Доц. Спас Ташев пред ФАКТИ: Средната годишна смъртност в България е около 110 хил. души

Продължение…

- В какви граници се движи смъртността?
- Средната годишна смъртност в България е около 110 хил. души. Изключение бе периодът на пандемия от Ковид-19. Страната стабилно държи първенството по смъртност в Европейския съюз. За да съпоставим този показател, трябва да имаме предвид, че на 100 000 души население в България се падат 1787 смъртни случая за 2020 г. В Румъния този показател е 1622 души, в Унгария 1513 души т.н. Както се вижда, разликите с другите държави от Източна Европа не са толкова големи. По отношение на Западна Европа резултатът е друг. Във Франция на 100 000 души население се падат 863 смъртни случая, в Испания 919. Тук обаче трябва да отчетем ролята на имиграцията. Западна Европа чрез имиграция задоволява демографските си нужди, поради което при наличието на положително миграционно салдо, при това с младо население, е съвсем естествено да очакваме и по-ниска смъртност.

- От къде идват тези имигранти в Западна Европа? По-рано тази година президентът Румен Радев определи емиграцията от България като главен фактор за демографската криза у нас. Така ли е?
- Една част от имигрантите в Западна Европа идват от по-бедните държави членове на ЕС. Свободното придвижване улеснява този процес. Вече посочих, че 40% от нашите демографски загуби се дължат на емиграция, т.е. на напускане на население. И докато при смъртността загубите са основно на лица в пенсионна възраст, то при емиграцията демографските загуби са основно на лица в трудоспособна, а някои и в детеродна възраст. От тази гледна точка това наистина е основен проблем за бъдещото възпроизводство на нацията.

- Как в други страни от ЕС се борят с демографията?
- В ЕС има различни демографски политики. Трудно е да се направи задълбочен анализ поради една основна причина – показателите, които се публикуват от националните статистики, се отнасят за общия брой население. В Западна Европа обаче се увеличава делът на населението с имигрантски произход, което не е само от Източна Европа. В Северна и Субсахарска Африка и в Близкия и Средния Изток нараства популационният натиск, т.е. навлизане на голям брой население в групата на трудоспособната възраст и нейното напускане от малък брой население в пенсионна възраст. Част от популационният натиск се превръща в миграционен и Средиземноморският регион се e оформил като най-дълго функциониращата и с огромен потенциал миграционна система в света. Това няма как да не влияе на различните аспекти на сигурността, в т.ч. и на демографската. Днес ние виждаме последиците от това явление върху външните граници на ЕС. Европа дълго време смяташе, че чрез внос на трудоспособно население ще попълва демографските си нужди. Проблемът с интеграцията обаче се оказва от ключово значение, поради което този тип политика ще търпи развитие. Съвсем обосновано предполагам, че демографските показатели на традиционното местно население в Западна Европа не се различават съществено от картината у нас. Така че е възможно навсякъде в Европа да се направят опити за завръщане към пронаталистичната политика, но тя ще бъде от нов тип, обвързана с процесите на глобализация, промяната на ценностите, развитието на изкуствения интелект и още редица други предизвикателства.

- Ние какво трябва да направим?
- Неслучайно споменах ценностната система. При първия демографски преход голямата в миналото раждаемост бе сведена до двудетен модел, за да могат родителите да инвестират в бъдещето на децата си. Сега тече вторият демографски преход, при него тези, които трябва да станат родители, смятат, че има какво да инвестират все още в себе си. Още повече, че на фона на бързото развитие на науката, човек наистина се учи цял живот. По този начин влагайки в собственото си развитие, човек неусетно пропуска определеното от природата подходящо време, когато може да се реализира като родител. По този начин много семейства отлагат раждането на първото си дете, други избират да имат само едно, а много лица се спират на осъзнатото безбрачие или бездетност. Затова ако ще говорим за промяна в демографския модел, важна е не само икономиката и усещането за справедливост, но и ценностната система, формирана в процеса на масовото образование. Бъдещите родители трябва да се научат на колективност, на поемане на отговорност не само към себе си, но и към партньора и бъдещите поколения. Най-малкото, защото колкото и добре и дълго да живеем, все някога ще остареем и ще трябва някой друг да отчислява от доходите си за нашите пенсии.

-------------------------------
Доц. д-р Спас Ташев е завършил международно икономическо сътрудничество в УНСС и основен курс по дипломация в Дипломатическия институт при МВнР. Защитил е докторат по демография и статистика в БАН. Специализира в областта на международните миграции, задграничните български общности и демографската и миграционна сигурност. Бил е Зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина, основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и главен експертен сътрудник към парламентарната комисия по политиките към българите в чужбина в 44-тото НС. Ръководител е на департамент „Демография“ в ИИНЧ-БАН, а също така преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Автор е на редица публикации у нас и в чужбина, а книгите му „Миграционният натиск върху България 2008 – 2017 г. Проявление и последици“ и „Българските общности в Западните Балкани“, т. 1. Албания, са обявени от Съвета за изследователска дейност към Управителния съвет на БАН за монографии с национално значение за 2018 и 2020 г.