Има ли бъдеще за монархията?

6 май 2023 година, Уестминстърското абатство, Лондон, Великобритания. Чарлз III е коронясан за крал на Обединеното кралство. От последната подобна церемония са минали 70 години...

В събота по пътя от Бъкингамския дворец до Уестминстърското абатство и обратно се срещнаха миналото и настоящето, традицията и съвременността. Церемонията по коронясването на английски крал (в някои случаи - кралица) има дълга история и ревностно пазени традиции, но в последното си издание бяха включени и някои новости. От гледа точка на традиционализма коронясването на Чарлз III представлява реверанс към модерността. Същата тази модерност обаче оценява ритуала (а и самия монархически институт) като нещо анахронично, закостеняло и в крайна сметка ненужно помпозно, с тенденция към ненужно въобще.

Това събитие обаче дава прекрасен повод да се замислим за бъдещето на монархията - конкретно в нашата част от света, понеже на други места си е напълно витална.

Преди всичко следва да уточним, че към момента в Европа там, където още съществува, монархията е сведена почти до фикция, що се отнася до реално упражняване на власт. С изключение може би на Лихтенщайн, монархиите на Стария континент имат само представителни функции и на практика съхраняват някакво минало, а присъствието им в настоящето се изразява предимно в маркетинговия ефект, който създават - къде повече, къде по-малко успешно.

Монархията изразява Божието начало, докато републиката - човешкото начало. Не само защото в единия случай държавният глава се посочва от Бога, а в другия - от хората. А най-вече заради ритуала по миропомазване на монарха. И оттам следва всичко останало.

Монархическата идея е антипод на демократичната - монархът не се избира от "гражданите" (които са всъщност поданици), а контролът върху властта му се осъществява от Църквата (т.е. от Бога). Разбира се, народът не е изключен от политическия процес, но ролята му е по-скоро "съвещателна". Парламентът обикновено функционира, но тук е моментът да обърнем внимание на самата етимология на думата "парламент" - говорилня. Народът "говори" чрез своето парламентарно представителство, а накрая монархът "действа" - съобразявайки се или не с народната воля. Това може да изглежда непривлекателно за мнозина съвременници, но описаната формула е работела векове, даже хилядолетия наред.

Възможно ли е в някакво обозримо бъдеще монархическата идея да "възкръсне"?

Все по-очевидно е, че нашата европейска, християнска цивилизация е в криза, да не кажа упадък. За стотина години Европа губи доминиращата си геополитическа позиция, а от началото на 21-и век се наблюдават и тревожни сигнали, които предвещават скорошно буксуване на икономиката - "разглезващи" социални разходи, безконтролно печатане на пари, неглижиране на енергетиката, климатични малоумия... Последното застрашава не само икономиката, но и демографията - кампаниите за отказ от деца "защото много замърсяват" изобщо не са за подценяване.

Всичко изброено се случва по напълно демократичен начин - мнозинството от хората сами си го избират или най-малкото не се съпротивляват активно на тенденциите. В добавка, нивото на управниците, които са също демократично избрани, сериозно е паднало за няколко десетилетия. Днешните европейски лидери, много от които са такива в кавички, са далеч от класата на държавници като Конрад Аденауер, Шарл де Гол, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Франсоа Митеран... Същото е положението и отвъд океана - Барак Обама, Доналд Тръмп и Джо Байдън са доста бледа сянка на фона на Джон Кенеди, Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши.

Някой би казал, че не нашата цивилизация, а демокрацията е в упадък. Но в действителност ние виждаме истината за демокрацията, а именно, че нейното ниво пряко зависи от качеството на "демократичния материал". И просто през втората половина на 20-и век недъзите ѝ не са личали толкова (особено на фона на "алтернативата" в лицето на комунизма). А и тогава сякаш "демократичният материал" е бил по-читав - поколенията, израснали в следвоенните трудности, са могли да си дават сметка за цената на благата, докато сегашните приемат почти всичко за даденост.

Изборът на хора, които да управляват страната, е като всеки друг житейски избор. Когато ежедневните ти житейски избори са грешни, няма как политическият ти избор да е правилен (обратното обаче не е гарантирано). Общества, в които свободно виреят зеленизъм, джендър идеологии, социализми, тик-ток зависимости и прочие, трудно могат да сформират качествен политически елит.

На фона на това масово оглупяване, и при ясния спомен, че допреди 15-20 години ситуацията изобщо не беше толкова плачевна, монархическата идея би трябвало да изглежда привлекателна. След като за нас става все по-трудно да нацелим правилния избор, защо пък да не делегираме този избор на Бог? А и всичките ни досегашни опити (като човечество) да направим света по-добър, отколкото Бог го е създал, са се проваляли. Някои от опитите даже са коствали десетки милиони човешки жертви.

Добре, но как точно ще стане това? Хората масово сами да осъзнаят, че това е по-добрия вариант за тях, и съвсем демократично да възстановят недемократичните вариации на монархията? Под "недемократични" (с цялата условност на това понятие) визирам конституционната и абсолютната монархия. Основната разлика между които е, че и в двата случая властта на монарха не е безгранична, но в първия е ограничена от писани закони (Конституция), а във втория - от неписани, Божи закони.

"Законът на Дънинг-Крюгер" недвусмислено сочи отговора. Следва друга хипотеза, при която управляващите елити (или алтернативни контраелити) силово, "отгоре", наложат промяна на политическата система. Дали е възможно? Май вече не, предвид на факта, че и елитите не са толкова смели, колкото техните предшественици само допреди 50 или 100 години. Или поне не в близките 2-3 десетилетия, а за по-дълъг период във времето е противопоказано да се прогнозира за каквото и да било.

Третият вариант е "реставрацията" да дойде под натиска на външни фактори. Като че ли най-възможен, но възниква въпросът за какво им е на геополитическите ни противници да ни правят подобна услуга...