Тандемът Мелони-Макрон - неочаквано добра комбинация, "брак" по сметка или взаимна главоблъсканица

На пръв поглед президентът на Франция Еманюел Макрон и премиерката на Италия Джорджа Мелони са много различни в политически план. Макрон се обрисува като прогресивен лидер, а Мелони като строг консерватор. Макрон е проевропейски настроен, докато в миналото партията на Мелони изразяваше ясни евроскептични позиции. Ето защо когато Мелони дойде на власт в Италия, всички очакваха сблъсъци между Рим и Париж и те не закъсняха. Два пъти имаше остри спорове по миграционната тема, когато първия път Италия отказа да приеме кораба с мигранти „Оушън вайкинг” и принуди Франция да го направи, а после френският вътрешен министър Жерал Дарманен разкритикува Мелони, че не се справя с управлението на потоците от незаконна миграция, което засяга не само Италия, но и Франция. Двете страни влязоха в спор и относно организираната от Макрон среща в Париж през февруари с украинския презинет Володимир Зеленски, на която Мелони не беше поканена. След всяко едно от тези разногласия обаче имаше изглаждания на отношенията по време на неформални двустранни срещи в кулоарите на различни събития. Но фактът, че първата официална среща на Мелони и Макрон се състоя осем месеца след идването на власт на Мелони наведе на мисълта, че търканията между Рим и Париж продължават. Още повече, че тази официална среща беше в допълнение на участие на Мелони на сесията на Общото събрание на Бюрото за международни изложения, пред което тя представи кандидатурата на Рим за домакин на ЕКСПО 2030.

Въпреки разногласията и различията в политически план обаче между Мелони и Макрон има много общо по много теми.

Прагматизъм

И Мелони, и Макрон защитават подхода на прагматизма в отношенията, който, според тях позволява да се работи по-ефикасно. Те са привърженици на идеята за прагматичен диалог въпреки различията, защото това ще е от полза при посрещането на общите предизвикателства. Това се видя ясно и по време изявленията им преди срещата им в Елисейския дворец в Париж миналия вторник.

"Италия и Франция са две свързани, централни страни, протагонисти в ЕС, които имат нужда особено в момент като този да диалогират, защото нашите общи интереси са много и са сходни”, заяви Мелони. „С Франция споделяме обща съпричастност по много въпроси”, допълни тя.

Макрон пък каза, че „връзките между нашите общества, нашите икономики, нашите университети, нашите творци, всеки ден вдъхват нов живот на тази толкова уникална връзка, която съществува между Италия и Франция. Интересуваме преди всичко това приятелство, което позволява споровете и разногласията да се вписват винаги в рамката на уважението", допълни той.

Украйна и руската агресия

И Италия, и Франция са сред страните, подкрепящи твърдо Украйна в нейното противопоставяне на руската агресия. Според тях войната в Украйна е не само война за свободата на украинците, но и война, в която украинците защитават и европейските свободи и ценности. И Мелони, и Макрон призовават да не се допуска в този конфликт да възтържествува правото на силния, а да победи силата на правото. И Мелони през април, и Макрон през миналата есен, организираха конференции за възстановяването на Украйна след края на конфликта. По време на тези форуми италиански и френски компании изразиха готовност да участват в този процес. И Рим, и Париж изпратиха оръжейна помощ на Киев. Рим е по-дискретен в оповестяването на това какви оръжия праща на Киев за разлика от Париж, който по-често съобщава конкретни данни и количества по този въпрос.

На срещата на върха в Елисейския дворец двете страни потвърдиха, че са пратили на Украйна разработваната от тях система за противовъздушна отбрана САМП/Т, известна още и като МАМБА. Тя е разположена на такова място там, че да защитава важна инфраструктура и човешки животи. Новината, че системата е в Украйна, не изненада никого, защото още през май при посещението си в Рим украинският президент Володимир Зеленски благодари на Мелони за предоставената МАМБА. А още през март италианският външен министър Антоно Таяни заяви намерението на Рим и Париж да пратят системата на Киев.

В специализираното издание, посветено на новостите в оръжейния свят „Арми рекъгнишън”, се припомня, че системата МАМБА е проектирана да защитава бойното поле и чувствителна инстраструктура, като летища и пристанища, срещу всякакви заплахи по въздух, като крилати ракети, дронове, изтребители, хеликоптери, тактически балистични ракети. Системата е произведена от компанията „Юросам”, която е съвместно предприятие между френския и италианския клон на оръжейния производител "Ем Бе Де А" и френската компания „Талес”. Ключовите компоненти на системата МАМБА са мултифункционален радар „Арабел” и прехващачи „Астер 30”. Според публикацията на „Арми рекъгнишън”, датираща от 20 юни 2023 г., френските сили сега притежават 7 такива системи, докато италианските сили имат 3 такива системи. Те са съвместими с други системи за противовъздушна отбрана на НАТО и могат да бъдат доставени с военнотранспортни самолети като „Еърбъс А 400М” и „Локхийд Мартин С-130Джей Супер Херкулес” навсякъде по света. На 6 февруари бе съобщено, че Франция и Италия ще произведат съвместно ново поколение от тези системи. През март Словакия обяви намерение да замени системите си „Пейтриът” с МАМБА. През септември миналата година Сингапур обяви, че ще закупи също МАМБА. Една МАМБА беше разположена и в Румъния, където има френски контингент за подсилване на източния фланг на НАТО. Там системата защитава стратегическото пристанище Констанца на Черно море, припомня Франс прес.

Противовъздушен щит

Въпросната система МАМБА е и в основата и на плановете на френския президент Еманюел Макрон за изграждане на европейски противовъздушен щит. По този показател Париж и Рим са в противоречие с Берлин, който има свои планове за европейски противовъздушен щит. По време на Студената война Западна Европа бе изградила силни противовъздушни сили, за да се защитава от съветската авиация в случай на конфликт. След края на Студената война липсата на такъв род заплахи стана причина за отслабване на противовъздушните сили на Запада в Европа. В последните години с новото напрежение в Украйна и заплахите, идващи от Русия, Западът в Европа промени позицията си и започна да инвестира в противовъздушна отбрана, припомня Франс прес. Берлин ще отдели за целта 5 милиарда евро от фонда си за националната отбрана на стойност 100 милиарда евро. Париж също има намерение да вложи 5 милиарда евро в периода 2024 - 2030 г. в противовъздушната отбрана. И тук идват двата конкурентни проекта, този на Париж, зад който застава и Рим, и този на Берлин, наречен „Европейски небесен щит”, чието начало бе поставено през миналия октомври. Берлинският противовъздушен щит разчита на на германските системи за противовъздушна отбрана ИРИС-Т, на американските системи „Пейтриът” със среден обсег и на американо-израелските ракетни системи „Ароу 3” с голям обсег. Към проекта се присъединиха 16 страни от НАТО, сред които Обединеното кралство, балтийските страни, Белгия, Нидерландия, Финландия, Норвегия, а също и кандидатката за членство в алианса Швеция. За разлика от Германия, Франция и Италия искат Европа да е способна сама да осигурява защитата си и да не разчита на външен фактор, например САЩ и Израел, както е в германския план за противовъздушна отбрана.

Европа на отбраната

Мелони и Макрон също така подкрепят идеята за европейска отбранителна автономия, тоест идеята, че европейската отбрана не трябва да зависи от други страни, като например САЩ. Защото в противен случай, ако отбраната се повери на някои друг, то това си има цена, която трябва да се плати. И Мелони, и Макрон отбелязват обаче, че идеята за европейска отбрана няма да е в противоречие на НАТО, нито алтернатива на алианса, а ще бъде в негово допълнение. И двамата заявяват проатлантическата позиция на своите страни.

Африка

И Мелони, и Макрон имат сходна визия за Африка, един ключововажен за Европа континент. Африка е богата на природни ресурси (газ, нефт, диаманти, злато, уран и др.), които са образно казано на една ръка разстояние от Европа. Но тя е и източник на незаконна миграция, заливаща сега Европа. Мелони и Макрон искат след години на неравнопоставени отношения с континента, сега връзките да са издигнати на ново ниво, чрез сътрудничество с африканските страни с цел тяхното развитие, което пък ще предостави на техните народи правото, както казва Мелони, да не емигрират. Макрон обяви плановете си за отношения с Африка, базирани на взаимно партньорство и инвестиции, по време на визита си през пролетта в четири централноафрикански държави. Мелони пък разработва „План Матей” за развитието на Африка. Очаква се той да бъде представен през октомври, както тя съобщи по време на визитата си в Етиопия през пролетта. Планът се базира на политиката на сътрудничество, която Енрико Матей, основателят на италианската енергийна компания ЕНИ е установявал с партньорски страни, а именно не на експлоатация на партньорската страна, а взаимоизгодно равнопоставено партньорство.

Що се касае до Африка, и Мелони, и Макрон критикуват дестабилизиращата роля на Русия там, навлязла чрез частната военна компания „Вагнер” в редица африкански страни, или успяла да повлияе на африканските страни така че те все още да не критикуват руската инвазия в Украйна.

И Мелони, и Макрон си дават сметка, че докато Европа се разсейства с други неща, други страни настъпват в богатата на ресурси, но бедна Африка и сред тези страни е и Китай, превърнал се в заемодател за редица африкански държави.

И Мелони, и Макрон осъзнават, че една стабилна Африка, няма да е източник на незаконна миграция към Европа, тоест на първични миграционни потоци през Средиземно море към Италия и на вторични миграционни потоци от Италия към Франция. За целта и Мелони, и Макрон смятат, че трябва да се инвестират в подпомагане на развитието на Африка както с национални средства, така и с европейски средства. Когато е необходимо, за да се избегне финансов колапс, трябва средствата да са и глобални.

Тунис

Подходът на Мелони и Макрон към Африка се видя конкретно в подхода им спрямо северноафриканската страна Тунис. Преди разговорите на Мелони и Макрон в Париж миналия вторник, по време на общите изявления за медиите, Мелони посочи именно Тунис като пример, че Рим и Париж споделят общи интереси. Тунис, който е във финансова криза, в който прииждат мигранти от Субсахарска Африка, за да потеглят оттам към Европа, беше пример и за спешно сътрудничество между Мелони и Макрон. Потокът от мигранти от бреговете на Тунис за Италия скочи драстично от началото на годината. Оттам тези мигранти, голяма част от които от франкофонски страни, се насочват към Франция. Фактор за миграцията е и самата финансовата криза в Тунис. Ето защо Мелони успя да убеди Макрон, а двамата заедно убедиха и премиера на Нидерландия Марк Рюте, също защитник на идеята за повече усилия за предотвратяване на незаконната миграция към ЕС, за нуждата от общи действия в подкрепа на Тунис. Тримата пък успяха да убедят и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и резултатът беше, че в средата на настоящия месец след две визити на Мелони в Тунис (по време на втората заедно с Рюте и Фон дер Лайен) Тунис получи от ЕК обещание за незабавна финансова подкрепа в размер на 150 милиона евро. Плюс обещания за мобилизиране на още 900 милиона евро финансова помощ за Тунис, след като страната финализира сделка с МВФ за заем на стойност 1,9 милиарда долара, като ЕК обеща да съдейства за това финализиране. Тунис получи и обещание за финансиране на бреговата си охрана със 100 милиона евро от ЕС с цел управление на границите, борба с трафика на хора и спасяване на мигранти в море. Отделно Франция по време на визита на френския министър на вътрешните работи Жерал Дарманен и на германската му колежка в Нанси Фезер в Тунис обяви помощ за тази страна в размер на близо 26 милиона евро за борба с незаконната миграция.

Миграция

И Мелони, и Макрон са убедени, че незаконната миграция към Европа трябва да бъде пресечена. Италия е страна на първа линия на миграционните потоци от Северна Африка за ЕС, а напоследък и от Турция за ЕС. Двете най-големи корабокрушения с плавателни съдове с мигранти през тази година, станаха именно по направлението от Турция-Италия. В трагедията край Стекато ди Кутро в Калабрия през февруари загинаха над 90 мигранти, а в трагедията в средата на настоящия месец край Пелопонес в Гърция се смята, че може жертвите да са стотици, защото се говори, че на борда на плавателния съд е имало 750 мигранти.

И Мелони, и Макрон са убедени, че не трафикантите трябва да са тези, които да решават кой да влезе на територията на ЕС. И двамата са убедени, че борбата с трафика на мигранти изисква общи усилия за задълбочаване на партньорството със страните на произход и на транзит на мигранти, като в рамките на задълбоченото партньорство трябва да се правят национални, европейски и глобални инвестиции в тези страни. И двамата са убедени, че борбата с незаконната миграция трябва да не бъде белязана от двустранни полемики, а да премине през реформа на европейската политика за предоставяне на убежище и за миграция. По-рано през месеца на ниво министри на вътрешните работи ЕС постигна съгласие за реформата на европейската миграционна политика, но предстои съгласие и на по-висше ниво, тъй като някои страни членки изразиха вече възражения относно реформата. Новата миграционна европейска политика предвижда механизъм на задължителна, но гъвкава солидарност между страните членки относно поемането на грижите за кандидатите за убежище, пристигащи в страна членка, подложена на миграционен натиск, като например Италия. Останалите страни членки ще трябва да приемат известен брой от тези кандидати за убежище, дошли в тази страна, или пък да окажат финансов принос, ако откажат приемането на мигранти. Като сумата за този финансов принос е около 20 000 евро за всеки кандидат за убежище, който заради подобен отказ не е бил пренастанен от страната членка, подложена на миграционен натиск, в друга страна членка. Сумите ще се внасят във фонд, управляван от ЕК и предназначен за финансиране на проекти, свързани с управлението на миграцията. Споразумението предвижда и ускорени процедури по разглеждане на молбите за убежище на кандидатите - 12 седмици максимално, като в случая с мигранти, които статистически имат най-малки шансове за получаване на бежански статут това ще става в центрове, намиращи се на границите на ЕС. Такива мигранти са например гражданите на Мароко, Алжир, Тунис, Сенегал, Бангладеш и Пакистан. Целта е да бъдат изпращани тези мигранти в техните страни на произход или на транзит. Италия и Франция приветстваха постигнатите договорки, въпреки че отчетоха, че в тях не всичко е перфектно, но акцентираха, че чрез компромисите в тях ще бъде възможно да се постигне по-голяма ефикасност по миграционното досие.

Полемични контакти

И Мелони, и Макрон, обявявайки се за прагматизъм в дипломацията, когато това се налага, си дават сметка, че понякога е наложително да се говори и с личности, смятани за спорни. Ето защо Макрон беше на официално посещение в Китай и разговаря със Си Цзинпин, а пък преди броени дни прие в Елисейския дворец саудитския престолонаследник Мохамед Бин Салман. Ето защо Мелони пък демонстрира съпричастност с проблемите, с които се сблъсква сега президентът на Тунис Каис Сайед, когото правозащитни организации и международни институции обвиняват в ограничаване на свободата на словото, в преследване на опозиционери и журналисти, в антиимигрантска риторика и в неправомерно консолидиране на властта. Мелони също така през пролетта прие в Рим влиятелния либийски генерал Халифа Хафтар, също полемична фигура, допринесла за либийския хаос, но труднозаобиколима, когато става дума за разговори за спиране на миграцията от Либия към Европа. И Макрон, и Мелони, имаха неотдавна срещи с особено полемичния милиардер Илон Мъск, за да го насърчат да инвестира в техните страни.

Китай

И Мелони, и Макрон смятат, че Европа трябва да се отърси от зависимостта си от страни като Китай в областта на производството. И двамата обаче отчитат, че Китай е незаобиколим фактор в Азия и на глобалната сцена, че настъпва и на други места в света, например Африка. И двамата не са за тотално скъсване за момента с Китай. Макрон неотдавна бе посрещнат като звезда по време на държавната си визита в азиатския гигант. А след това в интервю той заяви, че в случай на конфликт, свързан с Тайван, той подкрепя идеята Европа да не бъде нито последовател на САЩ, нито на Китай. А пък Мелони, чиято страна е единствената от Г-7, когато е част от китайската инвестиционна инициатива „Един пояс, един път”, споменава за възможност да излезе от нея догодина, но засега се въздържа от по-радикални изявления срещу Пекин.

Суверенитет

И Мелони, и Макрон подкрепят идеята Европа да стане по-суверенна в различни сфери на производството и да се сдобие със средства и механизми, с които да субсидира тези сфери, както например правят САЩ. Според двамата лидери зависимостта на ЕС от трети страни е показала недостатъците си първо по време на коронавирусната пандемия, и после след руската инвазия в Украйна.

Демография

И Италия, и Франция имат демографски проблеми – ниска раждаемост, застаряване на населението и увеличаване на броя на пенсионерите, което подлага социалните им системи на натиск и Макрон и Мелони търсят решения на този проблем.

По-малко социална държава

И Мелони, и Макрон са привърженици на идеята, че онези техни сънародници, които са способни да работят, не трябва да са бреме за социалната система на държавата, която и без това е щедра към тях. И двамата лидери смятат, че онези, които могат да работят, трябва да го правят, вместо да разчитат на социални помощи. Те смятат, че още от училище техните сънародници трябва да бъдат свързани с пазара на труда, да бъдат информирани в кои сфери на трудовия пазар те ще могат да се реализират като трудещи се, къде действително ще има нужда от тях, да придобият умения, които ще са им от полза за пазара на труда. Макрон въплъти отчасти тези свои виждания в пенсионната реформа, която увеличи възрастта за пенсиониране с 2 години във Франция. Мелони въплъти тези свои идеи в реформа на механизма на отпускане на гражданския доход, подпомагащ определени категории безработни, отговарящи на определени условия. Съгласно реформите сега на франзуците ще им се наложи да работят повече, а по-малко италианци ще получават граждански доход. И Италия, и Франция се сблъскват и с недостиг на работна ръка в различни сектори, като земеделие, хотелиерски услуги, някои отрасли на производството.

Западни Балкани

И Италия, и Франция са активни в разрешаването на споровете на Западните Балкани. Италия отдавна участва в различни натовски мисии в страни от региона, който, като неин съсед, е от критично важно значение за нея и потенциален източник на незаконна миграция в случай на дестабилизация. Неотдавна при протестите, прераснали в насилие в Северно Косово, бяха ранени италиански военнослужещи. Франция също се опитва да разреши различните полемики на Западните Балкани. Сега тя работи активно по спора между Сърбия и Косово, както преди време излезе с предложение относно спора между София и Скопие, свързан с перспективата за еврочленство на Република Северна Македония. И Мелони, и Макрон освен това смятат, че регионът на Западните Балкани трябва да не се поддава на руско влияние.

Пакт за стабилност и растеж

И Мелони, и Макрон са за реформа за европейския пакт за стабилност и развитие. Според тях изискванията в него не са адекватни при настоящите условия, а предвидените в него мерки за строга бюджетна дисциплина са неприложими сега, когато трябва да се инвестира, най-вече в стратегически суровини, чрез които да се постигне стратегическа автономия и енергиен преход в Европа. Мелони настоява за европейски пакт, в който растежът на икономиката да е на първо място, а правилата да са гъвкави. А още в края на 2021 г. Макрон заедно с тогавашния премиер на Италия Марио Драги се обявиха в обща статия във „Файненшъл таймс” за пакт, подкрепящ растежа и за промяна на фискалните правила в еврозоната. Те подчертаха, че намаляването на нивата на дълга на страните в еврозоната не трябва да преминава през непоносими и недалновидни орязвания на разходите и през по-високи данъци, което вреди на растежа. Без повече разходи и инвестиции, няма растеж, също както и стратегическата авномия не се постига с прекомерно пестене, убедени са Мелони и Макрон и сега се опитват да убедят и страните от еврозоната, които са привърженици на пестеливостта.

Родината на първо място

И Мелони, и Макрон защитават идеята за по-голяма роля и присъствие на родните им страни на международната сцена. И двамата поставят националния интерес и защитата на националните ценности също на водещо място.

Култура

Франция и Италия винаги са имали задълбочени културни връзки. През 2019 г. двете страни заедно отбелязаха 500-годишнината от кончината на Леонардо Да Винчи, роден в Италия, но избрал да прекара важна част от живота си във Франция и да отнесе там емблематични свои творби, като "Мона Лиза". Тогава честванията допринесоха за изглаждане на противоречията между двете страни, породени пак от миграционен спор и от среща на тогавашния италиански вицепремиер Луиджи Ди Майо с един от лидерите на френското протестно движение „Жълтите жилетки”. През миналия април Италия бе почетен гост на Парижкия литературен салон. Това даде възможност в Париж да дойдат около 50 съвременни италиански автори. Литературните срещи с италианските творци тогава протекоха под наслова „Италиански страсти”. В началото на юни пък в Лувъра бе открита изложба на шедьоври от неаполския музей „Каподимонте”, като за откриването в Париж дойде специално италианският президент Серджо Матарела. Париж освен това е побратимена само с един град и това е Рим, като тази година двете столици отбелязаха 67 години от това побратимяване. Договорът между тях в тази насока бе подписан през 1956 г. в кметството на Париж и мотото на побратимяването беше, че „Само Париж е достоен за Рим и само Рим е достоен за Париж”, припомниха тези дни редица френски издания.

Договор от Куиринале

Франция и Италия са обединени от договора от Куиринале, подписан през есента на 2021 г., по времето когато в Италия на власт беше правителството на Марио Драги. Мелони както изглежда ще се придържа към документа, издигащ партньорството между двете страни на нивото на стратегическото партньорство, което съществува между Франция и Германия чрез Алзаския договор, подписан преди 60 години, или между Франция и Испания чрез Барселонския договор, сключен в началото на настоящата година. Една от целите на визитата на Мелони в Париж беше да се обсъди именно как ще напредва работата по прилагане на Договора от Куиринале.

Всички тези разнородни общи неща между Мелони и Макрон обаче не означават безоблачно бъдеще между двамата лидери. Тези облаци биха дошли от още едно общо нещо между Мелони и Макрон и то е нескритата амбиция на всеки един от двамата да е водеща фигура в ЕС, което несъмнено го превръща в главоблъсканица за другия.

Габриела Големанска, БТА