Накъде, господа офицери?

Елена ГУНЧЕВА-ГРИВОВА

Преди няколко години отново зададох въпроса защо в тези дни на отчаяние и народностно униние, българското офицерство мълчи. Мълчи оглушително. Нахлупило фуражка, тежко марширувайки, понякога не по устав, все по-тихо и бутафорно. Защо мъже, заклели се пред знамето на България да пазят Родината си, сега предпочитат да си пазят заплатата и работата, като не спазват клетвата си.

Юристите ни учат, че правото трябва да се пази дори от закона. Офицерите трябва да ги учат, че Родина се пази въпреки заповедите. А заповедите напоследък идват от предатели. Заповеди за разоръжаване и обезсилване на българската армия. Заповеди за разполагане на чужди войски на българска земя. Заповеди да се предаде всяка останала годна техника на една чужда държава, биеща се срещу наши братя.

Къде сте, господа офицери, клели се да браните България? Когато си вземате заплатата в поделението, замисляте ли се, че пред безучастните ви погледи предатели разкостват България и я поставят на колене? Когато изпълнявате ежедневните си задължения, замисляте ли се какви хора ви дават заповедите, които трябва да изпълнявате и дали те служат на Вашата Родина, или на някой друг?

Как се чувствате, господа офицери, когато се подчинявате на заповедите на един мръсник и предател? Как се чувствате, когато Ви командват хора, продали отдавна съвестта си заради кариера и пари?

И как се чувствате, господа офицери, когато се върнете вечер в дома си и погледнете децата си в очите? Замисляте ли се дали ще им оставите Родина? И дали, когато врагът дойде, Вашите деца няма да са беззащитни заради Вашето мълчание днес!!!

Текстът е публикуван в "Свободно слово"