8 Ноември, 2021 12:53 18 567

Д-р Соломон Паси пред ФАКТИ: България преживява трагична национална катастрофа

  • соломон паси-
  • д-р соломон паси-
  • атлантически клуб-
  • ковид-
  • ковид криза-
  • политическа криза-
  • нато-
  • ес

Според най-успешния министър на външните работи на България в най-новата ни история, в последните 6 месеца у нас сме в най-бурната и ирационална фаза на тази катастрофа, свързана с Ковид пандемията

Д-р Соломон Паси пред ФАКТИ: България преживява трагична национална катастрофа - 1
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Кризата с Ковид в България продължава да нанася огромни непоправими щети на страната ни, а една от основните причини да стигнем дотук е липсата на силно и адекватно политическо лидерство.

Най-вече поради това, но и за да получим отговор на други много важни въпроси, от ФАКТИ потърсихме гледната точка на един от малкото много успешни български политици - д-р Соломон Паси, министър на външните работи на България в периода 2001-2005 година.

Д-р Соломон Паси е основател и президент на Атлантическия клуб в България. Създаден като НПО през 1990, АКБ разпространява идеята за разпускането на Варшавския договор и за присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз.

През август 1990 д-р Соломон Паси, депутат във Великото Народно събрание, изготвя законопроект за присъединяването на България към НАТО. Това предизвика публична дискусия в Централна и Източна Европа за разпускането на Варшавския договор, както и разширяването на НАТО и ЕС. Министър Паси (2001-2005) успешно договоря поканата на България за членство в НАТО, както и ефективно сключва присъединяването през 2004.

Д-р Паси изготвя парламентарна резолюция за присъединяването на България към ЕС (1990) и, по случайност, министър Паси води преговорите и подписва Договора за присъединяване към ЕС през 2005.

Други подробности от впечатляващата му биография можете да научите в този линк, а интервюто ни с него четете в следващите редове:

- Г-н Паси, да започнем от най-актуалното и в същото време най-трагичното. Защо българските държавници се провалиха във всички аспекти на борбата с COVID пандемията, ако, разбира се, сте съгласен с констатацията ми?

- За периода на епидемията имаме убити българи на годишна база, които са 6 пъти повече, отколкото през Втората световна война! Това е трагична национална катастрофа, чиято най-бурна и най-ирационална фаза е през последните 6 месеца. При това, въпреки цялата подкрепа и натрупани знания, които ЕС ни предостави и въпреки множеството предупреждения, прогнозирали сегашната ситуация, и въпреки множеството поучителни европейски и световни примери, от които властта можеше да се поучи. Това предотвратимо бедствие има своите конкретни отговорни и безотговорни имена и се надявам те да бъдат посочени, за да избегнем повторения на тази срамна трагедия занапред.

- Всички казват, че всички са виновни. Вие чувствате ли се част от тeзи “всички”?

- Атлантическият Клуб е координатор на Здравен Щит Европа - https://bit.ly/3vUgAWL - едно от първите (от април 2020) мащабни паневропейски изследвания за епидемията (и все още актуално!), публикувано още през април 2020, в което предлагаме серия от политики, които - координирани между ЕС и НАТО - да минимизират вероятността за разпространение и повторение на подобни зоонозни епидемии.

Ние не сме спирали да предупреждаваме управляващите да се опрат на науката, но любовта към властта надделява над грижата за здравето и живота на нацията.

За неправителствена организация направихме максимума. Ако имахме повече лостове и ресурси, можехме да направим и много повече.

- Това несправяне свързано ли е с политическата криза, в която е България от миналата година насам?

- От половин година насам ние имаме служебни, но съвсем пълнокръвни правителства, които при това са много по-маневрени от редовните, защото не участват в изборна кампания. При това имаме един и същи министър на здравеопазването, който не може да се оправдае с предшествениците си.

Това е пре-пре-предостатъчен период, за да се планира и проведе мащабна, национална и резултатна кампания срещу епидемията, включително да се увеличи процентът на ваксинираните.

През зимата на 2020 в света нямаше експертиза, каквато има днес. Тоест задачата днес е съвсем тривиална - просто съберете най-добрите и най-лошите практики и приложете първите и избегнете вторите. Погледнете към днешните страни отличници като Италия, Англия, Тайван, Израел или Португалия, в която един адмирал направи чудеса. Така че, ако българската експертиза не ни стига, да внесат португалски адмирали!

- Какъв е анализът Ви за кризата - като започнем от това, защо попаднахме в тази криза и стигнем до това защо не успяваме на този етап да се измъкнем от лапите й?

- Политическата диагноза на сегашната трагедия е “популизъм”, който съпътства демокрацията от раждането ѝ в Древна Гърция до ден днешен. Сократ го е обяснил със следния пример: избирателят предпочита да гласува за сладкаря, който раздава лакомства, а не за лекаря, който предписва горчиво, но ефективно лекарство.

Популистите угаждат на избирателя днес, като взимат необезпечени финансови, здравни и морални заеми и дългове, които завещават на децата ни. Точно такъв беше механизмът, довел до гръцката финансова криза преди няколко години.

По-картинно описание на диагнозата “популизъм” и нейното лечение читателите ни могат да открият в тази TEDx лекция в Университета Сианс По в Дижон от 2017:

- Политическата криза системно се преплита с темата за русофилството и опитите да се отклони България от пътя ѝ на Запад. Имаме рекорден брой конкуриращи се, макар и малки русофилски партии. Как се преплита тази тема с Ковид трагедията?

- Ако оставим настрана любовта към Достоевски, Репин, Мусоргски или Гагарин, с които сме отраснали, ортодоксални русофили у нас няма. Защото те биха пращали децата си да учат в руски университети. Но такива български студенти почти няма, особено на фона на десетките хиляди наши деца, обучавани в Европейския съюз, Великобритания и САЩ. Тоест, българинът е много, много повече западофил, отколкото какъвто и да е друг “фил”, включително русофил.

Съвсем друго нещо са партиите, платени от Москва. Да, такива има и то не една. И те предлагат една амалгама от националсоциализъм, расизъм, омраза и всичко онова, което превърна XX век в трагичен. Те насочват логичното недоволство на хората не към продължаващото усъвършенстване на нацията, а към деструктивно връщане назад…

И те, платените от президента Путин защитават неговия интерес, а именно - той да остане пожизнено на власт. Което не е, разбира се, интересът на Русия. Така че тези партии следва да се определят като русофобски путинофили.

Но както и да ги определяме, не трябва да ги подценяваме, защото именно подценяването на Хитлер беше една от причините за идването му на власт. А повечето от путинофилите носят някои от най-стряскащите белези на хитлеризма и националсоциализма. Това е сериозна заплаха за обществото, срещу която за съжаление правоприлагането у нас е доста мудно и нехайно либерално.

- А призивите да въведем руската анти-Ковид ваксина Спутник-V защо замлъкнаха насред днешната криза?

- Много просто. Руската антиепидемична политика, уви, се сгромоляса трагично - статистиката на руските Ковид жертви е повече от стряскаща и българските адвокати на Спутник-V забравиха тази своя доскорошна любов.

Най-тъжното е, разбира се, че по отношение на жертвите от Ковид българските власти докараха България до дереджето на Русия, въпреки всички европейски лостове, с които разполагаме. Ние просто не ги използвахме.

- Ако се абстрахираме от партийните и предизборни риторики, как най-ясно бихте дефинирали евроатлантическите ценности?

- Атлантическите ценности могат да се определят с един кратък морален закон и един лаконичен правилник за неговото прилагане.

Законът е онзи, на който е основана Библията: “Не руши свободата на другите, по начин, по който не искаш те да рушат твоята!”

Правилникът за неговото прилагане е мотото на България, формулирано още от хан Кубрат: “ Съединението прави силата.”

Трябва да уточня. По подразбиране: съединението на силните прави добрата сила!

Съединението на глупавите прави лошата сила и нашите антиваксъри днес с пълна сила доказват това.

- Споменавайки НАТО, Вие като един от архитектите, още от 1990, за възхода на Алианса, как оценявате текущото му състояние?

- НАТО, както и целият свят, през 2021 имат малко общо с онези от 2004, когато влизахме в НАТО и нищо общо със същите от 1990, когато потеглихме на Запад. Но ако развитието на света не можем да го задържим, то развитието на НАТО, а и ЕС, разбира се, сме длъжни да ускорим. При това с нешаблонни, нетривиални и стратегически решения.

Ако трябва да извадя пред скоби едно най-важно измежду тях, това е необходимостта от създаване на траен и далекобоен съюз между НАТО и Индия.

Този съюз трябва да адресира най-големия риск пред световната демокрация - китайско-руската експанзия по цялата планета (включително на Северния полюс), в киберпространството, в космоса и в генетиката на човечеството.

- Какви конкретни действия бихте предложили на бъдещите ни политически администратори, за да не изпаднем в тотална изолация сред цивилизационните ни партньори в НАТО и Европейския съюз?

- В НАТО и ЕС, както отдавна вече и в ООН, и ОССЕ, ние по-скоро присъстваме, отколкото участваме. Това отразява централния проблем на държавата ни: няма голяма цел, липсва ѝ хоризонт и далечна посока. Живеем във външнополитическа безпътица.

През 1990 формулирахме такива цели - НАТО и ЕС. Но от 2007 целта е политическото оцеляване на политическата класа.

Единствената рецепта е народът ни да избере доказани лидери, а не месии. А ако не можем, нека си го признаем и да си внесем отвън. В противен случай децата ни ще продължават да ги дирят навън.

- За да завършим, ще Ви попитам нещо по-фундаментално. Оптимист ли сте за бъдещето на България и евроатлантическия цивилизован свят?

Ако бях в управлението, щях да съм загрижен за обозримото бъдеще на България. Но сега, по-скоро от зрителската скамейка, мога да съм само тревожен. Въпреки членството ни в НАТО и ЕС…

Но дългосрочното оцеляване на демокрацията ще се базира на технологиите и те дават надежда, че лидерите в технологиите могат да преодолеят липсата на лидерство в политиката.