Да поговорим за "момчетата и момичетата" в новото управление на България

Повтарят, че били твърде млади, нямали опит, трябвало да се съветват, понеже управлението на България не ставало като в учебниците. Аз пък викам да не се съветват твърде много, белким ни върнат малко към "учебниците".

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

Една от основните теми през последния месец е младостта на новите управляващи. Изчислиха, че 47-ото Народно събрание е сред най-младите в историята, броиха колко от новите депутати са под 30 години, а достолепните медийни анализатори снизходително наричаха господата Кирил Петков и Асен Василев „тези момчета“. Не съм чувал някой да дава подобни квалификации на Десислава Атанасова или Даниел Митов, макар че и те са в началото на 40-те.

Злорадство и подигравки. Симпатии и надежди.

В социалните мрежи заваляха подигравки за загубилия дар слово Радослав Василев, когото, слава богу, окуражи „дядо му“ Рамадан Аталай. Обсъждат иронично новата ръководителка на Петковия политически кабинет, защото не се била научила да се усмихва. Съмнения събуди и министърът на културата г-н Атанасов, който влиза в едно нарцистично поле на творци без необходимата лична слава. А върхът на злорадството беше капанът, който ГЕРБ заложи на младото мнозинство със злополучния мораториум върху цените на тока. „Старите кучета се гаврят с новобранците“, коментира един журналист.

От друга страна говорителите се надпреварват да симпатизират на младото поколение, нахлуло с апломб в политиката. Не знаем много за тях, но пък им „вярваме", „надяваме се“, защото „младостта е нашето бъдеще" и т.н.

Чудя се как да интерпретирам този феномен. Впрочем, той се случи и в ранните години на прехода, и със Симеоновите юпита, та дори и при ранните ГЕРБ. Твърде просто ми се вижда обяснение от типа, че страната ни е патриархална, че младите живеят до късна възраст при родителите си и се освобождават от опеката им едва когато емигрират в чужбина. Мина доста време от геронтокрацията на късния Живков, а в частния сектор отдавна предпочитат хора с възрастовата характеристика на новите дейци на "Продължаваме промяната" (ПП). Някой ще си спомни, че твърде младите ни премиери Димитров и Виденов, заели поста на по 36 години, бяха изиграни и прогонени от старите играчи. Но Костов заема поста на 48, Станишев - на 49, Борисов - на 50. Разликата до 41-44 не ми се вижда достатъчна, та да правим народопсихологически обобщения.

Младостта като метафора

Преди всичко младостта е метафора за желанието страната да се промени и нещо най-после да се размърда. Или за някои обратното - за зиморничавия страх от това, че ще им се развали рахатлъкът. Помните от историята основното политическо деление през българското Възраждане: стари срещу млади. Едните искат бавно и внимателно, другите - бързо и революционно; едните са за двуглава турско-българска монархия под егидата на Русия, другите - за независимост веднага и със собствени сили. Това разделение ще открием във всички периоди на българската история. Често младите са такива и физически, но това съвсем не е задължително. Сравнете примерно сред политолозите бунтовния Евгений Дайнов (63) и компромисния Стойчо Стойчев (38). Кой е младият и кой е старият? А Мика Зайкова (79) и успелият млад човек Делян Пеевски (41)?

Друго възможно обяснение е подмяната на институционалните взаимоотношения с лични, поколенчески. Не знам дали забелязахте колко често в последната кампания се прокрадваше тази тема - „приятели ме накараха да се кандидатирам“, „вярвам му, защото сме приятели от толкова години“. Това звучи симпатично, но е знак за един сериозен проблем: в политиката не се случва естествено и непрестанно обновление, навлизат вълни от „приятели“.

Управленците, успели да заемат някакви позиции, се държат за креслата до край и понеже всичко е запушено, периодически наблюдаваме поява на нови и нови партии, построени не върху институционално израстване, а като поколенчески бунт. ПП е само поредният пример. Възрастта сякаш заменя идеите, състезанието - имат си доверие, защото се знаят, слушат една и съща музика, учили са в едни и същи университети, ходят в същите барове.

Има изключения. Шареният възрастов състав на ИТН се дължи вероятно на нестандартния начин на събирането му с кастинги и телевизионни участия. Дали той не беше причина за провала им, не знам. Или вземете саморазправата на г-жа Нинова със старите в партията си и издигането на нови хора. Да, но действията ѝ вече започнаха да изглеждат съмнителни, защото самата тя не иска да напусне председателството, макар че съсипа партията си. (Някой вярва ли на оставката ѝ? Аз не.)

На тази възраст Александър Велики побеждава Персийската империя

Как да се обновяват периодически партиите, та да няма нужда от поколенчески взривни вълни? Не знам - може би някаква мандатност, може би трябва да чакаме развитието на европейска политическа култура. Защото желанието ни да влязат млади хора във властта не е просто естетика, колкото и да е приятно да гледаш симпатични и образовани (най-после!) лица по телевизора. Демокрацията предполага обновление, и то непрекъснато.

Повтарят, че младите нямали опит, че трябвало да се съветват, защото управлението на тази страна не ставало както пише в учебниците. Аз пък викам да не се съветват твърде много, белким ни върнат малко към „учебниците“.

И да не забравяме все пак, че млади, според ООН, са хората между 15 и 24 години. В този смисъл млад е само един от новите ни депутати - бъдещият доктор Милко Пенев (23). Но на тази възраст Александър Велики побеждава великата Персийска империя.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.