Путин не е готов за край на войната, но когато е готов и ние трябва да сме готови

Ние поставяме изцяло фалшив избор пред Украйна, който, ако бъде наложен, може ненужно да подкопае европейското единство. Миналата седмица допитване за Европейския съвет по външни отношения показа, че се появяват два лагера в европейското обществено мнение: по-голям лагер за мир (35%), който иска да намали и управлява сега и по-малък лагер на справедливостта (22%), който иска да продължи напред до победа. Всъщност, ако погледнете детайлите, има три групи, като най-голямата (43%) избира както мир, така и справедливост, пише "Гардиън".

Това разделение между мир и справедливост се отразява и в публичната полемика. В едната крайност е Хенри Кисинджър, който твърди в Давос, че Украйна трябва да отстъпи територия сега, за да осигури прекратяване на огъня и ни предупреждава да избягваме да унижаваме Владимир Путин. Не е изненадващо, че това предизвика остра реакция от онези, които правилно посочват, че Путин не показва никакви признаци, че е готов да преговаря сериозно или да отговори на отстъпки. По-вероятно е превантивното смущение не само да не успее да осигури траен мир, но също така ще остави Путин в позиция да се върне и да заграби повече от Украйна, след като прегрупира силите си.

Още новини от Украйна

В другата крайност, страстните поддръжници на Украйна като Ан Апълбаум и Тимъти Снайдер вярват, че Украйна трябва да бъде подкрепена срещу Русия, докато бъде постигната пълна победа. Удобно е, че те никога не дефинират какво е победата. Това връща ли Русия към линиите от 23 февруари? Или изобщо извън украинска територия? Трябва ли Украйна да продължи да се бие, докато руските въоръжени сили не бъдат окончателно обезвредени и Путин не бъде свален?

В този дебат изглежда, че не сме научили нито един от уроците от нашата история. Можете да наложите условия на дадена страна само ако я завладеете, както направиха съюзниците в Германия през 1945 г. В противен случай дори "победителите" трябва да преговарят, както във Версай през 1919 г. И тъй като никой не предлага Украйна да нахлуе в Русия , Володимир Зеленски е прав да твърди, че тази война ще трябва да приключи с уреждане на преговори. Русия ще продължи да съществува като съсед на Украйна и все още ще има много по-големи въоръжени сили. Ще има траен мир само ако не оставим Русия да оплаква, изолирана и чакаща следващата възможност за нахлуване.

Винаги има напрежение между мир и справедливост, когато се опитвате да разрешите конфликт. Ако президентът на Колумбия Сантос Калдерон бе казал на лидерите на Фарк през 2012 г., че иска мир, но те ще трябва да влязат в затвора за 30 години и това е справедлив залог, те не биха се интересували от преговори. Също така би било погрешно да се приеме пълна амнистия след 50 години война, оставяйки жертвите без удовлетворение. Вместо това Сантос създаде система на преходно правосъдие, за да постигне баланс между мир и справедливост, за да даде на миналите жертви справедливостта, която заслужават, като същевременно се увери, че няма нови жертви в бъдеще. Ще трябва да има същия баланс между мир и справедливост в Украйна.

По същество този дебат губи от поглед съществения факт, че украинците воюват, а не ние. Можехме да застанем в тяхната защита, както направихме за Полша през 1939 г. (твърде късно), в Кувейт през 1991 г. или в Косово през 1999 г., но ние избрахме да не го правим. Следователно само украинците имат право да решават кога да преговарят и какви отстъпки да направят. Те не трябва да бъдат притискани отново към мирно споразумение, което не могат да постигнат, както бяха в Минск през 2014 г. Нито трябва да бъдат притискани към безкрайна война.

Путин все още не е готов за сериозни преговори. Но той може да стане готов, в зависимост от изчисленията му след битката в Донбас, така че трябва да сме подготвени. Той може да обяви прекратяване на огъня, както направи през 2014 г., задържайки завоюваната от него територия. Това ще остави Украйна пред още един замразен конфликт, който Путин ще използва, за да попречи на страната да се движи по пътя към европейското бъдеще. Такова прекратяване на огъня би било капан. Може да се наложи Украйна да настоява да се бие и да говори едновременно, за да постигне задоволително споразумение. Тя трябва да бъде подкрепена в тези преговори от своите съюзници, които държат ключа към санкциите и гаранциите за сигурност, за да възпират Русия от повторно нахлуване. Трябва да действаме сега, за да създадем група приятели на Украйна, която да предложи тази подкрепа, както направиха други преговорни процеси.

Най-голямата гаранция за сигурното бъдеще на Украйна е в ръцете на ЕС. Ако Украйна е със статут на кандидат с ясен път към членство, дори и продължителен, тогава за Русия ще бъде много по-трудно да нахлуе отново. Това също ще даде на правителството на Украйна лостовете и стимулите, от които се нуждае, за да реформира фундаментално система, все още твърде доминирана от корумпирано наследство от съветската епоха на олигарси и клептократи. Трудно е за ЕС, който е много наясно с грешките си в миналото при допускането на страните твърде рано. Но знае, че Украйна е специален случай.

Трябва също така да разширим настоящия дневен ред за преговори. Ранните преговори между Русия и Украйна бяха твърде насочени към руските искания по отношение на територията и неутралитета на Украйна. Нов дневен ред трябва да бъде балансиран с приоритетите на Украйна: правосъдие за извършените престъпления, възстановяване на страната и признаване на териториалната цялост на Украйна. Въпросът за територията в крайна сметка е игра с нулева сума. Ще трябва да увеличим пая, за да намерим начини да позволим компромиси. Това изисква по-широки преговори за бъдещето на европейската сигурност, включително ново споразумение за конвенционални сили и нови отношения между НАТО и Русия.

Фалшивата дихотомия, която рискуваме да си създадем сега между мира и справедливостта в Украйна, ще играе в ръцете на Путин. Единството, показано до момента, вдъхна нов живот в ЕС и НАТО и ние не трябва да го застрашаваме. Ако искаме това да е последната европейска война, тогава трябва да се съсредоточим върху поставянето на масата за правилния вид преговори, вместо да спорим излишно за това колко сме готови да изядем.