Мартин Табаков за ФАКТИ: Обречени сме на конфликта между САЩ и Китай

„Обречени сме на конфликта между САЩ и Китай. Времето, в което живеем, е „затиснато” от тези две величини. Този конфликт е нещо като магнит, който привлича към себе си всички международни процеси. Оттук нататък въпросът е в скоростта и средствата, чрез които ще се развива това противоборство между Вашингтон и Пекин”.

Това каза в интервю за ФАКТИ политологът д-р Мартин Табаков. Разговаряхме с него както относно процесите около протичащото в момента Общо събрание на ОНН, така и за пакта AUKUS, който беше подписан между САЩ, Великобритания и Австралия. Д-р Табаков коментира още резултатите от парламентарните избори в Русия и позициите на отделните държави спрямо управлението на талибаните в Афганистан.

Според него оттук нататък американската външната политика, по отношение на един от основните ѝ стълбове като борбата с тероризма, ще придобие друг облик. „Ще се наблегне на операции, извършвани от безпилотни самолети, по цели на терористите”, посочи той.

„С AUKUS се оказа, че едното френско „ребро” е счупено, при това, от държави, които са съюзници на Париж”, коментира той подписания пакт.

Целия разговор четете в следващите редове:

- Д-р Табаков, общото събрание на ООН продължава до 27 септември - как очаквате да се развие казуса с искането на талибаните техен представител да говори от трибуната?

- По план точно на 27 септември представител на Афганистан трябва да адресира Общото събрание на ООН. Засега има две заявки от страна на Кабул кой да говори от тази трибуна – на определения от предишното правителство за посланик и на посочения от режима на талибаните Мохамад Сохаил Шахин. ООН си има специален деветчленен комитет, който се занимава с казуси, свързани с акредитациите. Не съм сигурен обаче, че този комитет може да вземе решение в толкова кратък срок. За да бъде предоставена думата на представителя на талибаните, е необходимо да има политически консенсус, какъвто не виждам да е налице към този момент.

- Ако талибаните не получат думата, това какъв знак ще отправи към тях?

- Това на практика е въпрос, свързан с това кое правителство на Афганистан е легитимно според международната общност – предишното на Ашраф Гани или текущото на Хайбатула Ахундзада. Затова е трудно да бъде предоставена думата на представителя на талибаните. Не мисля, че международната общност, в своето мнозинство, е готова да удовлетвори желанието на талибаните за подобна легитимност. Поне не толкова бързо и не толкова лесно.

- Позицията на Катар е, че световните лидери не бива да бойкотират талибаните - правилна ли е тази позиция?

- Действително има поне три държави – Катар, Пакистан и Туркменистан, които са готови на сътрудничество с талибаните без предварителни условия. Болшинството държави обаче – от САЩ до Русия, поставят такива условия. Дори Турция, която е единствената държава от НАТО, която все още е въвлечена в Афганистан, покрай организацията на международното летище в Кабул „Хамид Карзай”, предупреди да не се избързва с легитимацията на талибаните.

Едно от споменатите условия, които бяха поставени на талибаните от този широк кръг от страни, бе ислямистите да формират максимално хетерогенно правителство, което да отразява многопластовия етнически състав на афганистанското общество. Това, както знаем, не се случи.

Други ангажименти, които са поставени на масата пред талибаните, пък касаят гаранции срещу трафика на хора и дрога, като това касае на първо място Иран и държавите от Централна Азия. И по-натам – възможността Афганистан да се превърне в безопасно място за различни терористични организации, което пък се следи сериозно от Индия и Китай.

- Споменавайки Китай, в своята реч генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова САЩ и Китай да водят диалог. Наблюдавате ли задълбочаване на конфликта между двете държави?

- Обречени сме на конфликта между САЩ и Китай. Времето, в което живеем, е „затиснато” от тези две величини. Този конфликт е нещо като магнит, който привлича към себе си всички международни процеси. Оттук нататък въпросът е в скоростта и средствата, чрез които ще се развива това противоборство между Вашингтон и Пекин.

Едно от най-важните събития, които ще се случат „на гърба” на тазгодишното Общо събрание на ООН, е срещата на Четиристранния диалог по сигурността, в която ще се видят Джо Байдън, Йошихиде Суга, Нарендра Моди и Скот Морисън. Това е втората среща в този формат на САЩ, Япония, Индия и Австралия за тази година. Преди това пък вицепрезидентът на САЩ Камала Харис бе на посещения в Сингапур и Виетнам, държави от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия. Тези събития са референция към спомената „скорост” на противоборството между Вашингтон и Пекин. Сключеното партньорство за сигурност AUKUS между САЩ, Обединеното кралство и Австралия, което предполага сътрудничество в чувствителни технологии, в това число ядрени, пък е референция за „средствата” на коментираната конкуренция между САЩ и Китай.

- Американският президент Джо Байдън отчете, че САЩ е победила във войната с тероризма - действителността такава ли е?

- При изтеглянето на САЩ от Афганистан миналия месец, Ал Кайда имаше позиции в 15 от 34-те провинции на Афганистан. Освен това въпросната терористична организация има свои клонове в Арабския полуостров, Африканския рог, Магреб и индийския субконтинент. А битката с тероризма далеч не се изчерпва с тази срещу Ал Кайда. Подобна равносметка не ми носи конотациите на победата.

Мисля си обаче, че оттук нататък американската външната политика, по отношение на един от основните ѝ стълбове като борбата с тероризма, ще придобие друг облик: от "boots on the ground" ще премине в режим на "wings in the sky". Т.е. ще се наблегне на операции, извършвани от безпилотни самолети, по цели на терористите. Американските ударите по ал Шабаб в Сомалия са пример в тази насока.

- Байдън говори още за нуждата от засилване на дипломатическите усилия. В същото време се подписва пакта AUKUS, който създаде напрежение между САЩ и Франция - защо се създаде то?

- Париж вече имаше сключен договор с Канбера за изработването на 12 дизелови подводници. Това е търговското измерение на конфликта – Франция ще има пропуснати ползи след като Австралия ще закупи ядрени подводници от САЩ. Но това напрежение имаше и геополитически вектор: Париж се опитваше да изгради тристранен съюз с Австралия и Индия в Индо-Тихоокеанския регион, чрез който да си спечели допълнителна тежест и релевантност там. При това по начин, който хем да адресира рисковете от увеличаващите се възможности на Китай, хем да предоставя на Франция допълнителни опции във въпросния регион, различни от САЩ.

А ако се върна на прагматичните интереси на Франция спрямо Индо-Пасифика, то двете „ребра” на военно-промишлената стратегия на Париж са продажбата на изтребител „Рафал” за Индия и на подводници клас „Баракуда” за Австралия. Сега с AUKUS обаче се оказа, че едното френско „ребро” е счупено, при това, от държави, които са съюзници на Париж.

- Влошиха ли се отношенията между САЩ и ЕС генерално след подписването на този пакт?

- Първо, този казус предизвика едно леко „напукване” в ЕС: ако Германия веднага застана на страната на своя съсед, то балтийските държави реагираха по-внимателно. От Балтика се чуха гласове, че така създалата се ситуация е неприятна, но е необходима повече информация, за да се вникне в нея. В случая позицията на Берлин е много важна, защото само Германия може да легитимира съображенията на Париж в някои държави-членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Още повече, че не е в интереса на Париж да поставя ултиматума „Франция или САЩ” на европейските държави от НАТО като Румъния, Полша, Литва, Латвия и Естония, които са близо до Русия.

Но да, определено се създаде напрежение между Брюксел и Вашингтон. Първата жертва на това напрежение е пропадналата среща - официално, тя е отложена, между външните министри на Франция, Германия, Обединеното Кралство и САЩ, която трябваше да се осъществи в Ню Йорк покрай Общото събрание на ООН. В края на този месец пък трябва да има среща на Съвета по търговия и технологии между ЕС и САЩ. Но нека да видим дали тя ще се състои и ако да, дали ще има напредък. Тук е моментът да кажем, че именно Франция е един от основните привърженици в Европа на налагането на данъци на дигиталните услуги, които предлагат американските технологични компании.

Проведеният междувременно разговор между Еманюел Макрон и Джо Байдън обаче придава и друга перспектива на така възникналото напрежение, този път, не обезателно песимистична. Този разговор има един конкретен резултат: Париж ще върне своя посланик във Вашингтон следващата седмица. Има индикации, че Франция е получила и някои отстъпки като компенсация – по-голяма подкрепа от Вашингтон в антитерористичните операции, които се извършват в Сахел - регион от висока степен на интерес и оперативност за Франция, както и възможна американска отстъпчивост по отношение на „стратегическата автономност” на ЕС, което е друга френска амбиция. Но в каква степен и в каква посока, това ще разберем тепърва.

- Борис Джонсън смята, че партньорството за сигурност, подписано между Австралия, Великобритания и САЩ (AUKUS) ще помогне на западните държави да достигнат Китай в областта на технологиите - ще засили ли това хладнината на отношенията между Запада и Китай?

- Обърнете внимание, че Франция привика за консултации своите посланици от Канбера и Вашингтон, но не и от Лондон. Защо? Понеже, цитирам по памет, за Париж опортюнизмът на британската външна политика не бил новост. Французите също така се опитаха да редуцират ролята на британците в така създалия се казус с AUKUS до тази на обикновени изпълнители. В отговора на Борис Джонсън имаше няколко френски думи, изскочили изпод скърцащи зъби.

Но стига съм Ви разсейвал, да отговоря на въпроса: сътрудничеството в технологиите е един от основните компоненти на партньорствата, които САЩ се опитва да развива в Индо-Пасифика. Другият такъв елемент, върху който са фокусирани усилията на Вашингтон и партньори, са търговските морски маршрути в Азия, с акцент Източното и Южното китайско море. Общото между технологиите и морски линии е обезпечаването на тяхната сигурност. На практика това означава провеждането на тестове за свободна морска навигация и ограничаване на достъпа на китайски доставчици на интернет- и телекомуникационна технология. Именно технологиите пък са част от индустриалното ДНК на Поднебесната империя. Оттук напрежението и хладнината, за която говорите.

Еталонен пример по отношение на последиците от такова напрежение бе това, което медиите широко наричаха „търговска война” между САЩ и Китай по времето на Доналд Тръмп. Последиците от това напрежение се виждат и в Хонконг, и в тайвански проток, и в Южнокитайското море.

- Северна Корея казва, че пактът може да предизвика “ядрена надпревара” - предвид спецификите на държавата, това предупреждение трябва ли да се възприема сериозно, има ли такава опасност?

- Северна Корея, която продължава да развива ядрените си възможности, тества в средата на месеца крилата ракета с голям обсег, за която тесните специалисти допускат, че може да бъде носител на ядрена бойна глава. Оттук сами разбирате, че Пхенян няма как да е коректив на какъвто и да е разговор, касаещ „ядрената надпревара”.

- Има мнения, че НАТО ще изчезне като организация заради подписването на AUKUS - според Вас AUKUS ще се отрази ли по някакъв начин на НАТО?

- Австралия не е член на НАТО, но въпреки това САЩ (и Великобритания) ще споделят с Канбера ядрена технология. Ето това е проблемът на европейско-континенталната квота от НАТО. В случая Европа се озовава в ролята на съпругата, която е открила в сакото на мъжа си скъп подарък, който очевидно не е за нея. И ако съпругата е французойка, няма значение каква е любовницата: разводът ще е шумен и всички съседи ще се ориентират какво се случва по хвърчащите през прозореца мъжки ризи. Гледал съм Ейми Адамс в ролята на монахиня, но не се сещам за такова превъплъщение на Марион Котияр. И това не ми се струва случайно.

Ако САЩ покажат, че когато става дума за сигурността, те създават един по-тесен доверителен кръг – англоговорящата сфера от САЩ, Канада, Великобритания и Австралия, то това ще засили аргументите на Париж в полза на „стратегическата автономност” на ЕС, за която стана дума преди малко, както и за общата европейска отбрана.

- На фона на всички тези събития в Русия се проведоха парламентарни избори. Очаквана ли е за Вас победата на Путиновата „Единна Русия” ​?

- Мисля, че за всички бе очаквана. Имаше два въпроса, които бяха от интерес преди изборите в Руската федерация. Единият бе дали „Единна Русия” ще спечели квалифицирано мнозинство (т.е. с колко ще победи въпросната партия) и каква ще е избирателната активност в страната (по-високата такава легитимира системата). „Единна Русия” ще има квалифицирано мнозинство в Държавната дума при нито добра, нито лоша избирателна активност. Това е добра равносметка за Владимир Путин, доколкото партията му понесе някои щети от възникнало социално напрежение, свързано с повишаването на пенсионния праг и последиците от коронакризата.

Разбира се, в ролята на „Единна Русия”, чийто лидер официално е Дмитрий Медведев, влиза и това – да абсорбира част от недоволството, така че то да не достига до президента на страната.

- Опозицията там поиска отмяна на изборите, САЩ заяви, че изборите не са били проведени честно - ще видим ли някакви санкции в тази посока?

- Вашингтон трябва да измисли работещи механизми, чието прилагане да дава ефект в правилната посока. Налагането на санкции на олимпийски принцип – просто така, за спорта и участието, дава понякога обратен резултат. Класически пример в това отношение видяхме в Иран, където напускането на Ядрената сделка от страна на САЩ и санкционирането на петролния и банков сектор на близкоизточната страна направи така, че Техеран стана допълнително уязвим от икономическата мрежа на Китай. Налагането на санкции като инструмент има своя праг на полезност.