Петър Волгин: Управлява ни Посолството

Никак, ама никак реалистично не звучаха заканите на Бойко Борисов, че ГЕРБ можели да напуснат управляващата коалиция. През последните дни даже имаше елементи на театралност, твърде неубедителна впрочем, която трябваше да ни убеди, че партията на Борисов сериозно обмисля такъв вариант. То не бяха срещи на най-различни партийни нива, то не беше отсъствие от парламента в първия работен ден, като целта на всички тези упражнения явно беше да демонстрира някакъв тип власт над партньорите в коалицията от типа "ако не ни слушате, ви изоставяме, а вие се оправяйте, както знаете".

Повече от ясно е, че коалицията ще продължи мирното си съвместно съществуване, не защото участниците в нея особено се харесват или защото са се особено загрижили за доброто на България и затова не искали да я хвърлят в хаоса на неизвестността. Ще продължат да ни радват коалиционерите с управляващото си присъствие, поради две основни причини. Първо, трудно е да се откажеш от властта и, второ, такова е желанието на Посолството. Имам обосновано предположение, че в нашия случай втората причина е по-важна от първата.

Още в онзи прословут запис от заседанието на ръководството на ПП стана ясно, че тази партия съгласува всички свои действия именно с Посолството. От своя страна Борисов като че ли изревнува от тази близост и побърза да се похвали колко чест гост е на въпросната институция. Съвсем логично е да се предположи, че в контекста на сложната международна ситуация нашите задокеански приятели много, ама наистина много биха искали България да бъде управлявана от хора, за които дружбата с евроатлантическите партньори е "като слънцето и въздуха за всяко живо същество". Това е цитат от Георги Димитров, който имаше предвид дружбата със Съветския съюз, но са абсолютно подходящи тези думи по отношение на връзките с днешните ни геополитически приятели.

Нито ГЕРБ, нито ПП-ДБ, нито ДПС биха направили нещо, което да разочарова Посолството. Не са такива хора. Понеже знаят, че държат политическия си просперитет най-вече на доброто отношение на тази най-важна институция у нас, те ще изпълняват до най-дребната запетайка всяко едно указание, което чуждестранните приятели спускат. Разбира се, това не означава, че настоящият формат на управление ще се запази в този му вид до края на мандата на този парламент. В някакъв момент Посолството може да реши, че е нужно известно властово преформатиране. И тогава някой от партньорите в управлението изведнъж ще "прозре", че не е хубава тази коалиция и затова се оттегля от нея. Подобно радикално действие обаче ще бъде възможно само в случай, че Посолството даде ясен знак за подобен ход.

Между другото гледам с интерес как разни грантови анализатори предъвкват цяла седмица тезата, според която резултатите от местните избори показали, че настоящата власт първо, била стабилна и, второ, нямала алтернатива. Не е особено трудно да покажем, колко нефелна е тази концепция, дори само вземайки за пример изборния резултат в София. Първо, кандидатът на ГЕРБ, т.е. на най-голямата партия в коалицията, безславно отпадна още на първия тур и, второ, на Ваня Григорова не ѝ достигнаха под пет хиляди гласа, за да спечели изборите. Резултатът на Григорова показва, че за нея са гласували не само членовете на БСП или дори не само хората с леви убеждения. Очевидно е, че тя е привлякла и гласовете на много други избиратели, които предпочитайки нея, а не кандидата на статуквото Терзиев, ясно са показали негативното си отношение към управляващите. Самите грантови анализатори много обичат да повтарят как това, което става в София, скоро ще стане и преобладаваща тенденция в цялата страна. Продължавайки тази мисъл, можем да кажем, че недоверието към управляващата коалиция, демонстрирано така ярко на изборите в София, тепърва ще се засилва.

И това е съвсем естествено. Повечето нормални хора разбират, че последното, което вълнува настоящите коалиционери, е доброто на България и защитата на националните интереси. Управляващите са просто едни банални изпълнители на чужди поръчки. И наистина, как можеш да имаш доверие на хора, които дълго време ни уверяваха, че никога, ама никога, ама наистина никога няма да управляват заедно, след което светкавично се сглобиха в управлението. Вярно, обичат да демонстрират някакво неудоволствие от това събиране, но тази работа по-скоро прилича на театрален спектакъл, поставен от слаб режисьор и изигран от още по-слаби актьори.