Foreign Policy: Защо президентът на Сърбия е заплаха за Европа

През ноември и декември 2021 г. хиляди сръбски граждани излязоха по улиците, като блокираха ключови пътища в продължение на три уикенда.

Инициатори на протестите бяха екологични организации и граждански обединения, негодуващи срещу обявени от сръбското правителство законодателни промени, които да снижат прага за провеждане на референдум и така да улеснят отчуждаването на земи от собственици. Експерти и граждани заподозряха, че законът е лобистки и обслужва интересите на мултинационалната компания Rio Tinto, която иска да изгради мащабна мина за литий в долината Ядар в Западна Сърбия, пише в свой анализ Foreign Policy.

Протестиращите са загрижени заради липсата на прозрачност, придружена от мащабна корупция; а еколози и граждански активисти се притесняват от от рисковете за природата в този плодороден район, осигуряващ една пета от селскостопанската продукция в страната.

При първите протести "главорези" с тояги биха протестиращи и се опитваха да преминат през протестите с булдозер в гр. Шабац - най-близкият град до планираната мина. Хулиганите бяха откарани до мястото на планираната мина с правителствени автомобили и нямаше никакво съмнение, че заплашваха демонстрантите от името на режима на Вучич.

Днес не може да се вземе решение без сръбския президент Александър Вучич, който участва в токшоута с часове наред всяка седмица по всички основни телевизионни канали. Вучич обяви сделката като "голяма инвестиция" и пряко ѝ предложи политическа подкрепа. Президентът има абсолютна власт над страната – 188 от 250-те депутати в парламента са избрани от неговата партийна листа, и неговата партия контролира почти всяка община в страната.

След като протестите набраха скорост, Вучич отначало се отдръпна и оттегли подкрепата си за проекта, но скоро след това - на 27 декември м.г., поднови подкрепата си и се зарече, че проектът ще продължи по план.

И друг "спектакъл" от последните седмици подчерта заплахата от страна на режима на Вучич.

На стена на сграда в центъра на Белград има своеобразен стенопис с лика на Ратко Младич - военнопрестъпникът, отговорен за геноцида в източния босненски град Сребреница през 1995 г. През юли портретът на Младич, който излежава доживотна присъда в затвора, след като беше осъден от Международния наказателен трибунал, се появи в Белград, както и на много други места в страната. Това не са първите портрети на Младич, които се появяват, но изникват все по-често, а и по-старите рисунки не се ползваха с такава защита от властите, както по-новите.

Граждани продължават да се опитват да рисуват върху портретите с цел да ги премахнат, но прилежните му привърженици продължават да възстановяват най-видния му портрет в централен белградски квартал. Двама активисти дори бяха арестувани от цивилни полицаи за това, че са хвърлили яйца по портрета. Докато националистическите таблоиди, близки до режима, открито твърдят, че Младич е бил герой, сръбското правителство пази и защитава портрета на стената без открито да го подкрепя.

Позволявайки стенописите да бъдат защитавани от неизвестни, правителството поддава на националистическия електорат, като същевременно отрича всякаква отговорност за тях и по този начин защитава своите проевропейски намерения.

Ясен знак за публичната подкрепа на портретите на Младич бе когато министърът на вътрешните работи Александър Вулин посети стенописа след арестите на 9 ноември 2021 г.

Националистическият и авторитарен характер на сръбското правителство представлява заплаха за Сърбия и региона. Твърдението на Вучич, че е прагматичен европейски консерватор може да изглеждаше убедително през първите му години на власт, но звучи все по-празно.

Авторитарният курс на Вучич все повече отдалечава Сърбия от Запада и Европейския съюз. Докато партията му беше подкрепена от западните посолства в първите години - подкрепа, дадена с надеждата той да бъде прагматичен политик, с който да може да се работи съвместно, Вучич и медиите, контролирани от неговото правителство, все повече пропагандират антизападна линия.

Досега Сърбия е извънредно място в Западните Балкани. Регионално проучване, поръчано от Консултативната група по политиката на Балканите в Европа, показва, че 80,4% от гражданите на региона искат страната им да се присъедини към ЕС; а в Сърбия този брой е едва 53,2 процента.

На Китай и Русия се гледа като на по-големи поддръжници, и те получават по-широко доверие, независимо дали това се дължи на дарените от тях ваксини срещу Ковид, или на техните лидери. Тази гледна точка се усложнява с пандемията, - Китай се разглежда Китай като основен помощник - въпреки че Белград е купил ваксините срещу вируса от Пекин и няма публична информация за цената на сделката; а САЩ и ЕС се разглеждат като разпространители на фалшиви новини.

Това е резултат от интензивна антизападна кампания от проправителствени медии, които непрекъснато обвиняват западните правителства, както и независимите медии, включително филиала на CNN - N1, че извършват антисръбска пропаганда.

Дори когато става въпрос за подкрепата на сърбите за ЕС, има ясен авторитарен наклон - според проучване най-популярният световен лидер след руския президент Владимир Путин и китайския му колега Си Дзинпин, е автократичният премиер на Унгария - Виктор Орбан; тоест, когато сърбите гледат към Европа, те гледат към Будапеща, а не към Берлин.

Приятелството на Вучич с Орбан се зароди още през 2015 г., когато унгарският премиер описа Сърбия като по-европейска страна от някои членки на ЕС. Това замени уютните отношения на Вучич с тогавашния германски канцлер Ангела Меркел с приятелство с Орбан.

Докато Германия остава важен съюзник по отношение на икономическите инвестиции и поради влиянието си в ЕС, Вучич предпочита да се разбира по-добре с неговия колета - автократ Орбан. Новото германско правителство, с Аналена Бербок като външен министър от "Зелените", вероятно ще настоява за повече работа по въпросите на върховенството на закона и демокрацията в Сърбия.

Обръщането срещу Запада, съчетано с авторитарния контрол на Вучич, има значение отвъд Сърбия. Въпреки че нагласите в региона са различни, все пак тези антиевропейски настроения може да заразят и останалите страни. Освен че е поне два пъти по-голяма от всяка друга страна на Западните Балкани, Сърбия граничи с всички останали (с изключение на Албания) и се стреми да оформи региона по два начина:

Първо, Вучич се представя като регионален лидер чрез инициативата за регионална интеграция „Отворени Балкани“ - идея за интегриран регион, базиран на отворени граници, известен също като „Мини-Шенген“, който ще даде на Сърбия най-големите икономически ползи и ще обвърже останалата част от региона по-тясно с него.

Другият и донякъде противоречив подход е т. нар. сръбски свят – термин, заимстван от Русия и основно описващ сръбска сфера на влияние, основана на етническа принадлежност. Сърбия е влиятелна чрез сръбските партии в Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово. Дори и да не контролира напълно всички тях, това позволява на Сърбия да формира вътрешната политика на своите съседи и да блокира ключови решения.

Чрез изграждането на сфера на влияние Сърбия може да разпространи авторитарната си антизападна политика в целия регион. На последните регионални избори в Косово резултатът беше доста според в общините с албанско мнозинство, като управляващата партия „Ветевендосе“ на премиера Албин Курти понесе загуба. В 10-те сръбски общини с мнозинство, Сръбската листа, контролирана от Белград, спечели чрез комбинация от сплашване и корупция, а на много места нямаше други конкуренти и спечели до 100 процента от гласовете.

Сърбия също придоби влияние в региона през 2021 г., като предостави ваксини и позволи на граждани на други страни да се ваксинират в Сърбия. Това беше особено важно за граждани от съседните Босна, Северна Македония и Черна гора, които нямаха първоначален достъп до ваксини поради бавното внедряване на глобалната програма на ЕС за ваксинация. С това свое прагматично решение Сърбия осигури ваксини от Китай, Русия и Запада, но много граждани отказаха да се ваксинират поради силни антиваксърски настроения и ниско доверие в правителството.

Докато ЕС помогна за осигуряването на по-голямата част от ваксините в региона, той закъсня да съобщи и подчертае помощта си, което изкара Вучич като герой, а Сърбия изигра регионалната роля във ваксинационната дипломация.

Според резултатите от проучването, които скоро ще бъдат публикувани от Консултативната група по политиката на Балканите в Европа, Сърбия е оказала най-голяма помощ по време на пандемията на сръбските граждани в други страни - според проучването Сърбия е на второ място след ЕС, Черна гора и Северна Македония. В Северна Македония повечето граждани очакват помощ в битката срещу Ковид да дойде от Сърбия, отколкото от ЕС.

Въпреки че няма нищо лошо в регионалната солидарност, когато тя се насърчава от автократ, който работи в тясно сътрудничество както с външни участници, за да увеличи своята подкрепа, така и с авторитарни лидери в ЕС, това засилено влияние не вещае нищо добро. Точно както Орбан помага за насърчаването на лидери с единомислие в ЕС чрез финансова помощ, дипломатическа подкрепа и подкрепа на приятелски медии, Вучич се стреми да разшири влиянието си в Западните Балкани по подобен начин.

Този ход го прави незаменим за западните му партньори и му помага да остане на власт. Така той нормализира авторитарния, антизападен и националистически мироглед, който прониква в партията и медиите, които контролира. Това рискува да подкопае демократичните и либерални правителства в целия регион и да отслаби влиянието на ЕС там, а същевременно да насърчи правителство, което разпалва националистическо напрежение.