Всеки обществен строй си върви със своите „неявни“ правила. Затова без отлагане, ето ги и тях:
1. При капитализма винаги си втори – дали ще е съревнование за жена (а ти си мъж) /при жените – съревнование за мъж – както въздъхнала една дама: „Хубавите мъже са все заети!“/, дали ще е съревнование за друго – винаги има някой по-бърз, по-хитър, по-увратлив, по-знаещ как да за заобиколи правилата, по-безскруполен ако щеш. Както казало навремето по царско - едно малко момче от село: „Тръгваш батко сам и финишираш втори.“
2. При капитализма, поне веднъж в живота ти е заложено на карта физическото или психическото оцеляване – или и двете. Нещата се скапват в един момент и ти трябва невероятна издръжливост, за да оцелееш. Това първо го разказваха 90-те години наши имигранти в Канада, в САЩ, казваха: „Капитализма може да бъде понякога много суров.“ И той си е суров – няма кой да те гали с перце, няма като при соц.-а партията и държавата да мислят за теб (за човека т.е. се казваше).Ударите понякога са като при боксов мач, право в десетката.
3. „При капитализма всеки играе игри – дори гробарите на гробищата играят игри.“ Това е цитат от Буров в книгите на Михаил Топалов. И е верен – като започнеш от политическите партии, предприемачите и политическите партии, финансиране, та стигнеш до някой камионджия дето точи нафта да сипе в личния Фолксваген „Голф“ дизел. Спестена де („уж“). Или тоя дето не пуска отопление в междуградската маршрутка зиме, щото било „топло“ (цели 5 градуса) – и той човека да спести нещичко.
4. Никой на никого не пречи. Никой никого не спира. Всеки гледа да израсне в това време, в което хипотетично би могъл да пречи на другия. Като в джунглата – всички дървета търсят светлината, а веднъж изкласят ли над останалите, почват да ги засенчват.
Хипотетичен пример: Този който прави далавери в сектор А на икономиката, не се интересува, от този който прави далавери в сектор Б на икономиката. Това не пречи на единия – сектор А – ако види вечер по новините репортаж за другия да каже: „Ей, виж го тоя далавераджия!“ Както и другият ако види репортаж за първия пак да каже нещо подобно.
Вместо заключение ще кажем виц. Прожектират документален филм за Ню-Йорската фондовата борса в София. На входа седи репортерка, зад нея оператор. Един човечец излиза с мрежички с напазаруваното и казва само: „Играта е голема, играта е много голема!“ И отминава.
Изследване на Банчо Банов, Финансов експерт
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Последния Софиянец
Коментиран от #10
13:04 20.03.2023
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Гориил
13:06 20.03.2023
4 Бай Ганьо
13:06 20.03.2023
5 Град Симитли
... . не е верен.
13:07 20.03.2023
6 Капитализмът
13:07 20.03.2023
7 Адам Хилтън
13:09 20.03.2023
8 Изключително противен
Не ви пожелавам някакво маймуноподобно, наречено супервайзер да ви кара да тичате, докато работите и да ви твърди, че сте непроизводителни.
13:44 20.03.2023
9 гост
15:32 20.03.2023
10 33 години стигат
До коментар #1 от "Последния Софиянец":
Правилно се оказа, ама защо трябваше да то усещаме на наш гръб!17:01 20.03.2023