Преместването на Агенцията по кадастър от МРРБ в нова структура ще е сериозно законодателно упражнение

Агенцията по Кадастър, както всички я знаят, е всъщност и преди всичко агенция по геодезия и картография и изпълнява дейности по няколко закона – Закон за геодезията и картографията /ЗГК/, Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, Закон за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ , Закон за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСВГЗГФ/, ЗУТ и други.

Главният от тях обаче е Законът за геодезията и картографията /ЗГК/. Той определя задачите, целите и отговорностите на съответните министри, имащи отношение към материята – на МРРБ, на МО и МВР, свързани със задачите на геодезията и картографията, а кадастралната карта е просто едно от техните приложения.

Не трябва да се забравя, че АГКК от 2020 г. е включена в единния списък за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Основанията за това действие е както необходимостта от повишаване на сигурността на информационната система на кадастралната карта, така и много по-високите изисквания на националната сигурност към определяне и поддържане в актуално състояние на координатното пространство на РБ, усъвършенстването на националната координатна система БГС 2005, които са в пряка връзка и трансформационна зависимост с европейските и световните, глобални хоризонтални и вертикални координатни системи.

Всичко описано до тук иде да покаже, че механичното преместване на АГКК от МРРБ при друг принципал би било едно сложно, дълго и доста тежко законодателно забавление, без което преместването не би могло да се случи.

Разбира се, че съвършени закони няма и не може да има, най-малкото защото обществените отношения, които те уреждат, непрекъснато се променят, но всяка една промяна трябва да води до по-добро уреждане на съответната материя, а не до обратното. В случая с АГКК трябва да се постъпи много внимателно, още повече, че това упражнение беше вече правено веднъж и няколко пъти след това в годините беше консултирано като предложение да се мести в МЗХ например, а и други идеи, като не твърдя, че преместването в едно министерство на електронното управление например, не би имало смисъл – напротив, но трябва много внимателен и отговорен подход. Важното в случая е ,че в тази агенция са съчетани множество функции, като главните са геодезическите и картографските отговорности.

Един от важните етапи за развитието на човешката история е придобиването на умения за изобразяване на околното пространство чрез карти и планове. Така наречените Велики географски открития дават началото на глобализацията на световното развитие, след което географските карти стават все по-пълни и все по-точни. Правят се начални опити за систематезиране на натрупаните данни.

На тази база, представите за света претърпяват революционни, качествени промени. Днес сме свидетели на нов, революционен бум на геодезическите и картографски технологии, намиращи основно приложение в съвременните ГИС, част от които е и единната електронна кадастрална карта на РБ. Днес никой не се замисля дори, като разглежда или работи с електронни топографски или други карти в интернет, кой аджеба е създал данните в тези огромни масиви?

Геопространствената информация е тази, която промени парадигмата на нашия съвременен живот и е движеща сила на икономическия растеж. Верните и изчерпателни геопространствени данни са ключът към успеха, но основата, върху която стъпват, са подробните проучвания и точните геодезически измервания. Много по-необходимо е изчистването и създаването на една БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ГЕОПРОСТРАНСТВЕНА СТРАТЕГИЯ, КАТО ИНТЕГРАЦИОННА ЧАСТ ОТ ЕЛЕКТРОННИТЕ И ЦИФРОВИЗИРАНИ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ИНСТИТУЦИИ.

Геостратегията би трябвало да отчита и другите главни неполитико-географски фактори, влияещи върху или можещи да въздействат съществено на стратегическото планиране. Дълбоко се надяваме бъдещите правителства да водят една твърда и последователна политика за насърчаване на пространствено-информационната индустрия и засилване на конкурентоспособността в кадастралния сектор, което пък от своя страна ще допринесе за насърчаване на изследователската и научно-практична дейност в областта на геодезията и картографията, технологичното развитие и разработването на актуални закони и политики.

На сегашното почти хаотично създаване на най-различни ГИС системи, особенно на тези, възлагани с публични средства, от знайни и незнайни ведомства, министерства, държавни дружества и други, трябва да се сложи край и да се въведе единна геопространствена рамка, под зоркия надзор на агенцията по геодезия. В противен случай има не малка опасност в тези информационни масиви от данни, при геореферирането да се получат, меко казано, подвеждащи резултати. Не дай си боже, те да са свързани с навигационни проблеми, с бедствия или аварии, които биха изпратили съответните органи на грешно място, с грешни координати.

От всичко това, може да се направи извод до каква степен е важно съществуването и развитието на АГКК като такава, а под каква „шапка“ ще бъде е един втори въпрос. Сегашната система за обслужване на кадастралната информационна система КАИС е въведена през 2013-14 г., когато агенцията беше под шапката на Министерство на Инвестиционното Проектиране. Лично моето убеждение винаги е било, че АГКК трябва да е държавна агенция, подчинена пряко на министър-председателя, предвид националните, глобалните и интергационни задачи, които тя изпълнява. Имаме примерите на великите държави, в които националните геодезически служби са подчинени директно на президентските и министър -председателските кабинети, а провежданите от тях политики са с приоритетно значение за цялостните политико-стопански системи на съответните страни. Никакво стратегическо планиране на дейности не може да мине без тяхно участие.

Убеден съм, че това е тема с продължение, като повдигнатите въпроси трябва да намерят своето решение в най-близко обозримо бъдеще. Те имат отношение към дейността на цялото ни общество и държава. Винаги превантивните мерки дават по-добри резултати. Геодезията е консервативна, но и глобална наука, води се от универсални принципи, стъпва на универсални математически модели и се възползва в най-голяма степен от най-съвременните технически постижения, свързани със земята, космоса и тяхната неразривна връзка.

Съвременното технологично израстване беше немислимо само преди 20-30 години и това революционно развитие изисква адекватно държавно управление на процесите и провежданите политики, за да не тичаме след вятъра. Дейностите в тази агенция по закон са почти 100% аутсорсвани на частни компании, а тя се грижи само за контрола на получените данни, поддържане на сертификациите на комерсиалните GPS/GNSS перманентни мрежи, поддържане на информационните системи в актуално състояние и определяне и развитие на политиките в тази сфера, включително законодателните.

Валентин Йовев е Роден през 1958 г. в град Троян. Завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Геодезия, фотограметрия и картография” през 1984г. Има сериозен опит в сферата на геодезията и кадастъра. През годините заема различни постове в генерална дирекция „Опазване на държавни ценности и съкровища” към МС и Военно-икономическия блок към Министерството на отбраната. Участвал е в проектирането и реализацията на над 100 значими, а част от тях и уникални за страната инвестиционни проекти по част геодезична в отбранителната индустрия и гражданския сектор, пътища, жп инфраструктура, язовири, както и множество обекти касаещи устройство на територията, земеразделяне, кадастър и проекти в областта на висшата геодезия. През 2013 г. е назначен за изпълнителен директор на АГКК. Официален представител на Р България в GEOSS. От юни 2015 г – 2017г. е председател на Камарата на инженерите по геодезия (КИГ). От 2017 – 2021г е заместник министър в Министерство на регионалното развитие и благоустройството със сектори геодезия, кадастър, национален строителен надзор, технически правила и норми и дирекция устройство на територията.