Цветан Кръстев за ФАКТИ: Голямата цел на Кремъл е преструктурирането на НАТО

Войната на Русия срещу Украйна продължава и за съжаление няма изгледи да спре. В същото време, докато боевете на украинска територия продължават и руските военни обстрелват гражданска инфраструктура и цивилното население на Украйна, българската политическа конюнктура продължава да се колебае и мотае с предоставянето на военна-техническа помощ на украинската държава.

Държава, която брани не само своята териториална цялост и население, но и целия цивилизован свят от нецивилизования, за който човешкият живот не значи абсолютно нищо.

За да поговорим относно някои аспекти от случващото в и покрай войната на Русия в Украйна, включително такива с тясно български контекст, от ФАКТИ се свързахме с геополитическия анализатор Цветан Кръстев.

Интервюто ни с него четете в следващите редове:

- Г-н Кръстев, днес ще си говорим за геополитика и за българска политика, като няма как все пак да не започнем с най-актуалната и в същото време крайно неприятна тема. И по-конкретно с един от елементите, които са част от войната в Украйна. Дават ли вече резултат санкциите срещу руския агресор?

- Наложените санкции срещу Русия са изключително координирани и безпрецедентни в модерната история. Тяхната цел е да се окаже натиск за прекратяването на войната в Украйна и да доведе до задълбочаваща се международна изолация на Москва. Санкциите към момента не дават желания резултат за спирането на военните действия на територията на Украйна, но техният ефект върху икономиката на Русия е на лице и това си личи от последните реакции на руските власти. Руската централна банкa покачи драстично основния си лихвен процент до 20% с цел да подкрепи обезценяващата се рубла и съответно да ограничи влиянието на санкциите, като същевременно предупреди, че руската икономика ще премина през структурна трансформация. Също така централната банка публикува резултати от анкетно проучване сред 18 икономисти, чиито резултати прогнозират спад на БВП на страната от 8% на годишна база през 2022 г. и ускоряване на инфлацията до 20% на годишна база през същата година. Преди малко повече от седмица рейтинговата агенция Fitch също прогнозира спад на икономиката на Русия от 8% през тази година заради несигурността около продължителността на войната и санкциите. Но британският премиер Борис Джонсън ясно заяви, че прекратяването на огъня няма да е достатъчно за отмяна на санкциите на Лондон и загатна за налагането на нови мерки.

- Някои Ваши колеги икономисти казваха преди около седмица, седмица и половина, че войната ще приключи скоро заради икономическата несъстоятелност на агресора Русия, други точно обратното - че очакват дълга война. Какво е Вашето мнение?

- По мое мнение Русия се готви за продължителна война, но тази прогноза я правя с няколко уточнения. Тази седмица станахме свидетели на първите сигнали за потенциално успокояване на напрежението, след като Русия обяви, че започва изтеглянето на войски от районите около столицата Киев и Чернигов. Въпреки това бомбардировките и ракетните обстрели продължиха в различни части на страната, а Пентагонът заяви, че наблюдава прегрупиране на руски войски, които има риск да бъдат използвани за военна офанзива в други региони, включително и в Донбас. В този смисъл, въпреки отделни заявки или обещания от страна на Русия, които може да наблюдаваме в краткосрочен план, има сериозна заплаха от продължителна офанзива и обсада на отделни градове в южната и източната част на Украйна в дългосрочен план. Към момента Русия не дава индикации, че би преговаряла за връщането на полуостров Крим на Украйна или за отказ от признаването за независими на Луганска и Донецка народни републики. Поради това считам, че има сериозен риск и от продължителни опити за установяването на още републики от този тип с помощта на руската армия.

- Да намесим и България в контекста на руското влияние, за което с Вас говорихме по-рано. Считате ли, че за Кремъл България е по-специална страна или пък ни разглеждат абсолютно наравно и по един и същи начин със съседите ни на Балканския полуостров?

- Ако погледнем официалните позиции на Русия, тя ни разглежда като неприятелска страна заради членството ни в ЕС. Това стана ясно, когато Руската федерация публикува списък на неприятeлски държави, който включва всички членки на икономическата общност. Отношението на Кремъл към България едва ли може да се нарече по-специално, тъй като то е такова като към страна-членка на ЕС и НАТО. На Балканския полуостров може да се каже, че Сърбия получава по-различно отношение, като Москва и Белград имат сближени позиции по отношение на определени външнополитически въпроси. В този смисъл Кремъл единствено би могъл да се опитва да влияе в България чрез определени партии, използвайки ги като инструмент за дестабилизация и опит за разединяване на страната по ключови евроатлантически позиции.

По отношение на влиянието на Балканите е важно да припомня решението на черногорски съд от 2016 г., което осъди двама руски граждани на затвор за опит за преврат с цел Черна гора да не стане член на НАТО. Този план бе осуетен и към днешна дата Черна гора е в НАТО. Но риск на Балканите може да има и от т.нар. Република Сръбска, която възниква по време на войната на Слободан Милошевич.

- Какво иска Кремъл в България - излизането ни от НАТО и марионетно правителство, като досега обслужване на стратегическите им интереси или просто всеобща дестабилизация в рамките на Европейския съюз?

- Голямата цел, която руският президент Путин обяви още преди войната, е преструктурирането на НАТО във формат отпреди 1997 г. Това включва и прекратяването на членството на България в НАТО, което обаче няма как да се случи, тъй като този избор е направен още през 1997 г., когато резултатите от парламентарните избори дадоха възможност за съставянето на такова правителство, което започва пътя на България към присъединяването към НАТО. Тоест всякакви идеи и предложения за референдум за членството ни в НАТО са несъстоятелни.

- Каквато и да е всъщност целта им, как си обяснявате почти непрекъснатото възникване на политически проекти, които в България изразяват гледната точка на руското външно министерство, и бидейки толкова много, не си ли пречат по-скоро?

- От 1989 г. насам в България винаги е имало ниша за създаването на подобни партии, които целят именно да привлекат определен тип електорат. Разбира се, в отделни периоди може да се каже, че е имало конкуренция, но винаги е изпъквал един играч с ясно изразени антинатовски или прокремълски позиции. В случая тук може да правим паралели с „Възраждане“.

- „Възраждане“ и „Атака“ - това едно и също нещо с различни хора ли е?

- Има големи сходства между „Възраждане“ и „Атака“, като неслучайно „Атака“ получи на последните избори минимален резултат. Тоест може да се каже, че „Възраждане“ успешно е привлякла почти целия електорат на „Атака“ към себе си. Основните сходства между двете политически партии е, че си служат с националистическа реторика, примесена с любов към Русия, но не към руската култура, традиции или изкуство, а към повтарянето на външнополитическите тези на сегашното управление на Путин. Също така начело на настоящата „националистическа“ партия в парламента отново има лидер, който си служи с радикална реторика и се стреми да отхвърля установени политически норми в опит да се покаже като противник на даден елит или статукво. Този тип говорене води до осакатяване на институционалното доверие в България, което дава шанс за пораждането на кризи и дестабилизационни процеси. Всичко това бе смесено и с разпространяването на антинаучни теории по време на всички вълни от пандемията, което допринесе и за по-слабата ваксинация у нас заради всяването на страх сред отделни групи от обществото.

- Относно Стефан Янев, когото коментирахме в първото наше интервю. Гледах негово участие в БНТ миналата събота и мога да кажа, че той звучеше адекватно по всички теми, дори по икономически, които би трябвало да са му далечни като бивш военен. А колебливите си позиции относно НАТО обясни с това, че е решил да не залага на рязка реторика срещу източния ни неприятел, а да разчита на това, че военните планове на Алианса така или иначе си вървят. Също така отбеляза, че изборът - в контекста на принадлежността ни към НАТО, е направен. Да не би това по-скоро да е новият месия - тип Бойко Борисов, Румен Радев, а донякъде и Кирил Петков, отколкото ново руско прокси?

- Направих си труда да изгледам това интервю, за да мога да дам коментар по въпроса. За мен позициите му по отношение на НАТО и икономическата ситуация са обясними спрямо търсения от него имидж в един бъдещ политически проект. От една страна, той продължава да се стреми да се изявява като балансьор по отношение на войната в Украйна, тъй като рано усети, че има ниша в тази посока. Ето защо Янев и неговият бъдещ политически проект няма да имат радикални и категорични позиции по отделни външнополитически казуси, тъй като това пространство вече е заето от „Възраждане“, а подобен тип говорене винаги отвежда политическите играчи на границата от влизането в парламента.

Коментарите му за настоящата икономическа ситуация и влиянието на инфлацията върху доходите на хората потвърждават опасенията, че партията ще е със патриотично-социален характер и би търсила сътрудничество преди или след евентуални избори с формация на Мая Манолова. Освен това потенциално засилване на подобен тип говорене би създало риск от провокиране на негативни обществени настроения към осигуряването на помощи за украински бежанци.

По отношение на втората част на въпроса – ако трябва да се търсят сравнения с изброените политици, най-близкият пример е с образа на Румен Радев, тъй като самият Янев дълго време бе определян като дясната ръка на президента. Има съвпадения и по определени позиции относно войната. Президентът Радев наскоро заяви, че предоставянето на оръжие на Украйна означава пряко въвличане във войната и вземане на страна. Това е теза на Кремъл, която дори е повтаряна многократно.

- Относно позорното поведение и на правителството, и на управляващото мнозинство в парламента по темата за доставка на защитни средства и оръжие за Украйна, възниква и следният въпрос: защо им е в Кремъл изобщо да се конфронтират с българската власт, след като тя - и тази, и предишната, пасивно и/или активно работи за техния успех?

- Вече стана ясно, че в парламента предстоят дискусии относно потенциалното предоставяне на оръжия за Украйна. По време на гласуването на подобно решение ще се види ясно кой на чия страна е. В този смисъл непредоставянето на оръжие и предоставянето на оръжие са взимане на страна, няма средно положение.

- Възможно ли е коалицията, която е начело на държавата, да се разпадне заради някой от множеството фактори, които ни носи руската военна агресия в Украйна?

- Войната в Украйна е един от факторите, който предизвиква трусове и напрежение в правителството. Изборът на гуверньор на БНБ вероятно също ще се окаже причина за дисбаланс между коалиционните партньори. Известно напрежение създаде и покачването на максималния осигурителен праг, но впоследствие „Демократична България“ се примири с решението. Всичко това показва, че партиите от четворната коалиция имат различни позиции по отделни политически въпроси. По отношение на войната в Украйна БСП, която е част от управлението, е по-близка до позициите на „Възраждане“, която е от опозицията. Всичко това показва, че при предсрочни избори има риск от утвърждаването на идеологически и политически различно мнозинство, което да включва партии от център-ляво като БСП, бъдещите политически проекти на Янев и Манолова, както и „Възраждане“.