Мартин Табаков за ФАКТИ: ЕС претърпя две сериозни унижения през 2021 г. - едното в Москва, другото при Ердоган

Дислоцирането на руски войски по границата с Украйна, сключването на трилатералния пакт за сигурност AUKUS и напускането на силите на НАТО от Афганистан - тези три събития белязаха 2021 година в международен план според доктора по политически науки Мартин Табаков.

Как се отразиха тези събития, продължават ли последиците от тях и каква е равносметката от отминаващата 2021 година - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с д-р Мартин Табаков.

"В много отношения Джо Байдън продължи политиката на Доналд Тръмп", посочи още той.

"Дипломацията на ЕС често се оказваше в ролята на обекта, а не на субекта", смята анализаторът.

Целия разговор четете в следващите редове:

- Д-р Табаков, кои три събития белязаха 2021 година в международен план за Вас?

- Най-важното събитие, когато става дума за Европа, бе дислоцирането на руски войски по границата с Украйна. При това, на два пъти през изминаващата година – през април и ноември месец. На микро ниво, дотук се стигна след като Украйна не се чувстваше мотивирана да изпълнява Минските споразумения, сами родени от слаба европейска дипломация. На макро ниво, с този натиск Русия иска да си спечели отстъпки – било в самата Украйна, било в региона на Черно море, било спрямо цяла Източна Европа.

Ако отместим поглед към Индо-Пасифика, събитието, което направи разлика, бе сключването на трилатералния пакт за сигурност AUKUS между САЩ, Великобритания и Австралия, който бе показателен както за желанието на Канбера да участва с допълнителни средства в регионалната архитектура за сигурност, така и за мотивацията на Вашингтон да развива “решетката от съюзи” - по думите на съветника по национална сигурност Джейк Съливан, в Индо-Пасифика.

Като трето събитие – напускането на силите на НАТО от Афганистан. Като тук значение имаше не само самият акт, но и разхвърляният начин, по който той се реализира.

- В контекста на напрежението по границата между Украйна и Руската федерация, Москва излезе и с предложения, които, по думите ѝ, биха довели до подобряване на сигурността на европейския континент. Как ще коментирате въпросните руски предложения, адресирани до НАТО?

- Руските предложения, синтезирани най-общо в желанието за редуциране на оперативните възможности на Алианса в Източна Европа, имат обща основа и тя е създаването на буфер – сива зона – между Руската федерация и Алианса. Това е “украинизиране” на Източно Европа: създаването на сива зона със смесен суверенитет.

Според мен тук амбицията на Москва дори не е тези държави да бъдат отново в руската геополитическа периферия - Източна Европа е по-антагонистично настроена от Западна спрямо Москва, но по-скоро те да не бъдат пълноценни членки на ЕС и НАТО. Русия отдавна загуби шанса да гледа на държавите от Източна Европа като на съдържащи възможности за нея. Затова Москва иска да мисли за бившите социалистически страни като поне некриещи рискове за нейната сигурност, бидейки използвани например от САЩ. Оттук например желанието на Руската федерация да не се разполагат настъпателни оръжия в членките НАТО от Източна Европа.

- Другата тема, която споменахте – тристранния пакт AUKUS. Повече конфликти или евентуални ползи донесе подписването му?

- Със сигурност подписването му провокира сериозни разногласия. Един път, в “западния” лагер – между Франция, от една страна, САЩ и Австралия, от друга. Втори път, между Вашингтон, Лондон, Канбера и Пекин.

По-интересна обаче бе реакцията на държави от Югоизточна Азия като Филипините и Виетнам, които реагираха позитивно на AUKUS, за разлика от Малайзия и Индонезия например. Все пак в тази част на света, емблематичен пример за което е самата Австралия, има държави, които се опитват да балансират нарастващата им икономическа зависимост от Китай с развиване на военно-отбранителното сътрудничество със САЩ, или пък и с Русия и Франция, какъвто е случаят на Индия.

- В началото на годината - на 20 януари 2021 година, встъпи в длъжност новият президент на САЩ Джо Байдън. С какво се промени политиката на САЩ спрямо политиката по време на управлението на Тръмп?

- Предвид шумът, който се създаваше преди това, вероятно ще прозвучи необичайно, но в много отношения Джо Байдън продължи политиката на Доналд Тръмп. На целево ниво, новата администрация във Вашингтон продължи да развива коалицията от държави в Индо-Пасифика, основно със страните от Четиристранния диалог по сигурността – Австралия, Индия и Япония. На инструментално ниво, демократът запази митата върху Китай, наложени преди това от републиканеца. Разбира се, сегашната американска администрация демонстрира много по-голямо внимание спрямо други страни, включително тези от Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия - Камала Харис бе във Виетнам и Сингапур, Антъни Блинкен посети Индонезия и Малайзия. Придружен от ръководителя на Пентагона, държавният секретар на САЩ проведе и срещите 2+2 с Япония и Южна Корея.

От друга страна, когато става дума за отношенията между САЩ и ЕС, бяха предприети някои стъпки за разрешаване на проблемите в евроатлантическото пространство: бяха отложени тарифите за алуминий и желязо, както бе инициирано и решение на проблемите със субсидиите на Боинг и Еърбъс.

- Силна или слаба за външната политика на ЕС бе 2021-ва година?

- Не ми носи удовлетворение това да използвам силни думи или да изпадам в леснотията на обобщенията, но струва ми се, че дипломацията на ЕС през тази година претърпя две сериозни унижения. Едното, в Москва, където Върховният представител по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел бе наставнически адресиран от руския му колега Сергей Лавров. Другото, когато в Анкара Урсула фон дер Лайен стоя като част от интериора, при съвместното ѝ посещение с Шарл Мишел при турския президент Реджеп Таийп Ердоган.

Но за да не кажете, че съм заложник на символната страна, ще се върна на Украйна, където Германия и Франция видимо не успяха да се справят с нарастващия натиск от Владимир Путин. Последният бе придружен с бежански такъв - по границата на Беларус с Полша и Литва, и с доставките на руския газ към Стария континент. Изобщо дипломацията на ЕС често се оказваше в ролята на обекта, а не на субекта. Същото бе и спрямо изтеглянето на Алианса от Афганистан, където европейската квота на НАТО до последно не знаеше какво се случва.

- Наблюдавахме ареста и осъждането на Алексей Навални, след това “Единна Русия” спечели парламентарните избори в Русия. Промениха ли нещо тези събития?

- Отдавна изборите в Русия не служат за верификация на електорални нагласи, а за утвърждаване на тези на властта. Иначе в Руската федерация със сигурност има дисиденти, но те не са със статута на медийни звезди. Нещо повече, ние не познаваме тези хора, западните средства за масова информация не правят интервюта с тях, посолствата на западните държави не повдигат въпроса за тяхното състояние. От тази гледна точка, смятам, че прекаленият – вече превърнал се в комерсиален – интерес спрямо Алексей Навални изиграва контра-продуктивна роля. Нима ние в България не знаем, че тук истинските дисиденти на социалистическия режим бяха впоследствие заглушени и низвергнати, за сметка на телевизионните антикомунисти?

- Споменахте вече Афганистан, където талибаните взеха властта. Четири месеца по-късно, можем ли да направим някаква равносметка с какво това промени геополитическата констелация в региона?

- Влиянието на Пакистан върху Афганистан не просто се увеличи, а се и институционализира посредством назначаването на талибани, близки до властите в Исламабад, на ключови позиции в правителството на Афганистан, включително вътрешно министерство, и като губернатори на отделни провинции. Нараснаха и апетитите на Китай спрямо това да свърже инфраструктурно Афганистан към Китайско-Пакистанския икономически коридор, а оттам да осигури на страната и излаз към Индийския океан. При все, че не го казват на глас, засега Русия и Иран се чувстват по-скоро ощетени от така развиващите се събития.

- Виждате ли опасност от мащабен военен конфликт?

- За да се стигне до такъв, това би означавало, че „спирачките” в международната система за сигурност са срязани. Не мисля, че все още сме дотам. Но трябва да гледаме с особено внимание какво се случва в Тайванския проток и Южнокитайското море. Границата между Индия и Китай по Хималаите също винаги е имала рисков характер.