Мартин Заимов пред ФАКТИ: Паметникът на Съветската армия е политическо изявление, а не история

“Демонтиране не означава премахване. Демонтиране в нашето разбиране означава преместване”.

Това каза пред ФАКТИ финансистът Мартин Заимов, който е част от инициативен комитет, който от години се бори за демонтирането на Паметника на съветската армия от центъра на София. Преди дни - в събота, на 25 септември, Заимов беше задържан от органите на реда, докато боядисвал в бяло буквите от надписа на паметника, в опит да ги заличи. “На съветската армия освободителка от признателния български народ”, гласи надписът върху монумента. Според Заимов той представлява историческа лъжа.

Обществото трябва да реши къде да бъде преместен паметникът, известен като МОЧА - Монумент на окупационната Червена армия, каза още Заимов. За него Музеят на социалистическото изкуство е една добра възможна локация.

“Впрочем този музей не бива да е на социалистическото изкуство, а на комунистическото или на тоталитарното. Има съществена разлика между думата “социализъм” и тоталитарно общество, комунизъм. Смисълът на нашия режим много се отдалечава от това, което представлява днешният смисъл на думата “социализъм”. Понятието социализъм исторически е много по-ненасилствено, отколкото понятието комунизъм. В тези 45 години, в които в България властва т. нар. комунизъм, това е човеконенавистническа власт. Тя е същата като националсоциализма. На никого днес не би му хрумнало да нарече националсоциализма социализъм, въпреки че коренът на думите е еднакъв”, обясни Заимов.

На въпроса трябва ли Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет през 2000 година, да се задълбочи, той отговори: “Този закон е напълно достатъчен, просто той не се изпълнява такъв, какъвто е. Не виждам защо един закон да бъде преработван, за да бъде изпълняван. Задържането ми е незаконно. Законът не се изпълнява - тоест не се спазва. Законът казва, че този паметник е политическо изразяване. Той не паметник на загинали хора, защото в България няма загинали съветски войници. Това не е военен паметник, не е надгробен паметник, не е исторически паметник. Това е едно политическо изявление. Изтриването на надписа също е политическо изявление. Въпросът е кое е законно и кое не е. Това е съдебен въпрос. Това, което аз съм направил, е политическо действие, но не изисква намеса на парламента според мен. Изисква ангажиране на обществото в неговото разнообразие. Казвам разнообразие, имам предвид полицейските власти, съдебните власти. Законът съществува, за да се изпълнява, не за да се променя, когато някой прави нещо не както трябва”.

“Непрекъснатото прехвърляне на нерешени въпроси е изключително погрешно. Народното събрание трябва да се занимава със съществени сюжети. Този сюжет за мен и за други хора, разбира се, е съществен. Той обаче не изисква неговото решаване от народните представители в Народното събрание”, обясни той.

Решението според Заимов е, на първо място, премахване на надписа на монумента. Самото решение за демонтирането на целия паметник от “Княжевската градина” е взето от Столичния общински съвет още през 1992 година, но не е изпълнено. Според Мартин Заимов, вместо НС да се ангажира с този въпрос, това решение просто трябва да се изпълни.

По въпроса с лустрацията обаче се изисква решение на Народното събрание. По този повод Заимов каза: “Винаги съм смятал, че в България трябва да има лустрация. 30 години по-късно, по физиологични причини, за това вече е късно. С това не казвам, че не бива да има лустрация. Двата сюжета обаче не са свързани. Ние имаме нужда да разберем, че лустрацията е вътрешен въпрос. Този паметник не е само вътрешен въпрос. Той е унижение на българското общество като цяло, включително на хората, които бихме искали да лустрираме. Нещата са различни. Ако ги свържем с въпроса за лустрацията, парадоксално това ще ни отдалечи от важния въпрос. Важният въпрос е свързан с българското достойнство и с това да не се живее в лъжа, с това да разберем, че миналото е приключило, че този паметник все още не е история и никога няма да бъде история. Режимът е история, паметникът не е. Надписът не е история, надписът е в момента”.

Според Заимов сме свикнали с историческата лъжа, изречена в надписа на паметника. “Много стотици години ние сме били примирени в най-различни обстоятелства. Имаме такава тенденция. Има обаче и много хора, между които и аз, които смятат, че по този въпрос не трябва да бъдем примирени, защото той ни подсича - загубваме равновесие, не можем да стоим твърдо на мястото си, а е много важно за бъдещето. За да може човек достойно и сериозно да решава въпросите и проблемите, които има и които би имал, той трябва да стои здраво на краката си”, каза той.

Политическото слово се ползва с най-голяма степен на защита от европейското право за свободно изразяване. Заимов обаче беше задържан в събота. На въпроса това задържане продължаване на комунистическата линия ли е, той отговори: “Това задържане е наследство на тоталитарни навици, които в случая са привнесени и продължават да бъдат привнесени. Такова наследство за съжаление продължават да имат и други страни. Погледнете Испания, която много трудно все още решава наследството на Франко. Трудностите с Каталония са свързани точно с наследството на Франко. Има много други държави, в които това ужасяващо човеконенавистническо минало продължава да има влияние”.

“Убеден съм, че има милиони руснаци, които биха подкрепили да се изтрие този лъжлив надпис и да се премести паметникът”, смята Мартин Заимов.

Относно позицията на Руското посолство у нас, той каза: “Руските власти са нещо комплексно. Дори в руската власт вероятно има хора, които разбират, че този въпрос затруднява отношенията между Русия и България. Сигурен съм в това. Какво е изразила в даден момент дадена институция не изразява нищо сериозно. Това е също един моментен политически израз. Това, което е важно за нас и мнозинството българи, включително на тези, които се предлага да бъдат лустрирани, е да разберат важността на откъсване от това минало”.

Важността съществува, защото светът се променя много бързо, посочи Заимов. “Светът се променя не непременно в човеколюбива посока. Човеколюбието е фундаментален въпрос. Много е важно мнозинството българи да разбират това, за да можем да се справим с това, което ни предстои. Това няма нищо общо с миналото. Тези чудовищни режими от миналото са били отговор на трудности, подобни на тези, които ни предстоят. Ако има нещо, което ме мотивира, това е, доколкото мога - не само аз, а много хора около мен, да помогна на българите като цяло да не повторим тези грешки”, обясни той.

Според Мартин Заимов демонтирането на Паметника на съветската армия ще се случи тогава, когато обществото е готово за това. “Интересът на обществото към тоз уж незлободневен въпрос се оказа огромен. Тази работа започва още с решението на Столичния общински съвет преди 29 години. Има неща, които отнемат време. Денацификацията на Германия на практика се случи докрай 30 години след 1945 година - когато обществото я направи. Справянето с това, което обсъждаме, не става чрез властта. То става чрез осъзнаването на хората кое е добро и кое е зло”, завърши Заимов.