След Русия, китайското изкушение на Германия

След като беше заслепена от природата на руския режим, след като пренебрегна "черните лебеди", задаващи се на хоризонта, за да защити икономическите си интереси, повтаря ли Германия същата грешка с Китай? Това пита в статия за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

Под тежестта на войната в Украйна се сринаха двата основни стълба на германския икономически модел: осигуряването на евтин газ благодарение на Русия и вярата, че винаги можем да разчитаме на американската сигурност. Днес Германия разбира, че е направила два лоши избора в толкова важни области като енергетиката и отбраната. Нейните лидери, които смятаха, че глобализацията омиротворява нравите, че търговията нормализира най-трудните режими и че икономиката превъзхожда политиката, се сгромолясаха от високо. Ето ги сега принудени внезапно да напуснат безгрижния свят, на който са се наслаждавали след края на Студената война и да сменят своя модел. След като се отказаха от газопровода "Северен поток 2", те скъсаха с традиционния си пацифизъм, като решиха да се превъоръжат. Но навиците умират трудно. А природата, щом може, винаги се връща в галоп.

"Самотният ездач" Олаф Шолц, първият западен лидер, който пътува до Пекин, за да се срещне със Си Дзинпин след 20-ия конгрес на Комунистическата партия, ако не броим Еманюел Макрон, има за цел да укрепи връзките между германската индустрия и Китай. За БМВ, Фолксваген или Мерцедес китайският пазар е рай, който осигурява 30-40% от техния оборот. И като залог за добра воля, германският канцлер разреши, точно преди да замине за Пекин, на китайска компания да придобие дял в пристанището на Хамбург. Германия действа с Китай така, както някога с Русия: поставя икономическите си печалби пред интересите на Европа и се придържа към това, което отдавна е магическа формула: "Това е просто бизнес", независимо от политическата и военна среда.

Но този трети стълб, китайският, по немски модел, на свой ред може да рухне. Посещението на Олаф Шолц всъщност идва в контекста на нарастващо недоверие на Запада спрямо китайския диктаторски режим. Някои от партньорите на Германия остро протестираха срещу този ход, който увеличава зависимостта на най-голямата икономика в ЕС от режим, който не споделя европейските ценности. И всичко това във време, когато именно Европа се опитваше да се дистанцира от режима в Пекин или поне да измисли трети път между наивността, която демонстрира през последните години, и отношението на САЩ. Германският избор е още по-критикуван, тъй като Китай мълчаливо подкрепя агресията на Владимир Путин в Украйна и се бори, подобно на Русия, срещу демокрациите. На 20-ия конгрес, който даде пълни правомощия на Си Дзинпин, Китайската комунистическа партия вписа в своя устав противопоставянето си на независимостта на Тайван, правейки конфронтацията в региона все по-възможна.

Не повече от Франция, Германия не беше разбрала какъв е залогът с грузинската война през 2008 г. и анексирането на Крим през 2014 г. Берлин беше затворил очи, за да забогатее повече, без да мисли за политическата цена, която ще трябва да плати един ден. Въпреки това, за някои китайски експерти войната в Украйна може да бъде генерална репетиция за Средната империя в Тайван. Германия, разсъждавайки отново в краткосрочен план, рискува да се изолира. Войната в Украйна вече дерайлира френско-германския влак, като извади наяве неуспехите на локомотива - Берлин - и икономическите ограничения на военната мощ - Париж. В речта си в Прага Олаф Шолц протегна ръка към страните от Източна Европа, с които би искал да се сближи, в ущърб на традиционния френски съюзник. Но тези държави в момента му обръщат гръб. Те не прощават на Германия, както и на Франция, стратегическата слепота, която показа спрямо Русия и избора на такъв лош кон като Путин. Войната оголи реалностите. Останалите страни, но и собствената му коалиция, която го критикува, ще позволят ли на Олаф Шолц да възпроизведе същата грешка с Пекин?