Сформиране на правителство между първите две политически сили ГЕРБ и коалицията ПП/ДБ, което да може да се еманципира от държавния глава Румен Радев и да препотвърди евроатлантическия курс на България. Това прогнозира като изход от политическата криза, в която продължава да затъва България след поредния парламентарен вот от 2 април, Надеж Рагару, професор по история в парижкия Институт по политически науки (Sciences Po)
Sciences Po: Парламентарните избори на 2 април, петите за две години в страната, не успяха да излъчат управленско мнозинство. С какво се отличават тези нови избори?
НАДЕЖ РАГАРУ: При все, че гласуването не позволи ясно да се демаркира популистката консервативна партия на Бойко Борисов (ГЕРБ) (26,49% от гласовете, 69 депутати от 240) от нейния основен конкурент "Продължаваме промяната", реформаторската прозападна формация на Кирил Петков, обединена с Демократична България (24,56% от гласовете, 64 депутати), то потвърждава няколко важни развития. Първото се отнася до значението на вота за радикалните националисти. Политическата партия, която най-ясно олицетворява тази тенденция, е "Възраждане", която се класира на трето място с 14,16%, безпрецедентен успех (37 депутати, с десет повече от предишния парламентарен вот през октомври 2022 г.). Нейният лидер Костадин Костадинов, който наскоро влезе в политиката, защитава изрично пропутинска линия, враждебна към НАТО и Европейския съюз.
Второто развитие, макар и по-сложно, се отнася до електоралната тежест, придобита от партии, които насърчават, открито или по по-дискретен начин, интересите на Русия: освен "Възраждане" в тази посока може да се мисли за Българската социалистическа партия (БСП), наследник на бившата Комунистическа партия, която остана пета с 8,93% от гласовете и 23 депутати, както и за "Има такъв народ", популистката организация на телевизионния шоумен Слави Трифонов, която преодоля избирателната бариера от 4% (4,11%, 11 депутати). ). По начин, който е по-трудно забележим от чуждестранен наблюдател, ГЕРБ, официално прозападна формация, не е лишена от общи икономически интереси с руските бизнес кръгове... точно като друг влиятелен герой в този законодателен орган, както и в предишните, ДПС, което представлява турското и мюсюлманското малцинство в България (13,75%, 36 депутати). С други думи, макар и по различни пътища, почти всички партии, влезли в парламента след тези избори, са за Русия на Владимир Путин - с изключение на коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България".
Третото наблюдение се отнася до много слабата адекватност на класификацията в дясно-лeвия спектър на мислене на българските политически съюзи и разделения: през последните петнадесет години, в зависимост от момента, ГЕРБ (популистката десница) и Движението за права и свободи (ДПС) поддържаше отношения, които първо бяха изключително напрегнати (така беше в началото на първия мандат на ГЕРБ, между 2009 и 2013 г.), после отлични (почти десет години), после напрегнати (през 2020 г.), после пак променливи... И това при положение, че ГЕРБ не се поколебаха да мобилизират патриотични лозунги, които не бяха особено благосклонни към насърчаването на културното многообразие в България. По същия начин на пръв поглед може да се предположи, че много силният антагонизъм на ГЕРБ срещу президента на републиката Румен Радев (социалист и русофил), който беше един от ключовите фактори за дестабилизирането на правителството на ГЕРБ през 2020 г. и един от двигателите на политическата криза, наблюдавана през последните две години, се основава на дясно-ляв анализ... ако не беше неформалното сближаване, наблюдавано между тези двама актьори в продължение на няколко месеца, и общата враждебност към "Продължаваме промяната" което показаха в предизборната кампания. Що се отнася до последната формация, тя е резултат от срещата между двама възпитаници на Харвард (които следователно си представяме като доста либерални), работили в правителства на експерти, назначени от държавния глава Румен Радев (следователно от левицата), през 2021 г.
Тази нечетливост на партийните разцепления не може да се припише на предполагаеми "източноевропейски" провали, свързани с прехода на тези европейски страни към демокрация след 1989 г. Това, че дихотомията Изток-Запад остава действаща в преценките, направени от много анализатори от Запада, относно "новите членове " на Европейския съюз (ЕС) е изненадващо. Това е нужно за да забравим малко прибързано, че други европейски демокрации са били сцена на много непредсказуеми и много бързи реорганизации на техните партийни системи. Така успяхме да наблюдаваме колапса на социалистическите партии, след това на тези на републиканското дясно, изместването на виртуозни формации от политическия спектър и в крайна сметка отслабване на демократичните посреднически структури. Спецификата на българската конфигурация може да се крие в подкрепата на тази ерозия на идентичностите и партийните разделения на геополитическата логика, тежестта на картелите в националната икономика и влиянието на корупцията върху политическата игра.
Sciences Po: ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов остава водеща партия в страната; тя изпревари с малко реформаторската коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България". Какви са причините за този резултат?
Н. РАГАРУ: Бившият бодигард Бойко Борисов, който първо се отличи в частната охрана на бившия комунистически диктатор Тодор Живков, преди да осигури тази на бившия цар Симеон II, след което влезе в политиката чрез Министерството на вътрешните работи, много рано демонстрира страхотна способност да разчита политическата игра и също толкова забележителна способност да се приспособява към променящите се обстоятелства. Някои местни наблюдатели също предполагат, че той може да е организирал корупционни и клиентелистки мрежи със завидна сила. Да вземем случая с избирател, живеещ в община, където една или две фирми сами държат основната част от местната заетост, пряко или косвено контролират столовата, родилния дом, социалните услуги и т.н.; за същия този избирател може да изглежда уместно да направи електорален избор, който няма да застраши нито работата му, нито достъпа на неговите роднини до монополни услуги. Солидността на тази пирамида често се разглежда като обяснение за падането на правителството, сформирано през януари 2022 г., от "Продължаваме промяната". Премиерът Кирил Петков се ангажира с борба с корупцията и преструктуриране на съдебната система. В политическия контекст, създаден от нахлуването на Русия в Украйна, това усилие за разбиване на незаконни мрежи, особено в управлението на българо-турската граница, му спечели противопоставянето на установени интереси и в крайна сметка падането му.
Освен това не може да се изключи възможността възстановяването на гласуването с хартиени бюлетини - което, с надеждата да намали броя на нередностите при преброяването на гласовете, преди това беше заменено с гласуване чрез машини - да е оказало влияние върху разпределението на гласове. За връщането на хартията водеха кампания три партии - ГЕРБ, ДПС и БСП.
Sciences Po: Можем ли да си представим сформирането на голяма коалиция, обединяваща ГЕРБ на Бойко Борисов и коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" на Кирил Петков, която да управлява България?
Н. РАГАРУ: От математическа гледна точка, определено. Взети заедно тези партии имат мнозинство в парламента, с лека подкрепа от "Има такъв народ". От геополитическа гледна точка много западни правителства се стремят към такъв тандем, в който виждат гаранция за политическа стабилност и сигурност, че България най-после ще окаже недвусмислена подкрепа на общата европейска политика пред лицето на войната в Украйна. Държавният глава връчи на водещата политическа сила ГЕРБ мандат за съставяне на кабинет. Тежки преговори се водят между "Продължаваме промяната- Демократична България" и партията на Б. Борисов, която желае да търси отговорност от събеседниците си за евентуален провал на преговорите. Неговите партньори, от своя страна, искат да избегнат усещането на избирателите си, че изоставят предизборните си обещания (борбата с корупцията и реформата в правосъдието). Като компромис бяха заложени някои стъпки, които не са лишени от несигурност: след първия неуспешен опит за избор на нов председател на парламента ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и "Има такъв народ" се споразумяха за името на кандидата, подкрепен от ГЕРБ - Росен Желязков - на 19 април. Подчертавайки неотложността на приемането на бюджета за 2023 г., държавният глава прикани парламента в новия му състав да съгласува основните линии на бюджета. Коалицията на Кирил Петков и Христо Иванов се договори да работи с ГЕРБ за изготвяне на програма с приоритетите, които съвместно да внесат в парламента. За момента К. Петков и Хр. Иванов изключват възможността за правителствена коалиция отвъд този хоризонт.
Sciences Po: Можем ли да квалифицираме отношенията с Русия като структуриращо разделение в политическия дебат в България днес?
Н. РАГАРУ: Дори повече, отколкото често си представяме на Запад. Според един договорен наратив България поддържа близки отношения с Русия поради историческия принос на последната за нейното освобождаване от Османската империя (през 1878 г.), а след това и по-амбивалентната роля, изиграна от СССР през септември 1944 г. в свалянето на една власт, която беше взела страната на нацистка Германия по време на Втората световна война. По време на комунизма България на диктатора Тодор Живков се обзаложи, че непоколебимата лоялност към Москва ще донесе икономически и политически дивиденти, които нарастваха, докато кризите, въстанията и недоволството отслабваха Източния блок. По време на комунизма страната всъщност преживя значителна индустриализация, урбанизация и социална мобилност.
След 1989 г. разделението между бившите комунисти (Българска социалистическа партия) и антикомунистите (Съюз на демократичните сили, СДС), т.е. между привържениците на една ограничена промяна и тези на истинската деморкатизация, частично се припокри с противопоставянето между проруските и прозападни партии. Но след като Българската социалистическа партия се присъедини към евроатлантическия проект (и прие принципа за присъединяване към НАТО през 2000 г.), Москва, сама поела по пътя на стабилизация, играе значително по-малко важна роля в българския политически живот, медиите и чувствителността на гражданите. Разбира се, социалистическите гласоподаватели, особено привързани към постиженията на социалистическото минало, продължават да изразяват привързаността си към Русия, нейния език и култура, като същевременно поддържат резервирани, ако не и критични чувства към Съединените щати. Но за едно десетилетие - приблизително между 2000 и 2010 г. - отношенията с Русия вече не представляват компас на българската политическа система.
Оттогава са настъпили две промени. Важно е да се разграничат (за да се разберат по-добре техните сложности) динамиката, наблюдавана повече от десетилетие, от тази, предизвикана от нахлуването в Украйна. След интеграцията на България в Европейския съюз (2007 г.) с полифонични ефекти (най-накрая възвърнатото чувство на гордост пред лицето на "европейската нормалност", разочарование по отношение на слабия капацитет на европейските институции да стимулират институционалните реформи в страната, изострена конкуренция за получаване на европейската помощ и др.), Русия постепенно отново се превърна във важен фактор в обществения живот. Докато по-доброто познаване на динамиката на Европейската общност и на западните страни допринесе за подхранването на разочарованието в България по отношение на дълго идеализирания Запад, появата на радикално националистическо политическо предложение с антизападни тези и еволюциите, наблюдавани в Русия след първите два мандата на Путин (развитие, предавано от руската телевизия и от "влиятелни лица", близки до режима, благодарение на развитието на социалните мрежи) придадоха идеологическа съгласуваност на това, което досега се основаваше на възприятия и разпръснато недоволство. Фигурата на Путин, силният човек, който върна Русия в работен режим, съблазняваше, осъждането на унижението, нанесено от Запада, и речта на властта също.
Нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 г. беше едновременно разкриване и ускоряване на предишната логика. Днес не може да се бърка тази част от българското население, привързана към образа на Русия/СССР от миналото, този на късния социализъм и неговото относително спокойствие, със защитниците на агресивна и милитаризирана руска политика, предлагаща създаване на световен ред , алтернативен на Запада, смятан за упадъчен. Ако можем да наблюдаваме известна степен на припокриване, сегашното русофилство засяга по-широки сектори на мнение, по-разнородни от гледна точка на политически убеждения и по-разнообразни в поколенческо отношение. Придържането към руския дискурс относно украинския конфликт и, по-общо, подкрепата за укрепване на връзките (особено енергийните) с Русия и нежеланието по отношение на европейската политика за подкрепа на Украйна са подкрепени от три стълба: първо, авторитетът и влиянието, с които се ползва българският президент Румен Радев, бивш боен пилот, който постепенно слива русофилството и национализма; второ, наличието на медии, заемащи проруска линия; трето, руското посолство в София и особено динамичните проруски социални мрежи.
Политическата криза, през която България преминава от две години и половина, даде основа за промените, наблюдавани от февруари 2022 г. Тя на практика засили правомощията на президента на републиката, фигура, избирана чрез всеобщо гласуване, но с относително ограничени прерогативи в българския парламентарен режим. При липсата на стабилно мнозинство страната се управляваше от поредица от така наречените експертни правителства, т.е. преходни кабинети, назначавани от държавния глава. Отслабването на законодателната институция и изборите с все по-анемични проценти на участие (малко над 40% на 2 април) създадоха институционален и политически вакуум, който държавният глава иска да запълни. Твърдото му противопоставяне на прозападната линия, защитавана от правителството на Петков между февруари и юни 2022 г., допринесе за засилване на поляризацията на българското общество около руско-украинския въпрос. И ако е вярно, че България доставя оръжие на Украйна по начина, който беше перфектно описан в скорошна статия в Le Monde, публичното пространство все пак е доминирано от проруския разказ за войната като икономически и геополитически проблеми на настоящата ера.
Sciences Po: България, източната граница на Европейския съюз и НАТО, ли е слабото звено в Европа?
Н. РАГАРУ: Траекторията на България ни приканва да обърнем по-обширно внимание на регионалната нестабилност, предизвикана от войната в Украйна. От време на време се предлагат анализи на рисковете, пред които са изправени страните в близост до конфликта, по-специално Молдова и балтийските страни. По-малко присъстващи в медиите, специалистите от Западните Балкани се опитаха да накарат хората да разберат как войната в Украйна може да повлияе на незавършените преговорни процеси (като тези между Сърбия и Косово), да дестабилизира държави, в които споменът от 90-те години остава (Босна и Херцеговина на първо място), да насърчи сложни геополитически преконфигурации (неотдавнашното сближаване между Черна гора и Сърбия, например) или да увеличи интензивността на двустранните спорове (като историческия спор между България и Северна Македония). Териториите на "хибридната война" значително надхвърлят тези на въоръжените конфронтации. В настоящата конфигурация всеки трус в единия край на региона може да окаже въздействие върху останалата част от Югоизточна Европа. Несигурността има тенденция да подхранва самоизпълняващи се пророчества.
Следователно би било от съществено значение да се даде предимство на една междусекторна перспектива, която обръща внимание на връзките между областите на нестабилност, а не на държавно-национален анализ, предвиждащ кризите, засягащи една или друга държава. По същия начин без съмнение трябва да се внимава, за да се гарантира, че всяка пропутинова и националистическа промяна в България не изпраща тревожни сигнали към държави, които са териториално и исторически близки до Европейския съюз и НАТО. На всички тези територии войната в Украйна ще бъде спечелена. Това при условие, че институциите на Общността успеят да благоприятстват демократичната и прозападна позиция на държавите-членки, както и на страните, стремящи се да се присъединят към Двадесет и седемте.
Sciences Po: Как смятате, че може да бъде сложен край на българската политическа криза?
Н.РАГАРУ: Стъпка в тази посока би било сформирането на правителство със солидно парламентарно мнозинство, способно да се еманципира от държавния глава и да препотвърди евроатлантическия ангажимент на България. Изборният цикъл обаче далеч не е приключил, тъй като през есента предстоят местни избори. В международен контекст, в който войната в Украйна стимулира (или направи видими) глобални пренареждания, на фона на икономическа криза, заплашваща във всеки един момент да бъде съчетана с финансово сътресение и в период, често (прибързано) описван като "пост Ковид", да успееш да възстановиш отношенията на доверие между управляващи и управлявани е предизвикателство. В българското общество "теориите на конспирацията", мощен фактор за ерозията на демокрацията, се разпространяват още по-лесно от началото на войната в Украйна поради дълбокото разочарование от политическата класа, която се грижи повече за защита на лични и корпоративни интереси, отколкото за общото благо. В много отношения България не е изолиран случай; кризата, през която страната преминава, ни говори и за европейски проблеми. Основният въпрос не е за качеството на дискурсивните стратегии на управляващите елити, а за все по-разпространеното усещане, че настоящите политически и социални порядки са несправедливи и предоставят безнаказаност на управляващите.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Такава
16:02 28.04.2023
2 Не врат ми шия
Коментиран от #15, #38
16:04 28.04.2023
3 Форда
16:05 28.04.2023
4 Ппдб
16:06 28.04.2023
5 Псевдоним
16:06 28.04.2023
6 Посианс
Коментиран от #22, #60
16:07 28.04.2023
7 Така си е
16:08 28.04.2023
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Ехеее
16:08 28.04.2023
10 Самогонов
16:09 28.04.2023
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Мда
16:10 28.04.2023
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 българин
Коментиран от #75
16:10 28.04.2023
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Дааа
Спрете им достъпа до доларовите авоари и изключете червенотиквеничетата от американските университети и набързо ще си сменят ориентацията, а ако искат да си вложат парите в рубли и децата им да учат в гАсударствений университети в мАсква, особенно за Копейкин и дпс.
Коментиран от #17, #23, #27
16:15 28.04.2023
17 Мда
До коментар #16 от "Дааа":
Хахаха, яко, Копейкин, ще плачи, парите му са в евраци.16:17 28.04.2023
18 реру
Коментиран от #78
16:17 28.04.2023
19 Руския Джемкорп
16:17 28.04.2023
20 Този коментар е премахнат от модератор.
21 Няма връщане назад.....
16:19 28.04.2023
22 реру
До коментар #6 от "Посианс":
"... Русофилите в България са над 80%"Мечти... Както преди години за БКП гласуваха 99,7%... Да, ама не...
16:20 28.04.2023
23 Копейкин...
До коментар #16 от "Дааа":
Напрао штъ убия....16:21 28.04.2023
24 офф
16:21 28.04.2023
25 Механик
Ми ние работим бе. Златото кой го изнася? Кой държи мариците и ни цака със скъп ток? На кого дадохме милиарди за самолети?
Всеки случай, това не е Русия.
Коментиран от #41
16:22 28.04.2023
26 Дааа, ама Не
16:23 28.04.2023
27 Нина патрона....
До коментар #16 от "Дааа":
Абе ейййй, ти как можа това да го напишеш, та мойто синче е в най гнилата капиталистическа държава Ю ЕС ЕЙ бе, как така го пращаш в матушка Русь, ай де де, имам още патрони, всичките не съм ги пратила в Украйна..тъй да знайш.16:26 28.04.2023
28 Мдаа
16:30 28.04.2023
29 Бам
16:32 28.04.2023
30 Този коментар е премахнат от модератор.
31 Бам Бам
Коментиран от #51
16:47 28.04.2023
32 Тиквата: тоя барчед Надеж Рагару
16:51 28.04.2023
33 Този коментар е премахнат от модератор.
34 Този коментар е премахнат от модератор.
35 Хахаха
17:38 28.04.2023
36 Пор Чвор
Коментиран от #37
17:42 28.04.2023
37 Този коментар е премахнат от модератор.
38 ха ха
До коментар #2 от "Не врат ми шия":
На България мястото е със Запада. Посочи един сателит на Русия да е по-добре от изпаднала България... Самата Русия не е по-добре вече...Проблемът е шайката приятели на Русия, която в един бойковски парламент наброяваше 143 депутата!!!!!!! Тя просто не е пускала България от смъртоносната си хватка. Затова и 3 милиона българи избягаха.
17:49 28.04.2023
39 !!!
17:49 28.04.2023
40 Огнян
17:53 28.04.2023
41 ха ха
До коментар #25 от "Механик":
Проруската пропаганда те цака със златото и Мариците. Нищо не се чува какво точене пада от приятелите на Русия. Ще фалират държавата и ще хвърлят всичко на Запада.17:54 28.04.2023
42 ПП то са леви в пълния смисъл на думата
18:02 28.04.2023
43 нищо ново, знае се от всички
Ние сме си ДОКАЗАН ПРЕДАТЕЛСКИ НАРОД.
18:05 28.04.2023
44 Госあ
18:06 28.04.2023
45 Българин
Коментиран от #50, #53
18:08 28.04.2023
46 БОЖКО
Коментиран от #47, #48
18:14 28.04.2023
47 Този коментар е премахнат от модератор.
48 Този коментар е премахнат от модератор.
49 Този коментар е премахнат от модератор.
50 Този коментар е премахнат от модератор.
51 Този коментар е премахнат от модератор.
52 Путинофил
Коментиран от #59
18:38 28.04.2023
53 еее
До коментар #45 от "Българин":
Това пък с резидента как ти дойде от вътре или от вън.18:43 28.04.2023
54 Бамбука
Коментиран от #57
18:45 28.04.2023
55 Този коментар е премахнат от модератор.
56 Парите не миришат
18:51 28.04.2023
57 ГЕРБ та тества ПП
До коментар #54 от "Бамбука":
Тест за горното ще бъде ако ГЕРБ предложи импийчмънт и ПП ги подкрепят. Всички останали случаи ПП са фейк.18:51 28.04.2023
58 Този коментар е премахнат от модератор.
59 реру
До коментар #52 от "Путинофил":
"Територията е населена предимно с путинофили!"Поредният нескопосан ВИЦ... Реално автентичните РУСОФИЛИ са повече, но и те вече
са отвратени от кресливите путинофили, които само имитират многочисленост...
18:53 28.04.2023
60 Админ
До коментар #6 от "Посианс":
И затова погледни социалния ни статус , живеем зле с доходи като държава от третия свят ,икономиката ни е чиста нула , управляват ни мутри и мошеници.... Всяко нещо си има цена , народът без да осъзнава плаща тази цена за изборът си. Най-лошото е че няма никакви шансове за промяна , ще продължаваме да сме периферия (гетото) на ЕС заради политиците които ни управляват.18:54 28.04.2023
61 Тома
18:55 28.04.2023
62 А тия пароли кой ли ги харчи
Българската ПЕТА КОЛОНА е получила над 47 милиона долара ($47,709,686) за пропаганда.
Целият доклад на "Фонда за противодействие на руското влияние" можете да прочетете тук:
Countering Russian Influence Fund
AUD-MERO-23-09
December 2022
Таблица B.1 изброява отделните държави, които са получили средства за чуждестранна помощ, определени от CRIF, и общия размер на средствата от CRIF, предназначени за всяка от финансовата 2017 г. до финансовата 2021 г.
Country Total CRIFD esignated Funds Moldova Regional Programs $98,172,456 $94,204,853 Bosnia and Herzegovina $80,846,580 Latvia $73,278,170 North Macedonia $67,472,572 Romania $66,146,297 Lithuania $64,109,742 Kosovo $61,157,070 Serbia $55,567,000 Montenegro $50,021,746 Estonia $48,679,989 Bulgaria $47,709,686 Slovenia $40,354,270 Albania $39,020,431 Armenia $30,464,000 Hungary $17,697,850 Georgia $15,403,638 Croatia $11,426,480 Slovakia $11,388,440 Ukraine $10,800,000 Czech Republic $10,077,680 Belarus $8,370,000 Uzbekistan $8,000,000 Azerbaijan $4,728,670 Poland $2,554,890 Kyrgyz Republic $2,000,000 Greece $684,730 Kazakhstan $600,000 Turkey $239,090 Malta $75,000 Total $1,021,251,330† CRIF-designated foreign assistance funds were also allocated to regional programs, providing funds to multiple CRIF recipient countries to further CAATSA goals. † According to the CAATSA report for FY 2021, issued April 1
Коментиран от #76
19:00 28.04.2023
63 Този коментар е премахнат от модератор.
64 НАБЛЮДАТЕЛ
19:06 28.04.2023
65 Майдан
19:17 28.04.2023
66 НЕ ЗНАМ АМА И ТАКА НЕ Е
19:32 28.04.2023
67 ИСКАМ РЕФЕРЕНДУМ ДАЛИ БОКО И КИРО ДА
19:34 28.04.2023
68 Този коментар е премахнат от модератор.
69 Елена
21:44 28.04.2023
70 Този коментар е премахнат от модератор.
71 Страшна гнус
21:53 28.04.2023
72 Алооооооо
23:20 28.04.2023
73 Орка
23:24 28.04.2023
74 Абсолютно вярно
07:38 29.04.2023
75 Българино
До коментар #14 от "българин":
Предпочитам да сме щат на САЩ пред това да имаме такава държава-бездържава, в която астралопитеци от рода на Доган, Борисов, Гешев, Дончев и Атанасова да крадат, лъжат и наглеят безнаказано!07:41 29.04.2023
76 читател
До коментар #62 от "А тия пароли кой ли ги харчи":
Проблема на Американците е че не отчитат кой и защо беше изпратен да учи в Америка. Шест месечен курс на обучение на един пилот не може да промени политическите му възгледи. Нека си спомним че този пилот на когото заложиха е отишъл на разузнаване и лобираше за Грипен. С най-добри чуства към Шведите, но те са 3 милиона, много близо до Русия и все още не са в НАТО. За мен е очевидно че плана занастъпление на Запад е бил в дийствие далеч преди СВО в Украйна. По същия начин ПП в момента воюват под "чужд флаг" на думи са проамерикански, но в решителния миг ще се обърнат и статията по-горе ще се окаже дезинформация.08:37 29.04.2023
77 Веселяка
08:48 29.04.2023
78 Донки Хот и Сан Чопанса
До коментар #18 от "реру":
Твоята верижка с каква дължина е ?09:34 30.04.2023
79 Това френче
09:55 30.04.2023
80 ганев
22:29 01.05.2023
81 Кокоркиро
22:56 01.05.2023
82 За статията
здраве му кажи! На всички нормални
Хора вече им е ясно, че сащ воюват
с Русия чрез глупавите украинци.
"Умните" и богатите избягаха от там
Слугите на Америка искат да вкарат
и нас в този чужд конфликт. Дали ще
търпим и това...
03:32 02.05.2023
83 кой ще ви чете
07:36 02.05.2023