Взимаш си куче, а после го изхвърляш?

По време на локдауна много германци се сдобиха с домашни животни. При мнозина обаче решението е било необмислено. Днес все повече стопани се отказват от кучетата си. Приютите в страната вече са препълнени.

Преди няколко дни полицията в град Мьорс, който се намира близо до Дюселдорф, задържала 56-годишна жена. Тя прехвърлила през двуметровата ограда на местния приют за домашни животни куче от породата Шиба ину. Тъкмо се готвела да прехвърли през оградата и второ куче от същата порода, но в този момент дошла полицията, извикана от случаен минувач. За щастие, първото куче не било пострадало при падането.

В полицейския участък жената обяснила, че няколко приюта отказали да взимат животните ѝ с твърдението, че са препълнени, затова прибегнала към тази крайна мярка. Полицията е завела административно дело срещу жената.

По данни на Германското дружество за защита на животните, през 2020 година броят на домашните животни в страната е нараснал с над милион в сравнение с предходната година. Днес, когато вече може да се работи в офисите и може да се пътува, на редица хора не им остава време за кучетата и котките у дома. "Приютите за домашни животни се оказаха в много сложна ситуация", казва Елке Занс, ръководителка на приюта "Конрад Аденауер" в Кьолн.

Много кучета и котки остават без стопани

Тя не разбира защо германците си купуват котки и кучета от развъдници или от нелегални търговци, вместо да си вземат животно от приют. По нейните думи, по време на пандемията взетите от приюта животни изобщо не били много. Експертката все пак предполага, че хората искат сами да възпитат четириногото от ранна възраст и затова избягват осиновяването на животно от приют. За съжаление обаче сега немалко кучета и котки остават без стопани.

"На едни отведнъж започва да не им стига времето за животните, защото вече не работят от вкъщи, други се местят в ново жилище, в което нямат право да отглеждат животни, при трети бива диагностицирана алергия към козината на котки или кучета", изброява Елке Занс. Според нея обаче определено е странно, че хората не са отчели всички тези фактори предварително.

Занс разказва, че след локдауна ситуацията с приема на животни в кьолнския приют драстично се е изострила. "Спряхме да приемаме животни от хора, които не живеят в Кьолн, защото очакваме с наближаването на зимата към нас да се насочат местните жители, които по някакви причини не могат да се грижат за своите питомци. Второ, в момента имаме твърде много несоциализирани кучета, на които не можем да намерим нови стопани. Те отварят много работа на нашите треньори", подчертава Елке Занс.

Особено много "проблемни кучета" идват от източноевропейски държави. Организациите, които се занимават със спасяването на кучета в тези страни, ги предават на германци, желаещи да имат домашно животно. Но често става ясно, че отрасналите на улицата животни трудно могат да бъдат възпитани, много от тях проявяват агресия към други кучета или деца, затова тези животни бързо стигат до приютите. Това е едната група кучета. Другата включва кученцата, купени от нелегални търговци по време на пандемията. Заради локдауна и карантинните мерки много от кучешките училища, в които стопаните се учат как да възпитат кучетата си, бяха затворени, а животните са прекарвали по-голямата част от времето си между четири стени.

Много от тях се плашат от градския шум, страхуват се от хората и от другите кучета. Точно за този тип животни животът в приюта става проблематичен. С тях трябва да се работи много, а липсата на специално обучени треньори е хронична.

Прибързани решения с трагични последствия

"Често хора ни казват, че нямаме право да не приемем тяхното животно в приюта, а някои дори ни заплашват със съдебни жалби", разказва Елке Занс. "Обичайно ги питам - а вие дали сте се замислили за своите права и задължения, когато сте си взели куче? Мнозина наистина забравят за отговорността, която поемат, взимайки малко кученце или вече пораснало животно. А като се появят проблеми, се обръщат към нас. За съжаление нашите възможности са ограничени, за което мнозина не се замислят."

Мнозина не се замислят и за това, че отглеждането на куче струва пари - то има нужда от храна, от медицинско обслужване, за него се плащат данъци. И финансовите разходи се оказват твърде високи за някои стопани - затова впоследствие взимат решение да се откажат от питомците си.

В приюта, който ръководи Елке Занс, има над 69 котки. Занс посочва, че с тях е по-лесно: не трябва да се плащат данъци, няма нужда да ги водиш на разходка, а и нищо не им пречи да си стоят вкъщи, докато стопанинът е на работа. Но и котките, останали без стопани, са се увеличили след пандемията. Много хора ги намират на улицата, хранят ги известно време, след което ги носят в приюта.

"Сред тях има немалко болни и стари животни, които имат нужда от медицински грижи. И приютът трябва да поеме тези разходи. Освен това е много трудно да се намерят нови стопани за тези животни", обобщава Елке Занс. Тя изтъква, че много от хората, които си взимат домашни животни, за съжаление забравят, че грижата за тях е постоянна, че те са безпомощни като малки деца. И когато стопаните им се сблъскат с някой проблем, виждат решението му най-често в това да дадат животното си в приют. "А те след пандемията вече са препълнени", констатира Елке Занс.