личния си интерес в лицето на задаващата се криза. Дано анализът ми се окаже грешен, но без работещо правителство, ясна стратегическа концепция относно мигрантския проблем и актуализиран бюджет, идващата есен се очертава да е тежка за всички ни.