Историята на Уалид, който искаше да стигне до Германия

Сириецът Уалид искал да стигне до Германия - също както и повечето останали мигранти по границата между Беларус и Полша. Пътуването на 44-годишния мъж обаче приключва твърде драматично. Неговата съдба не е изключение.

За 44-годишния Уалид от сирийския град Хомс бягството към Европа приключва в една гъста гора, зад дънера на паднал бор. Там силите го напускат окончателно. Групичката сирийци, в която бил и той, успяла да проникне на 25 километра навътре в територията на Полша. Преди това те прекосили беларуско-полската граница и дори опасната забранена зона край нея.

Мигрантите обикновено се придвижват нощем, а през деня им се налага да се крият от стотиците гранични полицаи и военни, изпратени да залавят „нарушителите на границата“. Да стигнат до държава от ЕС успяват само най-младите и силните. За Уалид това се оказало непосилно. Бягащите с него сирийци били принудени да го изоставят и да продължат пътя си. Но преди това те изпратили чрез геолокация координатите на Уалид на една хуманитарна организация, която помага на изпаднали в беда хора.

Отчаян зов за помощ

Спасителна група тръгнала незабавно да издирва изпадналия в беда сириец, но това се оказало трудно, защото внимавали да не привлекат вниманието на полицаите. Минали часове, а отчаянието на Уалид постоянно нараствало. Сред спасителите имало и жена, говореща арабски. Тя успяла да се свърже по мобилния телефон с издирвания сириец. „Моля, помогнете ми! Моля ви! Господи, помогнете ми!“, умолявал ги той по телефона. Мъжът бил напълно обезводнен и нямал сили дори да говори.

Паралелно с издирването на отчаяния мъж организацията подала спешен иск за временна закрила по хуманитарни причини. Това бил единственият начин Уалид да не бъде върнат от полицаите обратно в Беларус. Късно вечерта спасителите успели да открият изпадналия в беда сириец – само с малка раница на гърба и треперещ от студ. Мъжът вече не бил в състояние да се движи поради пълно обезводняване. Затова спасителите повикали линейка.

Уалид искал да стигне до Германия – както и повечето от неговата група мигранти, но за 44-годишния сириец пътуването е вече приключило. Екипите на Бърза помощ в Полша са длъжни да информират полицията за откритите мигранти, затова съдбата на Уалид сега зависи вече само от властите. Една от сестрите в болницата на Хайновка уверява, че поне докато е в здравното заведение, сириецът ще е на сигурно място и няма да бъде върнат обратно отвъд границата с Беларус.

Не се вижда краят на кризата

От Павел (името му е променено от редакцията) научаваме, че през септември активистите всеки ден са получавали до 30 обаждания със зов за помощ. Междувременно сигналите са вече само по един или два на нощ. Очевидно предприетите драконовски мерки и изпратените да патрулират в района 15 000 граничари дават резултат.

Павел е истински професионалист сред групата спасители: той е участвал в подобни операции в Гърция и други страни на Балканите още по времето на голямата бежанска вълна от 2015 и 2016 година. И преди бежанци и мигранти са били връщани обратно – тази практика е позната от Гърция, България или Хърватия, припомня Павел. Но никъде другаде той не е виждал толкова систематични и открити действия, като тези на полските власти.

Активистът не вярва, че кризата на границата между Беларус и Полша ще приключи скоро. Идния месец Полша започва изграждането на 180-километрова ограда по границата, снабдена с видеокамери и друга модерна техника. Наблюдение ще се извършва и от въздуха с дронове. Когато стената бъде завършена, около двеста километра от границата с Беларус все пак ще останат незащитени, тъй като това са предимно мочурливи райони, в които не е възможно изграждането на защитни съоръжения.

Доходен бизнес

Павел е участвал в много спасителни операции, но една се е запечатала в съзнанието му: в края на септември неговата група е била повикана от мигранти, изпаднали в беда. Когато стигнали до тях в гората, открили 9 бедстващи жени от Конго, които били само по пантофи и летни дрехи – без обувки и якета.

„Те нямаха никаква представа къде се намират. Каналджиите им били обещали, че бързо и лесно ще стигнат до Европа“, казва Павел. Когато им обяснили колко безнадеждно е положението им, жените се разплакали безутешно. Разбрали, че бягството им свършва дотук, и че напразно са дали на каналджиите огромни суми в евро.

А нелегалното прехвърляне на хора вече се превърнало в много доходен бизнес за хората от региона: трафиканти осигуряват транспорт на мигрантите до границата с Германия срещу четирицифрени суми в евро.